“Един мъж се оженил за красиво момиче. Той я обичал много. Случило се така, че тя развила кожна болест и бавно започнала да губи красотата си. Един ден мъжът й излязъл на разходка и докато се връщал той претърпял катастрофа и загубил зрението си. Въпреки това, бракът им продължил както обикновено. С времето жена му напълно изгубила красотата си, но слепият съпруг не знаел това и нямало никаква разлика в брачния им живот. Той продължил да я обича много както и тя него.

Случва се най-голямата трагедия-жена му умира, а той е съкрушен. Вдовецът събира сили да направи всички обреди и ритуали, след което искал да напусне града.

Един човек отзад се обадил и казал: "Как ще успееш да вървиш сам? През всичките тези дни жена ти обичаше да ти помага ". Той отговори:
"Не съм сляп. Действах така, защото ако знаеше, че мога да видя състоянието на кожата й, щеше да я боли повече от болестта й. Обичах я не само заради красотата й, но се влюбих в нейната грижовна и любяща природа. Така че се престорих, че съм сляп. Исках само да я запазя щастлива ".

Поука: Когато наистина обичаме някого, действаме като слепци и пренебрегваме недостатъците на другия, за да бъдем щастливи. Красотата ще избледнее с времето, но сърцето и душата винаги ще бъдат същите.
Обичайте човека за това, което е отвътре, а не отвън.”

Източник:БФ-страница "Азбучни истини"
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 Comments:

Публикуване на коментар

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ