През времето на социализма се плащаше т.нар. ергенски данък. Дали беше правилно или не – няма кой да ми отговори. Какво се правеше с тези пари, не е известно. Аз плащах такъв данък 26 години. Така и не разбрах кой ги харчеше и за какво.

Нещо подобно май стана и с масовата приватизация. Дадох пари от боновата си книжка на три предприятия., но и до днес нито стотинка не съм получил.



Затова питам кой се гаври с такива като мен в цяла България? Къде са политиците, какво правят?

Георги МУЛЕВ, ПЛОВДИВ

Пояснение:

Хората, плащали ергенски данък по време на трудовия си стаж, нямат право на обезщетение или съответна добавка към пенсията си. През 2009 г. депутатът Станчо Тодоров внесе за разглеждане в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданска реабилитация на репресирани лица. В него се предлагаше плащаният навремето ергенски данък да се добави като процент върху пенсиите на самотните пенсионери. До обсъждане на предложението не се стигна поради единодушното мнение, че това противоречи на всички разбирания за съвременна данъчна и осигурителна система,пише сайтът tretavazrast.

Ергенският данък съществува у нас от 1934 г. до 1992 г. в различни варианти. По времето на социализма неженените мъже и жени между 25 и 30 години плащаха по 5 процента. Над 30 години процентът ставаше 10. Ако се ожениш, тези 5 или 10 процента отпадаха, но ако до 2 години нямаш деца, те се връщаха отново.

 Заради демографската криза у нас отново се чуват гласове за връщане на ергенския данък. Той не е само българска практика, а съществува в редица развити европейски държави и в САЩ. Това е разговорно приетото име на това облагане. Той не се нарича така в чужбина, но в Германия например в различните провинции варира между 5 и 8 процента, като там има и допълнителни критерии.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 Comments:

Публикуване на коментар

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ