Едно време нямаше Коледа, а Дядо Мраз. Той редовно идваше в службата на родителите, където за децата се устройваха тържества. Беше облечен в червена мантия, налепена тук-таме с памук. Придружаваше го красива Снежанка. Преди да си получат подаръка, малките трябваше да изрецитират стихче или да изпеят песничка.
Мечтата на момиченцата тогава беше да получат голяма руска кукла. Като я сложиш да легне, тя си затваряше клепките, а като я разклатиш, казваше „Мама“. Като я поведеш за ръката, правеше стъпки с крачета. Това предизвикваше небивал възторг у децата.
Матрьошките и неваляшките бяха по-традиционни и недолюбвани – много малко неща можеха да правят. За момченцата пък най-желаният подарък беше камион, в чиято каросерия по-малките можеха да седнат и да се возят, ако някой ги тегли. Същински лукс бяха конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – те бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в час по трудово обучение.
Както и днес, така и тогава децата най се мръщеха, ако им подарят книга, не го смятаха за истински подарък, а като задача за училище.
Мечтата на момиченцата тогава беше да получат голяма руска кукла. Като я сложиш да легне, тя си затваряше клепките, а като я разклатиш, казваше „Мама“. Като я поведеш за ръката, правеше стъпки с крачета. Това предизвикваше небивал възторг у децата.
Матрьошките и неваляшките бяха по-традиционни и недолюбвани – много малко неща можеха да правят. За момченцата пък най-желаният подарък беше камион, в чиято каросерия по-малките можеха да седнат и да се возят, ако някой ги тегли. Същински лукс бяха конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – те бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в час по трудово обучение.
Както и днес, така и тогава децата най се мръщеха, ако им подарят книга, не го смятаха за истински подарък, а като задача за училище.
0 Comments:
Публикуване на коментар