В коя страна децата са най-доволни от живота? И къде е България?

 

Най-доволни от живота са децата в Нидерландия, Дания и Норвегия. А най-зле се класират Чили, България и САЩ. Това става ясно от ново проучване на УНИЦЕФ. Ето подробности:

Студия на Изследователския център на УНИЦЕФ във Флоренция е проучила удовлетвореността на децата от живота им в общо 41 държави по света. За целта са били анализирани национални данни за оценка на психическото и физическото здраве на подрастващите, както и на социалните им и интелектуални компетенции.

Според общите резултати, обхващащи всички горепосочени параметри, излиза, че най-добре живеят децата в Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. Германия заема междинното 14-то място. А най-зле се класират Чили, България и САЩ.В Турция ли са най-нещастни?

Репрезентативното проучване, публикувано днес, показва, че 75% от децата в Германия са много доволни от живота, който водят. В Нидерландия същият отговор дават почти 90%, в Швейцария - 82%, а във Франция - 80%. Най-ниските стойности са измерени в Турция (53%), както и в Япония и Великобритания.

"Наличието на благосъстояние в обществото обаче не означава, че всички деца имат възможност да се развиват добре", казва говорителят на УНИЦЕФ Германия Руди Тарнеден. Той добавя: "Перфектното семейство от телевизионните реклами е илюзия. Прекалено много деца живеят в неблагоприятни условия. Включително и при нас, в Германия.". Според изследването на УНИЦЕФ, въпреки продължителната фаза на добро икономическо развитие в Германия, там все още има детска бедност. 

В повечето индустриални държави, участвали в проучването, децата страдат и от проблеми с наднорменото тегло и недостатъчни учебни познания. Делът на децата със затлъстяване се е увеличил през последните години: в Германия той възлиза на 27%

Близо 40% от 15-годишните деца в страните от ЕС и ОИСР не разполагат с основни способности по четене и смятане. В това отношение най-зле се представят децата в България, Румъния и Чили. Най-добри са резултатите на подрастващите в Естония, Ирландия и Финландия.

В УНИЦЕФ са загрижени и от недостатъчните социални компетенции на децата. В повечето от изследвани държави всяко пето дете не се чувства уверено в социалните си способности да сключва приятелства. Най-неуверени са децата в Чили, Япония и Исландия. В Германия едва 72% от децата заявяват, че не изпитват трудности да осъществяват социални контакти. В Румъния този процент е 83 на сто. Проучването нин казва и друго: най-висок процент на самоубийства сред децата и младежите между 15 и 19 години отбелязва Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония.

Коронавирусът има фатално отражение

Затрудненията, породени от коронавируса, се отразяват сериозно на семействата и децата, смятат от УНИЦЕФ. Особено неблагоприятно въздействие е оказало  продължителното затваряне на училищата, което е застрашило физическото, но и ментално здраве на подрастващите. Застрашени са най-вече онези деца, които са били принудени по цял ден да си седят сами вкъщи и да се развличат с компютърни игри. Според Руди Тарнеден, пандемията в случая е задълбочила допълнително съществуващите проблеми в тази сфера.

Източник:dw.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Трупове по улиците": избягала севернокорейка разказва

 

Йонми Парк е на 13, когато успява да избяга от Северна Корея. Разказът за детството ѝ в тази изолирана от света страна потриса. "За нас беше нормално да виждаме по улиците трупове на умрели от глад хора."

26-годишната Йонми Парк вижда в детството си ужасяващи неща - страданията на севернокорейците от жестокия режим, от масовия глад, от повсеместната бедност и атмосферата на постоянен страх. По сметищата на родния ѝ град редовно се виждали трупове на хора, включително бебета, измръзнали от студ. Чичото и бабата на Йонми починали от глад. В борбата си за оцеляване хората били принудени да се хранят дори с насекоми, разказва младата жена."Не ни беше позволено дори да мислим"

На 13 години Йонми Парк успява да избяга заедно с майка си в съседен Китай. Оттогава насам тя разказва пред света за чудовищните условия на живот в комунистическа Северна Корея. На 9-годишна възраст момичето било принудено да присъства на публичната екзекуция на майката на свой познат. Прегрешението на жената се състояло в това, че тайно гледала холивудски филм. „Не ни беше позволено да носим каквото искаме, не ни беше позволено да пеем, не ни беше позволено дори да мислим", разказва Йонми Парк пред медии. Като дете вярвала, че държавният ръководител има божествен произход и дори може да чете мислите ѝ.

Обожествяването на диктатора - първо Ким Чен Ир, а от 2011 насам Ким Чен Ун - е нещо напълно нормално за подрастващите в Северна Корея. „Когато бях малка, нямах представа, че сме изолирани от света, нито пък знаех, че отправям молитвите си към един диктатор", казва години по-късно Йонми Парк.

Северна Корея е единствената страна в света, в която хората биват екзекутирани, защото са водили неразрешени от властите международни телефонни разговори, обяснява Йонми и твърди, че всяка книга, всеки филм, всяка информация в тази страна са подчинени на една-единствена цел: промиване на мозъците и възхваляване на „божествения" вожд.

"В Северна Корея човек няма приятели, има само другари"

Пред „Ню Йорк Пост" 26-годишната Йонми Парк разказва, че детството ѝ в Северна Корея било белязано от самота и хлад в междучовешките отношения. „В Северна Корея човек няма приятели, има само другари. Приятелство там не съществува."

"За нас беше нормално да виждаме по улиците трупове на умрели от глад хора", споделя още севернокорейката. Днес тя живее в САЩ, където следва и се ангажира в защита на човешките права. Младата жена обвинява режима в Пхенян, че осъжда народа си на глад, докато в същото време дава милиарди долари за разработването на атомни оръжия. Йонми Парк призовава световната общественост да не си прави илюзии за севернокорейския диктатор: младата жена го нарича "убиец, който систематично поробва своя народ".

Източник:dw.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На днешния ден през 2001 година е извършено едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век/ВИДЕО/

 

Атентатите от 11 септември 2001 г. са поредица от 4 съгласувани самоубийствени атаки срещу САЩ, извършени на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон.

Сутринта на този ден 19 терористи от ислямската военна групировка „Ал-Кайда“ отвличат 4 пътнически самолета. Похитителите умишлено разбиват 2 от тях във 2-те кули-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, при което за по-малко от 2 часа кулите се сриват до основи. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращо се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет се разбива в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива, преди самолетът да достигне целта си във Вашингтон. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2 974 души, без 19-те терористи . Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави. Загиват също така и полицаи, пожарникари и други спасителни работници.

Атентатите са едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само САЩ, но и целия свят. Подозренията бързо падат на Ал-Кайда и през 2004 г. лидерът на групировката Осама бин Ладен, който първоначално отрича всякакво участие, поема отговорността за атентатите.. Като мотиви за атентатите Ал-Кайда и Бин Ладен посочват американската подкрепа за Израел, присъствието на американски военни сили в Саудитска Арабия и санкциите срещу Ирак. В отговор на атаките САЩ започват война срещу тероризма и нахлуват в Афганистан, за да свалят от власт талибаните, които прикриват Ал Кайда. Много държави по света засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство. През май 2011 г. Бин Ладен е открит и убит.

Разчистването на площадката на Световния търговски център приключва през май 2002 г. Възстановяването на Световния търговски център се оказва сложно, тъй като възникват противоречия относно видът на новите сгради и тяхната конструкция. На 11 септември 2011 г. на мястото на кулите е открит Национален мемориал и музей на 11 септември. Непосредствено до мемориала през 2013 ще бъде завършен Световния търговски център 1 (Кулата на свободата). Пентагонът е възстановен в рамките на една година и до сградата е изграден мемориал през 2008 г. На мястото на катастрофиралия четвърти самолет през 2009 г. започва изграждане на постоянен мемориал

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Честит рожден ден, скъпи другарю Живков!

Доживяхме да го надживеем. Видяхме церемонията по погребението му и се сепнахме от многохилядното множество, което го изпрати в последния му път. Само че никой не се радваше. Мнозина се подчиниха на латинската сентенция „За мъртвите или хубаво, или нищо!” 

Но повечето хора вече бяха раздвоени какво да мислят за човека, ръководил държавата 33 години. Защото преходът към демокрация беше отдавна опорочен и за девет години се разделихме с илюзиите, разделихме се на бедни и богати. Огромното мнозинство падна на дъното. Народът с носталгия си спомняше, че при Бай Тошо всички бяхме средна класа: Имахме работа и ни плащаха не много, но редовно; Нямаше демографска криза, семейството беше ценност и всяко раждаше и отглеждаше поне по две деца. Всяка година ходехме на море. През трудовия си живот всеки успяваше да си купи жилище и една лека кола.

Когато Тодор Живков умря, народът вече изпитваше носталгия за времето, когато той ни е ръководил. И си задаваше гадния за нашите политици въпрос: „Защо в България преходът към пазарна икономика всъщност срина икономиката ни, докато в бившите соцстрани – Полша, Унгария, Чехия, Словакия и в Прибалтика - това не се случи?” Наистина защо? Защото преди доста години едно вестникарско заглавие обобщи всичко накратко: „България има политици, но няма държавници!” А Тодор Живков беше държавник – малко по селски простоват и недодялан, но по селяшки хитър и пресметлив, който играеше сложна игра, в която залогът беше какво ще откъсне от СССР за България. Той си отиде със закърпени чорапи, без да отмъкне от държавата и един лев извън заплатата, далеч по-беден, отколкото нароилото се сетне котило от политици.

А всъщност кой ни ръководеше през годините на прехода? Откъде изникнаха аматьорите и артистите, които запълниха целия политически спектър вляво и вдясно, след като дотогава имахме само една дузина дисиденти и то не дисиденти в същинския смисъл на думата? Къде отидоха после героите на прехода – онази блестяща плеяда хитреци, мошеници, негодници и престъпници - след като осребриха демократичните си възгледи? Повечето вече са солидни бизнесмени, но и тези, които са във властта, са замесени от същото тесто. И всички изпадат в ужас при мисълта, че могат да ги попитат как спечелиха първия си милион.

През полическия ни небосклон се изредиха всички цветова на дъгата – червени, сини, зелени, оранжеви, жълти – всички допринесоха мечтата за по-свободен и демократичен свят да се превърне в дрипа. Ще бъде далеч по-правилно политическите ни партии да бъдат пререгистрирани като търговски дружества, в които контролния пакет от акции се държи от техните ръководства и приятелско-роднинските им кръгове, а най-висок дивидент раздават управляващите партии.

В България никога не е имало сериозна опозиция против Тодор Живков и срещу неговия почти едноличен режим, псевдодемократичен и обвит в кадифе. Струва си да си припомним, че София никога не стана Берлин-1953, нито Будапеща-1956, нито пък Прага-1968. Нямахме и полската „Солидарност”. Като се изключи тесен кръг социалдемократи и земеделци, кои бяха решителни противници на режима? Колцина от новопръкналите се демократи преди това участваха в „Екогласност” и в Комитета за Русе?

Всеки народ си заслужава управниците. Българският народ си заслужаваше Тодор Живков.

Професор Светослав Овчаров подготвя документален филм „Човека и народа” за Тодор Живков, който трябва да е готов за неговата 100-годишнина. Какъв щрих ще прибави времето през тази предстояща година? Достатъчно ли е то обаче да оценим отстрани и безпристрастно държавническата дейност на Тодор Живков? В Пантеона в Париж полагат тлените останки на заслужилите французи едва сто години след смъртта им.

Ганчо Каменарски, БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ПРЕДИ И СЕГА: Как се промениха звездите от "Спешно отделение"/снимки/

Ще познаете ли актьорите повече от 20 години след началото на сериала?

„Спешно отделение“ е американски медицински сериал, създаден от писателя сценарист Майкъл Крайтън. Продукцията проследява събитията в спешното отделение на измислена окръжна болница в Община Куук, Чикаго. Сериалът се излъчва по телевизия NBC в продължение на 15 сезона и е носител на наградите "Еми" и "Златен глобус".

Той бе изключителна за времето си продукция, която ни позволи да станем част от историите както на пациентите, така и на лекарския екип.

Сигурни сме, че си спомняте някои от сцените, но ще познаете ли актьорите след толкова години?  

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Атентат срещу лидерът на "Воля" Веселин Марешки

Аптека от едноименната верига на лидерът на партия „Воля“ Веселин Марешки бе атакувана със спрей от протестиращите. Късно вечерта в събота срещу неделя витрината на аптека „Марешки“ в софийския квартал „Редута“ бе „разкрасена“ със стряскащ предупредителен надпис: „Не купувай! Той продаде България!“.Ръката, написала с червен спрей призива върху витрината, засега остава неизвестна.

Веселин Марешки си навлече гнева на протестиращите срещу правителството, след като подписа проекта за нова конституция, подготвен от ГЕРБ, макар преди това да бе обявил, че той и депутатите от „Воля“ няма да го направят.

Впоследствие Марешки призна в телевизионно интервю, че не е чел проекта за конституция и че е променил решението си, тъй като неговите избиратели го убедили, че така е редно. Някои обаче заподозряха, че варненският бизнесмен е спечелен срещу подписани 20-годишни концесионни договори за плажовете „Кабакум – Север 2“ и „Кабакум“, които ще се стопанисват съответно от майка му Веска и от приближения му Антон Дончев.

Аптеките на Веселин Марешки оперират на българският пазар от 1991 г., а към днешна дата общия им брой в цяла България е 301./Брадва.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ