Srebrna krila (Сребърни крила) е хърватска поп-рок група от Загреб, популярна в цяла бивша Югославия. Групата е основана от Vlado Kalember (вокалист и басист) през 1978г. Останалите членове са Dado Jelavic, Dusko Mandic и Mustafa Ismailovski – Muc.
През 1986г. Vlado Kalember започва самостоятелна кариера и групата поема Mustafa (клавишни).
През 1988г. представят Югославия на Евровизия с песента “Mangup”, в изпълнение на Lidija Asanovic. Песента печели 6-то място.
През 90-те години бендът преживява много промени. И Vlatka Pokos започва певческата си кариера в групата на мястото на Lidija Asanovic. Членове на групата през годините са още: Adi Karaselimovic, Slavko Pintaric-Pista и Vlatka Grakalic.
Групата  изчезва от сцената през 1999г. след кончината на Ismailovski

Владимир (Владо) Калембер е роден на 26 Април 1953 в Карловац, Хърватия. Той е рок певец, известен с дрезгавия си глас. От 1978 г. до 1986 г. е вокалист на популярната група "Сребърни крила". След като напуска групата, той продължава със солова кариера. През 1984 г. представлява Югославия в песенния конкурс на Евровизия. По-късно става член на "Четири Аса". Днес, той е женен за младата виолончелистка Ана Рукнер и има едно дете.

- Как се разви живота ви след славните години и с какво се занимавате днес?

- Естествено, че продължих да се занимавам с музика. Още повече, че съм щастливо оженен за една от най-добрите и известни челистки в Хърватия – Ана Рукнер. Цялата фамилия на Ана свири в Хърватската филхармония. С жена ми работим заедно и продуцираме различни проекти с класическа музика. Тя е много талантлива и красива, не го казвам, само от това, че ми е жена. Имаме и прекрасен син – Дариан, който е на 7 години. Дариан е много запален по високоговорителите. От няколко години това му е основното хоби и не проявява никакъв интерес към обикновените детски играчки. Купувам му нови или изнамираме от стари уредби, а той ги разглобява и изучава. - А вие как избрахте да станете музикант? - Аз по принцип съм почитател на класическата музика, но навремето избрах рока, заради момичетата, разбира се. Нали знаете как си падат по момчета с китари и така като на шега се завъртяха нещата. Днес бих посъветвал сина ми да стане футболист, защото всички хубави момичета са луди по футболистите, а и те са известни и богати. Тук се шегувам, разбира се.....

ВИДЕО:

- Пътували сте много по света, какво мислите за родната Хърватия? - Да, бил съм навсякъде по света, но Хърватия наистина е райско място. Имаме чудесна природа, мек климат и много красиво море. Благословено кътче земя. Едни от най – богатите хора в света държат яхтите си тук и идват на почивка. Ние имаме къща на крайбрежието и често отсядаме там. Тук в Хърватия имаме много добри спортисти. Това е въпрос на манталитет. Имаме огромен за малките размери на страната ни, брой футболисти в челните класации. Същото е и при скиорите ни, а дори нямаме ски курорт.

- С какво се разтоварвате и отпочивате?

- Много обичам да пия кафе. Тук в Хърватия всички много обичаме хубавото кафе. Пием кафе по всяко време и се наслаждаваме на живота – природата, синьото небе, усмихнатите млади хора. Обичаме и хубавата храна. Имаме превъзходна кухня. Туристи от цял свят идват тук да опитат нашите трюфели. Незнам – странна работа, търсят ги с кучета и всички са луди по тях. - Изглеждате много добре. Как се поддържате? „Секс, наркотици и рокендрол” важи ли за вас? Никога не съм пил алкохол. Никога. Никой от нас. Няма как да се съчетае толкова много работа с алкохола. Когато тръгнехме на турне, всичко беше много висока концентрация, за да можем да издържим на физическото натоварване и на всеки концерт да се представим зашеметяващо.
- Какви спомени са ви останали от концертите които сте правили навремето в България?

- О, имаме толкова много истории от България, но най-важното е, че правехме невиждано шоу. Български камиони идваха и извозваха цялата ни техника и озвучителна апаратура. Във всички градове билетите свършваха и отвън оставаха да слушат и да гледат още много хора. Концертите се провеждаха в градските стадиони. Истинска истерия предизвиквахме навсякъде. Хората се катереха по оградите, защото билетите свършваха много бързо. В някой градове се връщахме за още концерти. Ние наистина бяхме като „Ролинг Стоунс” в онези времена. Идвахме сякаш отвъд „завесата”. Плащаха ни толкова много пари, колкото изобщо не можехме да похарчим. Днес мисля, че щеше да е добра инвестиция, ако си бях купил къща някъде в България - в град Бургас, например. Или в Ямбол, прекрасен град наистина.”


Източник: БЛИЦ
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 Comments:

Публикуване на коментар

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ