ВИС и СИК-от началото до края

Васил Илиев прохожда в бизнеса с няколко дискотеки по Южното Черноморие. През 1992 г. регистрира ВИС с капитал от 50 000 лв. Дребни акционери във ВИС-1 са Пенчо Младенов, Антон Боянов и Веселин Йотов.

Истинският възход за ВИС става по време на Югоембаргото. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото и транспортирането на гориво за Сърбия. След този период, преименуваната компания вече ВИС-2 („Вярност Инвестиции Сигурност“) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.

През 1994 г. е отнет лицензът на ВИС-1, но по-късно е преименувана на ВИС-2 и продължава своите функции. Заслуга за преименуването има Пантю Пантев (Поли Пантев), който преминава в лагера на СИК и е убит на Аруба през 2001 г.

На 24 април 1994 г. Георги Илиев и Мая Пенелова се женят в софийската ритуална зала „Триадица“, а тържеството е проведено в „Мираж“, където година по-късно е убит братът на Георги – Васил Илиев. Кумове на сватбата са видният висаджия и близък приятел на Илиев Румен Маринов-Нарциса и неговата съпруга Биана Антонова-Биби. Сватбата на Георги и Мая е изключително интересно и важно събитие, тъй като тя събира на едно място всички видни фигури на българския подземен живот по това време. Гости на сватбата са Филип Найденов-Фатик, Младен Михалев-Маджо, Димитър Димитров-Маймуняка, Злати Златев-Златистия, Милчо Бонев-Бай Миле, Боян Петракиев-Барона, Гриша Ганчев, Николай Цветин и много други.

На 25 април 1995 г. на път за ресторант „Мираж“, при покушение е убит лидерът на ВИС Васил Илиев. След смъртта на брат си, Георги Илиев отказва да оглави застрахователната компания ВИС. В едно интервю от 1995 г. казва: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“. Интервюто е взето от криминалния журналист Надя Чолакова 40 дни след смъртта на брат му Васил. В крайна сметка, той се съгласява да оглави групировката.

Групировката променя името си на „ВАИ Холдинг“ („Васил Андреев Илиев“ Холдинг), но запазва основните си дейности в туризма, хотелиерството и т.н. Според специален доклад на МВР от октомври 1995 г. „ВИС-2“ е притежавала тогава имущество за 5 млрд. лв., голяма част от които придобито чрез сделки с неизяснена законност.

След падането на правителството на Жан Виденов „ВИС—2“, една от групировките най-явно асоциирани с криминализирането на българската икономика, бързо се трансформира във „ВАИ Холдинг“ като нейното ръководство започва да търси начини за узаконяване на натрупаните капитали. Холдингът има участие в професионалния бокс, ресторантьорство, сладкарници, хотели, хранителна промишленост, магазини. Според производители и контролни органи „ВАИ Холдинг“ има трайно място на стоковите тържища и по пазарите.

Холдингът има сериозен дял в производство и продажбата на спиртни напитки, както и на търговията с цигари. Те имат дял в търговия с произведения на изкуството и с колекционерство. Притежават собствени магазини в чужбина. Участват активно и в предлагането на таксиметрови услуги и предимно в централизирането им. Трайно е тяхното място и в търговията с цветни метали. Групировките участват и в приватизацията, като купуват предимно хотели, предприятия от текстилната и хранителната промишленост.

През 1995 г. е убит президентът на ВИС Васил Илиев.

През 2002 г. при бомбен атентат загива Димитър Димитров-Маймуняка. Същата година е убит Валентин Подмолов (Вальо Подмола), човек на Митьо Очите. През 2003 г. умират още Филип Найденов (Фатик), убит от неизвестни килъри на 19 август на път за хотел „Хилтън“ в София и Румен Маринов (Нарциса), кум и бизнеспартньор на Илиев, убит от убийци пред блока си в кв. Хладилника. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други фигури от ВАИ Холдинг като Мето Илиенски, който изчезва след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г., а предполагаемите физически извършители на покушението срещу Маринов са ликвидирани няколко месеца след убийството на Маринов.

Същата година на 7 декември 2003 г. в Амстердам е застрелян и Константин „Самоковеца“ Димитров в компанията на Цеци Красимирова.

Георги Илиев също е убит на 25 август 2005 г. от неизвестен снайперист. Полицията обявява Васил Арарски-Райко Кръвта, който е убит месеци след убийството на Илиев, за поръчител на покушението.

След убийството на Главния, през годините от ВАИ Холдинг умират още Иван Тодоров-Доктора, Антон Милтенов-Клюна, Митко Малкия и Десимир Иванов, бивш бодигард на Георги Илиев. През януари 2015 г. в Пловдив е убит Димитър Стоянов-Митьо Лудия, сочен за шеф на пловдивския клон на ВИС и близък съдружник на братята Илиеви.

Използвани са данни от wikipedia.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Соцбригадите бяха експлоатация на младежки труд ! Разказ от първо лице

Студентските и средношколските бригади по времето на соца днес са обвити в една пресилена романтика в съзнанието на мнозина. Ако се замислите обаче, това си беше форма на експлоатация на младите, трудили се в продължение на месец без заплащане в селското стопанство. И същевременно показваше упадъка на това социалистическо земевладение.

През 70-те, 80-те години в селата беше започнал процес на обезлюдяване и отдръпване на хората от този непривлекателен и нископлатен труд на открито. Масовото преселение към градовете отне работна ръка и чрез бригадите и бригадирите частично се компенсираше нейната липса. Всъщност бригадите обхващаха не само младите, много често и работнически колективи отделяха свои работници за селскостопански бригади по повелята на партията.

Обикновено бригадирите работеха по прибирането на реколтата. Често пъти от селското ТКЗС се определяше един човек, който разпределяше работата и следеше за нейното качество. Бригадирите се хранеха в общи столови, спяха в общи спални помещения, най-често за това бяха пригодени читалищните салони или празните през лятото училищни сгради. Ползваха се общи тоалетни и умивални, на баня се ходеше един път на 10 дни. Храната се приготвяше в стола на стопанството, ако имаше такъв, често в стола на училището, а понякога с камиони я доставяха от близки населени места.

Това е т. нар. романтика на тези бригади. Естествено, те бяха под прякото ръководство на комсомола, някакви комсомолски натегачи със звезди на малко червено пагонче отпред на гърдите. Да не пропуснем полувоенните порядки, вечерните проверки, свалянето на знамето вечер и вдигането му сутрин, разпределението на хората по отряди, вечното съревнование между тях и наградите – обикновено отпуск в близкото градче. Затова и с такова нетърпение се очакваше краят. Днес носталгията към бригадирските дни е пресилена и невярна./Ретро.бг/

Вижте още:Някогашните летни ученически бригади

Михаил Михайлов, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едно пътуване с Теснолинейката Червен бряг - Оряхово, заминала за последния си път ВИДЕО

Един от най-живите ми спомени от детството ми по време на социализма е пътуването при баба и дядо в Кнежа с теснолинейката Червен бряг – Оряхово. То си беше истинско преживяване в онези далечни години. Малкото влакче, както го наричаха всички, беше сякаш някакъв остатък от предишен свят. През 60-те години на XX век, когато парните локомотиви бяха заменени от дизелови, теснолинейката си оставаше вярна на традициите и возеше, теглена от пушещ и сякаш задъхващ се локомотив. Движеше се с не повече от 20-30 километра в час и човек имаше усещането, че може да слезе и да се качи в движение. Вагончетата обикновено бяха 2-3 до 4 най-много и бяха от царско време още. Имаше дървени седалки и горяща печка в средата на вагона с натрупани дърва. Един човек се прекачваше от вагон на вагон на спирките, за да поддържа огъня навсякъде. Усещаше се задушливата миризма на пушека от локомотива.

Интересни бяха и пътниците. Често можеше да се види някой с кошница с кокошки, гъски, патки или пуйки. Кучетата и котките също бяха редовни пасажери. Често разни мъже особено през зимните месеци си подаваха шишета с червено вино, всеки искаше да почерпи другите с надеждата да му признаят винарското майсторство. Раздаваха се парчета баница, пилешки кълки, пържоли. Макар и непознати, хората общуваха непринудено, помня, че говореха на висок глас от единия край до другия на малките вагончета. И се смееха, страшно много се смееха, весели хора бяха. И сърдечни. Като дете винаги ме черпеха с бонбони, баници, сладкиши, често пъти на гарата в Кнежа слизах и с по някоя луканка в ръка.

По празниците, когато пътуваха много хора, допълваха композицията с т. нар. конски вагони, в които бяха наредени обикновени дървени пейки без облегалки. И там гореше печка, сигурно и там купонът е текъл с пълна сила. Не знам, защото ние купувахме някакви блокови билети от София и те ни осигуряваха места в нормалните вагони. И днес възрастните хора си спомнят с умиление за малкото влакче и се чудят защо го спряха.

Трайчо Първанов, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пътнически самолет едва не се сблъска с НЛО, докато се приземяваше ВИДЕО

На 26 август се е случил доста странен инцидент, съобщават световните издания. Любителска видеокамера е запечатала НЛО, което прелетява с висока скорост до кацащ пътнически самолет. 

Това, което е странно в случая, според уфолозите, коментиращи видеото, е че диспечерите на летището не са забелязали нищо. Оказва се, че НЛО са невидими за съвременните радари. Това е от една страна, а от друга, самото НЛО, с размерите на автомобил, лети с фантастична скорост буквално на няколко метра от самолета, създавайки, според земните понятия, извънредна ситуация - риск за живота на стотици пътници. 

Възниква естествено недоумение: извънземните или който стои зад полета на НЛО, или не смятат за важен животът на хората, или технологията им е толкова съвършена, че произшествието е практически невъзможно. Това е като летящите насекоми, например пчелите.

Десетки от тях излитат от кошерите си и в същото време летят с голяма скорост, но пък досега не е регистриран нито един случай пчела да се е врязала в друга пчела. Именно за такава технология мечтаят писателите на научна фантастика, когато описват автомобилния трафик в града на бъдещето, когато машините ще се движат не от шофьори, а от суперкомпютър или изкуствен интелект. Оказва се, че НЛО просто изключва сблъсъка си със самолета, което доказва неземния му произход - все още нямаме такива технологии в света, както и скоростите, с които летят тези безшумни устройства.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Меси с шокиращо разкритие за чудовищна драма и сълзи в разтърсваща изповед

Аржентинецът с болезнени признания за семейството, Барса и живота си.

Звездата на Барселона Лионел Меси буквално взриви света с решението да остане в клуба. Това той направи в разтърсващо интервю за испанския сайт Goal.com

Меси разказа много лични неща за живота си, семейството и Барса. Какво е накарало аржентинецът да напусне, както и подробности за всички лъжи на президента на "каталунците" Хосеп Мария Бартомеу разберете в цялото му интервю: 

- Защо реши, че е време да нарушиш мълчанието си?

-Защото след загубата в Лисабон беше много трудно. Знаехме, че ще имаме много тежък съперник, но не знаехме, че всичко ще завърши по този начин. Не исках да казвам нищо тогава, защото самото поражение беше тежко за всички. Исках да отмине малко време и след това да изляза и да разкажа всичко.

- Защо каза на Барселона, че искаш да напуснеш?

- Казах на клуба, най-вече на президента, че искам да си тръгна. Казвах го цяла година. Той вярваше, че е време за нова стъпка. Аз вярвах, че имаме нужда от нови млади играчи, нови хора и реших, че моето време в Барселона е изтекло. Винаги съм казвал, че искам да приключа кариерата си в Барселона. Но годината беше много тежка за мен и настъпи време, в което исках да преследвам други цели и възможности.

Страдах много по време на тренировки, по време на мачове и в съблекалнята. Решението ми не дойде след загубата от Байерн. Решението беше взето много преди това. Казах на президента и той ми каза, че след края на сезона мога да си тръгна. В крайна сметка, той не спази обещанието си.- Чувствал ли си се самотен?

- „Не.. не съм се чувствал самотен. Винаги съм имал близки около мен. Това е достатъчно, за да ме поддържа. Но се почувствах наранен от това, което чух от хората – от журналисти, от хора, които се съмняват във вярността ми към Барселона и казваха неща, които не смятам, че заслужавам. Също така това време ми позволи да видя кой какъв е. В света на футбола има много фалшиви хора. Това, което стана, ми позволи да видя фалшивите хора, които смятах за мои приближени. Заболя ме, когато се усъмниха в любовта ми към Барселона. Независимо дали оставам, или си тръгвам, любовта ми към Барселона няма да се промени.

- Всичко беше казано – факторът „пари“, приятелите на Меси. Какво те заболя най-много след 20 години, в които защитаваше цветовете на Барса?- По малко от всичко... Приятелите на Меси, парите... много неща, които бяха казани, ме заболя от тях. Винаги съм поставял клуба над всичко. Имах възможността да си тръгна много пъти. Парите? Всяка година можех да си тръгна и да печеля много повече в сравнение с това, което взимам в Барселона. Винаги съм казвал, че тук се чувствам у дома и точно и така се чувствах. Трудно е да намериш някъде, където да се чувстваш по-добре. Но имах усещането, че имам нужда от промяна. От нови цели и нови неща.

- В крайна сметка, трудно е да се откажеш от 20 години, един цял живот, в Барселона. Това може би натежава повече при това решение. Защото разбирам, че все пак ще останеш в Барселона? Все още си в Барселона...

- Разбира се, че имах трудно за вземане решение. Не идва в резултат на загубата, а в следствие на много други неща. Исках да приключа с футбола тук. Исках да остана. Кaзаха ми, че искат да имаме печеливш проект и да печелим титли, както и да расте легендата за футболен клуб Барселона. Истината е друга – спортен проект не съществува. Само се покриват дупки. Както казах преди, винаги съм поставял клуба и семейството над всичко.

- Какво стана, когато каза на семейството си, че може да напуснеш Барселона?

- Когато казах на съпругата си и децата, беше чудовищна драма. Цялото семейство започна да плаче, децата ми не искаха да напускат Барселона. Не искаха да сменят училището. Аз от своя страна искам да печеля титли, да се боря в Шампионска лига. Ако не да ги печелиш, то поне да се бориш за тях – нещо, което не се случи нито в Рим, нито в Ливърпул, както и в Лисабон. През цялото време мислех за представянето на терена, след като президентът ми позволи да мисля, че всичко ще се реши след края на сезона. Бях сигурен, че съм свободен да реша бъдещето си.

Президентът каза, че ще съм свободен. А сега се е хванал за факта, че клаузата за 10-и юни важи с пълна сила. По това време сезонът беше в разгара си и се борехме и с ш*бания вирус, което промени всички дати. И това е причината да продължа да играя за Барселона. Сега ще продължа да играя за Барселона, защото президентът ми каза, че единственият вариант да напусна е да платя 700 милиона евро, което е невъзможно. Другият вариант беше да отидем на съд. Никога не бих съдил Барселона, защото това е клуб, който обичам и ми е дал всичко. Това е отборът на живота ми и съм устроил целия си живот тук.

- От това ли те заболя най-много – че има хора, които си мислят, че искаш да нараниш Барса? Защитавал си този клуб години наред и си толкова важна част от Барселона. Заболя ли те, че се съмняват в барселонизма ти?- От много неща ме заболя, включително от публикации срещу мен и, най-вече от факта, че всички те бяха лъжливи. Или че писаха, че съм готов да съдя Барселона, за да се облагодетелствам. Никога не бих направил нещо подобно. Повтарям, исках да си тръгна и това беше мое право, защото в контракта е ясно упоменато, че мога да го направя. Бях решил да напусна и това ми коства скъпо. Но исках да си тръгна, защото исках да живея последните си футболни години щастливо.

- Това е важно. Да си щастлив. Ти си роден победител. Ти си в отбор, който се бори за титли, но в последните години не се представя добре в Европа. Ще продължиш да водиш Барселона. Но нещо трябва да се промени в Барса, нали? Нещо трябва да се промени на спортно ниво?

- Ще продължа да играя за Барселона и настройката ми няма да се промени, независимо колко много исках да напусна. Ще дам най-доброто от себе си, защото винаги искам да печеля. Обичам конкуренцията и мразя да губя. Искам най-доброто за себе си, за клуба и за останалите играчи. Сега не знам точно какво ще стане. Имаме нов треньор, нови идеи. Това е добре, но трябва да видим как ще реагира отборът и дали ще можем да подобрим представянето си. Това, което мога да кажа, е, че оставам и ще дам най-доброто от себе си.

- Какво беше първото нещо, което си помисли, когато стана ясно, че може да напуснеш и имаше хора, които казваха, че не ти пука за Барселона? Имаше ли гняв?

- Почувствах жестока болка, че барселонизмът ми беше поставен под съмнение. Обичам Барселона и няма да се чувствам по-добре никъде другаде. Но все пак трябваше да имам правото да реша сам. Щях да потърся нови цели. И може би щях да се върна в Барселона, защото тук имам всичко, от което се нуждая. Синът ми, семейството ми... всички израснаха тук и се чувстват добре. Но нямаше нищо грешно в това да напусна. Аз имах нужда, клубът имаше нужда и така щеше да е най-добре за всички.

- Семейството е нещо много важно в живота. Баща ти имаше проблеми, съпругата ти също. Какво те попитаха, какво ти казаха за случващото се?

- Цялото това време беше тежко за всички. Бях наясно с това, което искам, бях го възприел и им го казах. Съпругата ми, с цялата болка на душата, ми помогна и беше до мен през цялото време.

- Но важният член на семейството е Матео...

(Смях). Да, Матео все още е много малък и не осъзнава какво е да отидеш някъде другаде и да изградиш нов живот за няколко години. Тиаго, да, той е по-голям. Той чу нещо по телевизията по темата и ме попита. Не искаше и да чуе за ново място или ново училище, или за това, че трябва да си намери нови приятели. Той заплака и ми каза, че не иска да си тръгваме. Както казах, беше много тежко за всички, което е нормално. Трудно се взима такова решение.

- И то за всеки. Разбира се, 20 години си е дълго време. Дойде в Барселона на възраст, не по-различна от тази на твоите деца. Това става все по-трудно. Но има две неща, които хората искат да знаят – оставаш ли в Барселона, повеждаш ли отново отбора? Има ли позитивно съобщение до феновете на Барселона?

- Както обикновено, ще дам всичко от себе си. Ще се боря за всичко и, надявам се, ще отдам себе си да помагам на хората, които имат тежка съдба. Да, имах тежка година, но ще е лицемерно да сравнявам себе си с тези, които имаха наистина тежки месеци заради вируса, тези, които загубиха свои роднини и са загубили много заради случващото се. Надявам се да покажа най-доброто от себе си и да посветя победите на всички тези, които ни подкрепят отгоре и техните семейства. Да посветя всичко на тези хора, които имат тежки дни, и се надявам заедно да превъзмогнем този вирус и да се върнем към нормалността.

- Да поговорим за известния бюрофакс. Имаше много приказки за това, че Меси е бил грешно посъветван да използва бюрофакса, за да напусне. Защо реши да използваш този подход? Какво искаше да покажеш? Каква беше твоята позиция?

- Бюрофаксът беше начин да покажа, че официално искам да напусна. През цялата година казвах на президента, че искам да напусна. Че е дошло времето за раздяла и да потърся нови предизвикателства в кариерата си.

През цялото време той ми казваше, че ще говорим, но така и не се случи нищо. Да го кажа така – в нито един момент президентът не ми каза какво е решил. Изпращането на бюрофакса направи желанието ми официално. Така казах, че мога да си тръгна и че следващият сезон, който беше просто една опция, няма да бъде използвана от мен. Не исках да правя проблем на клуба, или да се изправям срещу Барселона. Но исках да направя официално решението си да напусна.

- Ако не беше изпращал бюрофакса, може би всичко вече щеше да е забравено и никой нямаше да разбере какво се случва...

Това е ясно. Ако не бях направил това, договорът щеше да си продължи с опционалната година и щях да продължа в отбора. Това, което те казват, е, че не съм използвал клаузата, която е до 10-и юни, но отново повтарям, че бяхме в средата на всички шампионати и не беше правилният момент за подобни разговори. Но въпреки това президентът всеки път ми казваше, че след края на сезона ще мога да реша дали оставам, или си тръгвам. Никога не ми постави дата. Затова изпратих и бюрофакса – за да разберат всички, че искам да напусна. Не исках да влизам в битка с клуба, защото просто не искам да се случва това между мен и клуба.

Автор: Рубен Урия, Goal.com Превод: Sportlive.bg 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Гл. секретар на МВР: Може да се забрани изцяло излизането от вкъщи

Има полицаи под карантина. Това обяви главният секретар на МВР Ивайло Иванов и уточни, че изолираните униформени или са се завърнали от чужбина, или са били в контакт с други заразени с COVID-19, предаде bTV. 

Относно изградените КПП-та на изходите на областните градове, Иванов заяви, че се спазват всички инструкции и граждани без основателни причини не се пропускат. Въпреки това има нарушители,пише сайтът glas.bg

"Ако не спазват мерките, ще се въведат още рестрикции – може да се забрани изцяло излизането от вкъщи. Видяхте какво стана в Италия, Франция, Испания, нека да не стигаме до там. Сега точно трябва да се отиде до виличката или на село…и аз имам възрастни роднини и искам да ги видя, но в името на тяхната сигурност се чуваме по телефона“, допълни Иванов.

По думите му предлагането на фалшиви декларации за излизане от областните градове ще се ограничи с бланки от МВР, които ще бъдат универсални. Той посочи, че в паркове и градинки дежурят полицаи, които да уточняват, че достъпът е ограничен. Иванов уточни, че вътрешното ведомство се справя със ситуацията и все още няма нужда армията да се включва с човешки ресурс. МВР не са издавали заповеди за спиране на отпуски или почивки.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ