В Кърджалийско е пълно с рубини, Перперикон пък бъка от ясписи и ахати.

Многократно беше обявявано колко злато има в България. По изчисления на експерти под краката ни има злато за над 1 трилион долара. В същото време обаче не се говори за това какви скъпоценни камъни има в България. А те са много и като количество и като видове. Оказва се, че страната ни е богата на скъпи камъни и ако ги добиваме продаваме, може да спечелим милиони и дори милиарди левове.

Само преди 2 години бяха намерени първите диаманти у нас. Те бяха с големината на точици. Според наши учени, диаманти има в Родопите и Стара планина. Находища обаче до момента не са били проучвани. До този момент се е смятало, че в страната ни няма диаманти. Намерените през 2014 г. прашинки обаче, говорят друго. Д-р Харизан Харизанов, който е един от откривателите на диаманта у нас, издава своя книга за ахатите. Той описва находищата им – от бреговете на Дунав, през Средна гора до Родопите. Казва, че най-уникалното разнообразие е в Кърджалийско. Около село Широко поле целият район е пълен с ахати и ясписи, има ги при село Пчелари, близко до Татул и Перперикон.

Кои редки скъпоценни камъни се срещат у нас?

Въпреки че гранатът е предимно червен на цвят, у нас се срещат и жълт, зелен, както и скъпият син гранат. Цената му е между 1300 и 1500 долара за карат.

В България са установени пегматитови жили в северозападните части на Рила планина със значителни концентрации на берил и смарагд. Цената на берила е над 10 000 долара за карат.

Рубинът е един от най-скъпите камъни. У нас той се среща в Кърджали, гр. Джебел, с. Бял извор и с. Падина.

Халцедоните, които имаме в изобилие (те са силициев двуокис) пък, ако не за бижутерски цели, може да бъдат използвани за направа на най-различни видове стъкла и за фотоволтаици, а това е огромен запас.

Източник: nbox.bg
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 Comments:

Публикуване на коментар

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ