Едно време нямаше Коледа, а Дядо Мраз. Той редовно идваше в службата на родителите, където за децата се устройваха тържества. Беше облечен в червена мантия, налепена тук-таме с памук. Придружаваше го красива Снежанка. Преди да си получат подаръка, малките трябваше да изрецитират стихче или да изпеят песничка.

Мечтата на момиченцата тогава беше да получат голяма руска кукла. Като я сложиш да легне, тя си затваряше клепките, а като я разклатиш, казваше „Мама“. Като я поведеш за ръката, правеше стъпки с крачета. Това предизвикваше небивал възторг у децата.

Матрьошките и неваляшките бяха по-традиционни и недолюбвани – много малко неща можеха да правят. За момченцата пък най-желаният подарък беше камион, в чиято каросерия по-малките можеха да седнат и да се возят, ако някой ги тегли. Същински лукс бяха конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – те бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в час по трудово обучение.

Както и днес, така и тогава децата най се мръщеха, ако им подарят книга, не го смятаха за истински подарък, а като задача за училище.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 Comments:

Публикуване на коментар

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ