15 неща за живота в НРБ които всеки трябва да прочете

Понеже непрекъснато някакви полуидиоти, разпространяват напълно идиотска информация за „прекрасния живот“ по времето на социализма, реших и аз да си припомня „някой съображения“ за онези „красоти“.

Защото съм живял в тези времена и ги помня!

И така!

През 80-те години на миналия век млад специалист започваше работа със 120 до 160 лева заплата.

1. Примитивен телевизор „Велико Търново“ или „Електрон“ струваше над 7 или 8 такива работни заплати. В момента телевизор с два пъти по- голям екан и около 5 пъти по- лек, може да се купи за една средна заплата. А ако е китайски и за една минимална!


2.Подобно беше съотношението и при хладилниците, които струваха между 3 и 4 работни заплати на млад специалист.При това бяха също толкова примитивни, колкото и телевизорите соц.производство.

3. Легендите за чакането да си закупиш автомобил, са самата истина.Чакаше се с години. Много години! Една Лада струваше над 6000 лева или около 50 тогавашни заплати на млад специалист. Днес с 50 минимални заплати от 380 лева (или 19 000 лева) си визмаш чудесна кола, без да чакаш и минута.

4. И чакането за апартамент се измерваше с петилетки. И нямаше лабаво.

4. Видео плеърите се купуваха от Кореком и ако бяха с 4 глави + видеозапис струваха най малко 400 долара.Това прави между 10 и 12 заплати на млад специалист от онова време. В наши дни DVD -плеър струва 1/4 от минималната заплата, а Blu-ray домашно кино е половин средна заплата.

5. Дънките също се купуваха от Кореком и бяха между 20 и 25 долара = 2/3 от заплатата на млад специалист от онова време. И съответно целият ни гардероб беше точно толкова сив, колкото и животът ни! За сравнение сега едни дънки струват същата цена в лева, но ни костват една дневна … надница.

6.Буквално всички хранителни продукти за които сега се пенят, че стрували малко през времето на социализЪмЪ, в един и ли друг период от време бяха дефицитни. Ако нямаше кафе, имаше зеле, или ако картофите се появят, нямаше дезодорант. В онези години беше по-ценно да имаш приятелка продавачка, от колкото роднина – професор. Спомням си, че когато вуйчото на жена ми си купи телевизор, чака на опашка с дни и нощи. Правилно четете- чакаше се и през нощта. Намяташ едно одяло и чакаш ред. За един пиклив телевизор дето в точка 1 го описах колко струваше.

7. През 80 -те вече не забраняваха Бийтълс, Пърпъл, Лед Цепелин, Пинк Флойд и т.н., но внимаваха да не прекаляваме със слушането на „упадъчна“ музика“. В дискотеките и радиостанциите имаше … лимит за хубава музика и никакъв лимит за съветски пляски и ширпотребата на нещото, наречено фестивал на политическата песен „Ален мак“.

8. Всеки петък новините бяха съветски и филмът беше на руски.

9. Цялата т.нар. културна общественост на НРБ волно или неволно живееше в тотален дефицит(по-скоро изолация) от книги, филми, театрални постановки, музика и т.н. обявени от комунистическия режим за забранени. В онези години съм питал мой роднина, който е учен занимаващ се с психология, как аджеба се занимава с тази наука, без да му разрешават достъп до Фройд. Отговора беше четем нелегално.

9. Светът се развиваше, но нас ни пазеха да не го видим – на границата убиваха, ако решиш да надникнеш извън кочината, наричана не без основание социалистически ЛАГЕР. Беше си точно лагер. За да видиш Европа,трябваше или да си от комунистическата въхушка, или моряк, или пилот, или спортист или да си музикант. И задължително в отбора или музикалния състав, примерно на всеки 10 души имаше още най-малко 5 милиционера и задължително поне двама доносника.

10. Имаше и истински концентрационни лагери в които изтезаваха и убиваха хора, заради всякакви измислени причини. А понякога и без причина. Например за модерна прическа, тесни панаталони, слушане на джаз, виц за другаря Живков и т.н.

11. В онези години „Религията беше опиум за народите“ . Това проповядваха като официална държавна доктирна. Същите тези атеисти , днес се опитват да институционализрат Православието за собствени политически нужди. Трагедията е в това , че и СС на БПЦ не се дърпа много. Унизително е да ги гледаш как днес стари комунистически ченгета и нови попове си разменят Юдини целувки!

12. В онези години, за всяко международно безумие, в което беше натиквана България НЕ се говореше. Пращаха танкове в Будапеща, Прага или подпомагаха Ярузелски да мачка Полша, защото така повеляваше техния „интернационален дълг“.
Техният обаче! Не нашия!

13. Управляваха ни дразнещо посредствени хора. Правешкият чобанин Тодор Живков не можеше да различи 8 септември от 8-март и бъркаше полупроводнците с цели, но можеше да ни направи 16 -та републина на СССР, докато се мляска уста в уста в Брежнев.

14. Имаше система от привилегии, за привилегировани отговорни другари и другарки, подобна на кастовата система в Индия. Обаче значително по-лицемерна! Докато в Индия се опавдават с боговете, нашите товарищи и товаришутки направо заместиха Бог със …себе си!

15. Най-лошото е , че и преди и сега манталитетът на простите, докопали властта си е все същия! Тези дни ронихме сълзи за пострадалите от наводнението в Мизия и как за една година нищо не се било променило. Ами спомнете си Стражица! Колко години минаха от онова ужасно земтресение и как още си личат последиците от него?
В крайна сметка така сме живели и така ще живеем, докато пълния тръбух е по- важен от свободната воля!

Без редакторска намеса (публикация във Фейсбук)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато лепенките на ВИС и СИК стояха на видно място по вратите на магазини и стъклата на колите

Сегашни застрахователи като „Булинс“ започнаха като криминални банди, прераснали в т. нар. „силови групировки”.
Борци създадоха банди за рекет, маскирани като охранителни фирми. Бандите започнаха да враждуват помежду си за територия. Така се родиха ВИС и СИК. Бандите взимаха рекет от заведения, биеха и палеха, когото трябва – който не иска да го охранява тяхната фирма.
Нелегалният им бизнес в началото основно беше кражби на коли, наркотиците скоро след това. Крадяха между 20 хил. и 30 хил. коли годишно само в България, към средата на 90-те. Крадяха и от чужбина. С един финт в закона, наречен „добросъвестен владелец“ беше възможно препродадена два пъти крадена кола у нас да стане законна. Окраденият пие студена вода, третият купувач е законен собственик. Само че добросъвестните владелци не можеха да пътуват на Запад с тия коли, че ако се окажат крадени в Европа, там веднага ги сваляха от тях и ги вкарваха в полицията да дават обяснения. А колата се връщаше на застрахователя, който е изплатил кражбата.
Плащаха си на полицаите, те въобще не си даваха зор да търсят откраднати коли. Хората престанаха да търсят полиция, като им откраднат колата, търсеха посредници да им я върнат. За да върнат открадната кола на собственика, той си плащаше 5-10-15 хил. марки рекет, според марката, стойността на колата. Това положение разви бизнеса на мутрите. После почнаха да продават крадените коли главно на изток, в Русия, Украйна.
После някой ги посъветва да си направят застрахователни фирми, да си взимат и законно. Така се появиха застрахователните компании ВИС и СИК. Имаха свои фирми в различни градове. Като отнеха лиценза й заради убит китайски търговец на Илиенци, фирмата ВИС стана ВИС-2. Охраняваха пазари и борси, и се намесиха в търговията, прибираха процент. Оттогава е вицът, че мутрата имал просто счетоводство – един тефтер с две графи – „Ми даде” и „Му взех”.
По-лошото е, че мутрите дирижираха цените. Едни охранители минават по сергиите и складовете сутрин, и казват на каква цена да се продава кока-колата или доматите от Турция, черешите. Само навлизането на големите вериги супермаркети отърва пазара от тази хватка.
През 1998 тогавашният министър Богомил Бонев поде кампания да им махне лепенките от колите и магазините (застраховано в СИК, застраховано във ВИС) и ги понасмете. Имаше акции по улиците, спираха скъпи коли, задържаха ги, покрай мутрите пострадаха и обикновени хора. Но лепенките останаха в миналото. Сега пазарът донамества този тип застрахователи където им е мястото.
Кражбите на коли намаляха заради създаването на официална застрахователна компания СИК (Секюрити иншурънс къмпани). ВИС си измисли съкращение Вярност, Инвестиции, Сигурност. Първоначално не са го мислили така, май идваше от Васил Илиев – първата мутра основател. Но ВИС остана встрани от застраховането на коли. Там СИК стана основен, прерасна в „Булинс”, макар че това остана добре скрито. ВИС-2 прерасна в „Юпитер“, но не можа да се развие като голям застраховател на коли. Едновременно крадяха коли и ги застраховаха…
И някъде след 2000 година се стигна до следния абсурд – 90% от застрахованите за кражба коли у нас бяха застраховани в „Булинс”. А 90% от откраднатите коли в България се оказаха застраховани при други застрахователи… Всеки може да си направи сметка какво означава това – ако не се застраховаш в „Булинс”, ще ти откраднат колата…
Постепенно кражбите на коли намаляха не само заради застраховането, просто вносът на коли втора употреба се увеличи неимоверно, колите поевтиняха, регистрацията на крадена кола стана трудна. Допреди 15-ина години нямаше връзка между регистрите на КАТ в различни градове – открадната кола в София можеше да се регистрира в Ямбол, защото нямаше как да сравниш номерата на шаси и двигател. Сега крадат коли, за да ги разфасоват на резервни части, изкарва се повече и няма риск, колата „изчезва”.
Малко след като се разви бизнесът с коли, започна бизнесът с югоембаргото. Оттогава е вицът, как една мутра влязла в църква да се помоли. „Господи, моля ти се, само тази композиция с цистерни да мине и да ми платят, моля те, Господи”. До него влязла една баба, почнала да се кръсти и да се моли „Господи, дано да ми увеличат пенсията, че със 160 лева не мога, Господи”. Мутрата извадил 500 марки, подал на бабата и казал: „Мани се оттука, не занимавай човека с глупости”…
Контрабандата за Югославия свърза в едно гранична полиция, митничари, бившите служители от ДС, които по време на соца са охранявали композиции с тайни експортни стоки, политици и мутри.
Това е основата на организираната престъпност в България. Създадоха и развиха канали през границата, по тях потече контрабанден алкохол и цигари, натрупаха се милиарди, които корумпираха всичко по пътя си. По същите канали потекоха и наркотиците – транзитно и за вътрешния пазар.
С помощта на мутрите се натрупа огромен капитал, който започнаха да изпират и да прибират своето банки и финансови къщи, търговски и строителни компании и офшорни фирми…
Т. нар. групировки започнаха да финансират политици, партии, дори враждуващи помежду си – не се знае кой ще спечели. Премиерът Иван Костов например в началото на мандата си покани на среща в прочулия се ресторант „Олимп” бизнесмени. Кой знае защо сред тях бяха Маргините и Маджо – босовете на една от големите групировки. Ресторантьорът Славчо Христов (домакин на срещата) беше авер на Маргина, после стана банкер, после сдаде банката си на Цветелина Бориславова – нещо като смяна на властта…Бойко Борисов (вляво, зад Николай Златев от Турист Спорт Банк) с Красимир Маринов Маргина и Венцеслав Стефанов (вдясно) на честването на годишнина от създаването на СИК 1995 г. На друга снимка от същото събитие, публикувана още тогава, през 1995 г., Борисов се вижда заедно с Румен Николов Пашата и Венцислав Стефанов. Снимка: неизвестен автор
Сегашният премиер тогава е приближен на СИК, охранител, изпълняващ техни поръчки, охраняващ техни обекти. Издигат го като главен секретар на МВР, има свидетели, които твърдят, че босове от СИК са обсъждали колко милиона трябват, за да му купят поста.
Според свидетелствата на Иван Славков (неотречени от никого) Пашата и Венци Стефанов от СИК идват при Тодор Живков в Бояна и му предлагат да му сложат охрана. Така довеждат там Бойко Борисов (виж тук репортаж в „Капитал“ за юбилея на СИК през 1995 г., когато Борисов е известен само като бодигард на Живков).
Такива бизнесмени никнат из цяла България. И пловдивски келнери станаха банкери, чейнчаджии от Магурата – едри бизнесмени. Всичко беше възможно в тази хранителна среда от корумпирана полиция, трансгранични канали, финансови пирамиди, раздаване от банките на кредити без гаранции. Банки никнеха като гъби, създадени с кредит от други банки (тук хората на БСП имаха повече опит). Банкерите раздаваха на свои фирми и на свои хора кредити, които никой не мислеше да връща, накрая настъпи масов фалит.
Мутрите започнаха да се избиват. Но в затвора не влизаха, само дребни риби. И досега си живеят живота (който е останал жив), като едно доказателство, че властта, изпълнителна, съдебна, политическа, е кръвно свързана с тях.

Източник: e-vestnik.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Другарите командваха и отвъдното, БКП заповяда душата на мъртвеца да излезе на 30-ия ден

Почина близък човек през 1980 г. За помен за 40 дни от смъртта му отидох в печатницата в Ловеч да поръчам некролог, но на него вместо 40 дни, бяха написали 30. На въпроса – ми защо така, казаха, че тъй е наредила партията в Ловеч. После с туш поправих 30 на 40 дни. Не съм вярващ, но съм чувал, че на 40-ия ден душата на мъртвеца напуска този свят. Партията обаче издала заповед тя да излезе на 30-ия ден. Загледах се в града по залепените некролози. И други ги бяха поправяли с туш.

Друг случай – с партийния секретар в предприятието бяхме в една канцелария. Помоли ме да напиша обява за партийно събрание. Аз написах: „По-лесно се командва предприятие, отколкото жена”, и „Бракът е гроб на любовта, а жената – надгробната плоча”, и други, но без всякакъв цинизъм. Закачих обявата. След няколко дни извикаха партийния секретар в партията да го накажат. Аз пък обясних, че съм видял такива надписи на хижа „Дерменка”. После пратили там човек от партията и той казал на хижарката да ги свали. Разбрах, че този, който праща доносите в партията, получава 40 лв. на месец.

Цвятко Хаджийски, Ловеч
Източник: retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Грандиозен скандал и смърт от времто на социализма в НРБ изплуваха наяве: Съдят бившия гард на Людмила и Тодор Живкови

Бившият ни посланик в Мексико Богомил Герасимов не е ходил по шантонерки и не е допускал подобни отношения. Това заяви в съда Стилиян Бурханларски, който по соцремето е отговарял в ЦК на БКП за дипломатите в Латинска Америка, пише в. Телеграф. Поводът е делото, което Герасимов заведе за клевета срещу бившия охранител на Людмила и Тодор Живкови – Димитър Мурджиев.

Именно той раздуха грандиозния се*с скандал с евентуално участие на високопоставения по онова време български дипломат. 79-годишният бодигард е казал в интервю за в. „Уикенд“ още, че експосланикът е свалял съпругата на президента на Мексико, което свидетелят Бурханларски определи като „абсурдно“. „Оценката за работата на Богомил като дипломат беше най-високата. Благодарение на него се развиха отношенията на България с Мексико, постигнахме връх, който не са постигали много посланици по света.

Важна задача за всеки дипломат е да работи за посещение на държавния глава в страната на мисията му. Герасимов я изпълни. Мексико подари на България сграда за културен дом – никъде по света няма такова нещо.Освен това имахме успехи и в селското стопанство – показахме им какво най-добре расте в почвите им“, разказа пред съдебния състав 78-годишният Бурханларски. Началникът на кабинета на Людмила Живкова – Кирил Аврамов пък заяви, че не знае президентът на Мексико да е издавал карта „Персона нон-грата“ за посланика. За друга клевета, че Богомил Герасимов в виновен за смъртта на бившата си жена, свидетелски показания даде дъщеря им Ирена Герасимова.

„Първият сериозен конфликт между майка и татко беше през 1970 г., но продължиха да живеят заедно. След демократичните промени той се изнесе от вкъщи, но почти до смъртта й плащаше почти всичките й сметки. Те не се разведоха, но през 1990 г. спряха да се виждат и да си говорят. Мама почина от старост на 83-годишна възраст, след като последните две години от живота си спря да се движи и й се отключиха различни заболявания“, сподели 56-годишната реставраторка от Националната галерия.

Източник blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде потъна българското злато? И как Брежнев “надари” НРБ

Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП.
Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ общество. В него паричните отношения щели да се превърнат в “буржоазна отживелица“, твърдят проповедниците на „научния“ комунизъм. Въпреки догмите, установилата се с помощта на щиковете на Червената армия диктатура на БКП превръща националната банка на страната в груб инструмент при изграждаждането на една друга утопия – „плановата“ икономика и финанси.До средата на 50-те години БНБ дословно следва сталинския модел, без ни най-малко да оспорва съветското лидерство. Превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През 60-те години с активи на НРБ е закупена бейрутската Литексбанк, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е важен елемент от хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, докато през втората половина на 80-те в нея се фокусират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата и в същото време захранва новата, констатира екипът от изследователи от Държавния архив и БНБ, който наскоро обнародва документи за дейността на банковата система от 1947 г. до 1990 г.

Провал след провал

Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.

Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата. „Ето защо на 11-тия конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.

Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята. „Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г. Три месеца пред това диктаторът е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за НРБ, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.

Същевременно обаче „Големият брат“ отрязва 2 милиона тона нефт и нефтопродукти от износа си за НРБ защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва. „Трябва да запълваме полските дупки след бунта на „Солидарност” и вече нямаме пари, за да си затваряме очите“ – така може да се резюмира безпардонният коментар на Брежнев по повод на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „авантата“ за верния балкански съюзник.

Вечният мит за добруването на НРБ

Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц. „Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България.

През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ? твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли, изтъква Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.

Източник:bgspomen.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли този златен хит на Далида и Ален Делон (ВИДЕО)

Френските шансони са едни от най-романтичните и емоционалните в музикалния свят. И въпреки че пикът им беше през 70-те и 80-те години на миналия век, че си остават любими на милиони и са неизменна част от фонотеките им. Дуетът на разбивача на женските сърца Ален Делон и талантливата Далида е един от шедьоврите на френския шансон. Parole parole в оригинала си е дело на италианския композитор Джани Ферио и е изпълнена за първи път през 1972 година от дуета Мина и Алберто Лупо. След това песента е изпълнявана от десетки тандеми на различни езици, като несъмнено най-добро и впечатляващо е изпълнението на Далида и Ален Делон, който в онези години е на върха и на филмовата си слава.

Далида е италианска певица, родена в Египет през 1933 година. Известна е предимно като изпълнител на френскоезични песни, с които бързо се прочува по цял свят. Въпреки огромните си успехи на сцената, в личния си живот Далида преживява редица драматични събития, страда от летаргия и депресия. През 1967 г. прави опит за самоубийство, няколко дни след като тогавашният й интимен приятел също опитва да се самоубие. Още двама от мъжете в живота и се самоубиват. Тези и други събития подтикват Далида да сложи край на дните си. Намерена е мъртва на 3 май 1987 г. в дома си в Париж. Причината за смъртта й е свръхдоза приспивателни. Намерена е и кратка прощална бележка.

ВИДЕО:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Някога,когато бяхме още деца: Разказ за някогашните летни ваканции прекарани на село

Някога,когато бяхме още деца, щастието се измерваше с дължината на ваканциите при баба и дядо. Онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на жигулата, започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа и селски хляб.

Тичахме боси по поляните, къпехме се в реката, играехме на криеница в лозето на съседката, викахме Дама Пика на тавана, спирахме колелата си с контра, а не със спирачка, късахме гуменките си по горските пътеки, висяхме от клоните на черниците…Оцветявахме черно-белите снимки от семейните албумите, а нашата единствена социална мрежа се казваше „навън“

Късно вечерта, когато пекарките от селската фурна се захващаха да приготвят хляба за следващия ден, първите клиенти бяхме ние, децата от махалата. Не мигвали, улисани в игри, нетърпеливо чакахме на стълбите готовия хляб… онзи хляб, чийто вкус никога няма да забравим.

Няма да забравим и трепета, с който очаквахме да се роди теленцето. Баба и дядо дежуреха около яслите и нервно проверяваха кравата, а ние все подвиквахме: „Роди ли се? Родили ли се вече, бабо? Може ли да го видим?“Все пускахме Шаро на свобода да потича заедно с нас, а после с невинен поглед казвахме: „Ами той пак се е отвързал сам. Знаеш ли, дядо, чак къде го намерихме?“

Да, някога животните в двора на нашата къща бяха най-верните ни приятели. Те пазеха тайните ни и никога не издаваха белите ни на баба и дядо. С изключение на големия лош петел, него не го обичахме…всеки наш връстник знае защо.Все още помним и историите на баба за някога, които със сълзи от носталгия ни разказваше до огъня. Онзи огън, чийто пламък тихичко се отразяваше от малката дупчица на печката в тавана, дървата пукаха и беше толкова топло в детските ни души.

Вечер обожавахме да лежим върху нагорещените от слънцето керемиди и да си врачуваме по звездите. Обещавахме си разни неща, когато пораснем…

Като се замислим, тези времена не бяха толкова отдавна. Има няма двадесетина години – твърде кратко, за да ги забравим, но и твърде дълго, за да ги живеем отново. Останаха спомените. И няколко оцветени с детска емоция черно-бели снимки на дядо и баба.Бабо, дядо, благодарим ви за грижите! Вие завинаги ще останете в нашите сърца!

Източник:webstage.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първото ми пътуване в чужбина през 80-те, беше като разходка в Кореком

Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989 г. – на лагер в Белгия. За отбрани пионерчета, със заслуги. Почти всички други деца без мен, едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионерки, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас (но съм им благодарна де). Позволили ни бяха да носим някаква минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече – само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита. Полетът беше с БГА „Балкан”. Помня богатата закуска и как тайно си скътахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчетата захар, сол и пипер. И салфетката, естествено!

В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек. После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен – с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионери) от Белгия. Бяха уникални две седмици – лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море – разбирай Бяла). Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна… да спя на втория етаж), но в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16 ч., но там си мечтаех за него, защото лагеруването беше доста изморително – безкрайни игри и занимания, направо ни скапваха. Имаше отборни игри в близката гора, водеха ни на екскурзии в Лиеж, в Антверпен, беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше възрастен белгиец, филантроп (и явно малко социалист).

Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта – цяла нощ бродихме с фенери да търсим съкровище. В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив „Кореком”. Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати. Много грозно преживяване и така и не се намери крадецът. А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи – да го делим с братята ми. Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея – да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи.

Пина Иванова
Източник: retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Парадокс по времето на социализма „магазините празни, хладилниците – пълни“

Празни магазини – дело държавно, пълни хладилници – дело народно, лично! Във времето на соца Негово величество хладилникът изпълняваше важна роля. Пълно негово Величество – мир в дома и тишина в страната! Това чудо се захранваше благодарение на личната инициатива, находчивост, труд и упоритост на соцчовека, когото комунистическите пропагандатори наричаха “малкия човек”. Имашe т.нар. ”почин”, ”самозадоволяване”. Онези, останалите по селата, крепяха ТКЗС-то и покрай него обработваха личното, а добитото отиваше за младите, ”отървали се” в градовете, за да понапълнят хладилника. Социалистическата държава предоставяше за обработка и ползване парцели от крайградските землища, където хората уплътняваха свободното си време в отглеждане на плодове и зеленчуци за т.нар. ”чушкопек” и огнището пред блока.

Но личната инициатива се разгръщаше с пълна сила във вилните зони. Парцели от 500 кв.м, които с готовност се предоставяха на желаещите. Там те упражняваха земеделие, градинарство, лозарство и бяха удовлетворени от сътворените благини – пълен хладилник. Компартията, която се бореше срещу Капитализма, когато го победи, сложи ръка на Капитала и започна да се разпорежда с него по комунистически! Извърши национализация и колективизация на селското стопанство, пролетализира населението, превръщайки го в наемно-надничарско съсловие. Държавният капитализъм приложи поголовна експлоатация, като труда заплащаше евтино и цените съответно определяше централно – ниски. Така всичко изгуби истинската си стойност – и хората, и стоките… Малки заплати плюс евтиния.

Докато строителството все пак създаде доста полезни и важни неща за България, то комунистическата пропаганда, с нейното двуличие да хвали т.нар. соцдействителност и да хули т.нар. ”гнил капитализъм”, претърпя пълен провал. Сега все още се напъва все така двулично да изопачава днешната действителност и да събужда носталгия по доброто минало. Онова мило соцвреме, когато компартията биеше тъпана и водеше хорото, а народът, без да слуша музиката, играеше своята игра. А морето! Всички ходехме на море! Да, и ние, учителите! Сега младите ходят, при това на по много морета… А ние – не!

Николай Цветков, Пловдив
Източник: retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1963 година 26-годишен лекар спасява хора от горящ автобус,по-късно почива от раните си

В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора.
Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо. А самият д-р Черкезов се качва в автобуса.

На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.
Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората.
Облечен е в бяла найлонова риза. Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.
Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.
И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.
Остава сам. Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица.
По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.

Пристига в хирургичното отделение.
Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:
- Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти!

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия.
Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм:
- Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи.
И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!

По време на катастрофата, съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца.

След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.
После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос и гърло“. Живее и работи в Германия. Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие. И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея.

*използвана е илюстративна снимка от интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цени на бензина през 60-те и на някои луксозни стоки през 80-те

Помните ли колко ни струваха по времето на развития социализъм транспортните услуги, личния автомобил, какви бяха цените на луксозните стоки, какъв беше входът за културните мероприятия? Това пита в. „Ретро“.

Цената на билет за градския транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. например беше 4 ст. От началото на 1980-те цената на билетчето за автобус, тролейбус или трамвай стана 6 ст. А глобата за нередовен пътник – 2 лв.

Билет за самолет София-Бургас в края на 1980-те струваше 22 лева.

Личният автомобил по времето на социализма беше дефицитна стока. Преди 1989 год., тези които са искаха да си закупят автомобил на цена, дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната, трябваше да направят за него вноска от 1500 лв. в държавната „Мототехника” и след като определен брой години внасяха определена сума пари, можеха да си закупят нова лека кола произведена в СССР или в друга държава от соц лагера.

Чакането да ти дойде редът траеше между 3 до 8 години в зависимост от модела на автомобила. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария„Москвич-2140“ е струвал 6400 лв., „Трабант“ – 5660 лв., „Волга“ – 11860 лв.

Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 г. струва около 5-6000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. Цената на шофьорския курс, за който записването също ставаше чрез чакане, струваше 220 лв.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от състоянието на международните петролни пазари.

През 1969 г. цената на бензина у нас беше:

А-66 – 6 стотинки

А-72 – 7 ст.

А-76 – 7,5 ст.

АИ-93 – 9,5 ст.

АИ-98 – 10 ст.

През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ.

Цени на някои луксозни стоки: 

До средата на 1980-те кутия с 20 цигари българско производство струваше 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. В края на 80-те цените на цигари българско производство почти се удвоиха.

Културните мероприятия едно време бяха достъпни за всички и затова залите бяха пълни. Билет за кино струваше 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите). Входът за театър беше 1 лв.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Минимална работна заплата в България от 1965 година до днес

Година Срок Месечна Часова Нормативно основание:

2018 01.01.2018 - 510.00 3.07 ПМС № 316/20.12.2017 г.

2017 01.01.2017 - 31.12.2017 460.00 2.78 ПМС № 141/13.07.2017 г.

2016 01.01.2016 - 31.12.2016 420.00 2.50 ПМС № 375/28.12.2015 г.

2015 01.07.2015 - 31.12.2015 380.00 2.21 ПМС № 139/04.06.2015 г.

01.01.2015 - 30.06.2015 360.00 2.20 ПМС № 419/17.12.2014 г.

2014 01.01.2014 - 31.12.2014 340.00 2.03 ПМС № 249/31.10.2013 г.

2013 01.01.2013 - 31.12.2013 310.00 1.85 ПМС № 250/11.10.2012 г.

2012 01.05.2012 - 31.12.2012 290.00 1.73 ПМС № 300/10.11.2011 г.

01.01.2012 - 30.04.2012 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.

2011 01.09.2011 - 31.12.2011 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.

01.01.2011 - 31.08.2011 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.

2010 01.01.2010 - 31.12.2010 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.

2009 01.01.2009 - 31.12.2009 240.00 1.42 ПМС № 1/10.01.2009 г.

2008 01.01.2008 - 31.12.2008 220.00 1.30 ПМС № 1/11.01.2008 г.

2007 01.01.2007 - 31.12.2007 180.00 1.07 ПМС № 324/06.12.2006 г.

2006 01.01.2006 - 31.12.2006 160.00 0.95 ПМС № 8/20.01.2006 г.

2005 01.01.2005 - 31.12.2005 150.00 0.89 ПМС № 12/21.01.2005 г.

2004 01.01.2004 - 31.12.2004 120.00 0.71 ПМС № 7/16.01.2004 г.

2003 01.01.2003 - 31.12.2003 110.00 0.65 ПМС № 1/03.01.2003 г.

2002 01.01.2002 - 31.12.2002 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.

2001 01.10.2001 - 31.12.2001 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.

01.04.2001 - 31.09.2001 85.00 0.50 ПМС № 64/16.03.2001 г.

01.01.2001 - 31.03.2001 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.

2000 01.10.2000 - 31.12.2000 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.

01.02.2000 - 30.09.2000 75.00 0.45 ПМС № 12/14.02.2000 г.

01.01.2000 - 31.01.2000 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.

1999 05.07.1999 - 31.12.1999 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.

01.07.1999 - 04.07.1999 67 000.00 390.00 ПМС № 7/19.01.1999 г.

01.01.1999 - 30.06.1999 61 000.00 368.95 ПМС № 7/19.01.1999 г.

1998 01.09.1998 - 31.12.1998 53 500.00 314.70 ПМС № 197/21.08.1998 г.

01.04.1998 - 31.08.1998 50 940.00 299.65 ПМС № 92/17.04.1998 г.

01.01.1998 - 31.03.1998 48 700.00 286.47 ПМС № 12/22.01.1998 г.

1997 01.10.1997 - 31.12.1997 45 500.00 268.66 ПМС № 415/05.11.1997 г.

01.05.1997 - 30.09.1997 41 290.00 243.80 ПМС № 181/02.05.1997 г.

01.04.1997 - 30.04.1997 29 920.00 176.67 ПМС № 123/27.03.1997 г.

01.03.1997 - 31.03.1997 17 600.00 103.92 ПМС № 64/24.02.1997 г.

01.02.1997 - 28.02.1997 11 000.00 64.95 ПМС № 34/06.02.1997 г.

01.01.1997 - 31.01.1997 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.

1996 01.10.1996 - 31.12.1996 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.

01.07.1996 - 30.09.1996 4 000.00 23.53 ПМС № 172/18.07.1996 г.

01.04.1996 - 30.06.1996 3 040.00 17.88 ПМС № 56/20.03.1996 г.

01.01.1996 - 31.03.1996 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.

1995 01.10.1995 - 31.12.1995 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.

01.07.1995 - 30.09.1995 2 555.00 15.09 ПМС № 166/16.08.1995 г.

01.04.1995 - 30.06.1995 2 450.00 14.47 ПМС № 98/15.05.1995 г.

01.01.1995 - 31.03.1995 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.

1994 01.10.1994 - 31.12.1994 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.

01.07.1994 - 30.09.1994 1 814.00 10.65 ПМС № 146/01.08.1994 г.

01.01.1994 - 30.06.1994 1 565.00 9.18 ПМС № 27/07.02.1994 г.

1993 01.10.1993 - 31.12.1993 1 414.00 8.34 ПМС № 214/12.11.1993 г.

01.07.1993 - 30.09.1993 1 343.00 7.92 ПМС № 149/03.08.1993 г.

01.03.1993 - 30.06.1993 1 200.00 7.08 ПМС № 65/26.03.1993 г.

01.01.1993 - 29.02.1993 890.00 5.25 ПМС № 135/17.07.1992 г.

1992 01.07.1992 - 31.12.1992 850.00 4.72 ПМС № 135/17.07.1992 г.

01.01.1992 - 30.06.1992 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.

1991 01.07.1991 - 31.12.1991 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.

01.05.1991 - 30.06.1991 505.00  ПМС № 85/1991 г.

01.04.1991 - 30.04.1991 518.00  ПМС № 85/1991 г.

01.02.1991 - 31.03.1991 435.00  ПМС № 8/1991 г.

01.01.1991 - 31.01.1991 210.00  ПМС № 21/1991 г.

1990 01.12.1990 - 31.12.1990 210.00  ПМС № 21/1991 г.

01.09.1990 - 30.11.1990 191.00  ПМС № 217/1990 г.

01.07.1990 - 31.08.1990 165.00  ПМС № 49/1990 г.

1989 01.07.1989 - 30.06.1990 140.00  ПМС № 97/1988 г.

1985 01.10.1985 - 30.06.1989 120.00  ПМС № 56/1985 г.

1984 01.09.1984 - 30.09.1985 110.00  ПМС № 16/1984 г.

1979 01.10.1979 - 31.08.1984 100.00  ПМС № 50/1979 г.

1973 01.06.1973 - 30.09.1979 80.00  ПМС № 6/1973 г.

1970 01.01.1970 - 31.05.1973 65.00  ПМС № 33/1969 г.

1968 01.01.1968 - 31.12.1969 60.00  ПМС № 63/1967 г.

1965 01.10.1966 - 31.11.1967 55.00  ПМС № 53/1965 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Моторът на Тато, докато е бил нелегален.С този Мотор Тодор Живков е осъществявал нелегалните си връзки

Роден през 1911 година в Правец в средно заможно семейство, Живков учи в родното си село и в близкия град Орхание, след което се премества в София и през 1932 година завършва средно техническо училище.

По това време се включва в комунистическото движение и през следващите години, в които работи като печатар, е активен в софийската организация на БКП. През 1935 година изглежда прекъсва връзките си с партията и в продължение на години не работи, издържан от съпругата си, която е лекар в различни села из България.

През 1943 година отново е привлечен към комунистическата партия и за известно време е отговорен за връзките между партийното ръководство и действащия в родния му край Партизански отряд „Чавдар“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как са изглеждали магазините от миналото в различните части на света (СНИМКИ)

Някои ще кажат, че мъжете не обичат да пазаруват. Но една работа е, когато жената избира много дълго време някакви си парцалки, а ти си само безплатен и безправен разносвач на пакети. И съвсем друга, когато ти сам в магазина си избираш интересни и необходими неща. Затова да пазаруват обичат всички, просто методологията е различна. Огромният брой търговски центрове и специализирани магазини предлагат асортимент за всеки вкус и портфейл. А набиращите популярност интернет магазини правят пазаруването още по-удобно, разнообразно и изгодно.  Но само преди няколко десетки години светът бе съвсем друг, а магазините видимо се отличаваха от това, което ние днес сме свикнали да виждаме. Серия снимки показват как е протичал шопингът в миналото.   

1. Да се пазарува в московския "Детски свят" за съветските деца си бе истинско събитие, а за повечето родители - разкош.   

2. Първият магазин за самообслужване е открит преди 100 години - през 1916 година. Изглежда, купувачите много харесват нововъведението. 

3. Процесът на самообслужване от близо.  

4. След години са отворени и първите магазини на самообслужване в СССР.  

5. Витрините с безалкохолно в супермаркет в САЩ - истински рай за учениците и възрастните любители на сладкото.   

6. Поход за свежи продукти в американския град Сиатъл през 1911 година. Вижда се, че пазарът за последните 100 години не се е променил много.   

7. Покупки за Коледа с цялото семейство - шопинг няколко години преди Първата световна война.   

8. Черен петък през далечната 1953 година. 

9. Стъклените витрини на магазин за дрехи през 1973 година. Новото оръжие на маркетолозите - да се подмамват купувачите още от улиците.   

10. Най-често към витрините се лепят деца, особено ако на тях са изложени мечтаните играчки.  

11. Гастроном в Одеса през 60-те години на миналия век - всичко е пред очите ти.   

12. Уличен пазар в Хонконг в началото на 80-те години, малко преди регионът да стане истински богат.   

13. Ех, тези американци. Шопинг през 1965 година.   

14. Кафе от кафемашина в Манхатън, 1987 година.  15. Така се е търгувало месото в Курган през далечната 1901 година.

/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато битакът беше градският мол

Много преди да се появят вносните стоки от СССР, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше предимно със стоки втора употреба

Не че и сега няма битаци покрай всички по-големи български градове, но тържищата от този тип избуяха във времето на социализма. Някои мурафети ги копирахме от Ориента, други – от Полша. Битаците бяха народният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата икономика, където и с трън да се завъртиш, нямаше да закачиш много стока. Класика на класиките, разбира се, беше битакът в Димитровград. Там клиентът, който често бе и продавач, можеше да намери всичко – от игленика на бай Мюмюн от Розино до тунингованата лада седмица на старшина Рядков от Трудовец.

„Тука, бате, не е магазин. Нема етикети, нема чорбаджии. Ти си казваш цената, аз си казвам цената. И че се разбереме като братя. Ти си българин, аз съм циганин, голема работа. Важното е да се върнем вкъщи с пари в джеба. А и ти да си доволен. Дай си лапата. А така…”. Това е типичният мухабет от алъш-веришния разговор пред сергията върху походно легло или върху чердже, опнато направо върху разкаляната земя.

Битпазарът всъщност носи името си от „битата“ цена. Много преди да се появят вносните стоки от СССР, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше предимно със стоки втора употреба или със стегнати и отремонтирани ВиК, елчасти и уреди, които бяха дефицит.

Помня като ученик как се прехласвах по дънките „Леви Щраус“ и „Райфъл“. Тях човек можеше да ги придобие от някой роднина в западната чужбина или ако намери долари, за да влезе в магазините на „Кореком“. Трудна работа. На битака до КАТ в Пловдив обаче един тарикат, шивач от местната Аджисан махала, взе да вади копия на оригиналите, които си бяха суперменте. Меря аз едни такива гащи, а байчото вика: „Купувай бе, момче – ориджинал джинс, сам съм ги шил“.Софийският битак пък открай време си е в квартал „Малашевци”. Столичаните с по-дълъг стаж помнят обаче, че по време на реалния социализъм, преди да се определи това място в „Малашевци”, битакът се събираше между новата сграда на театър „София” в парка „Заимов” и булевард „Сливница”.

По всички родни битаци открай време има и регламентирани наеми на сергии. Те са обикновено по 2 лева уж за поддръжка на района. Над 70 процента от идващите на битака са роми, като понякога пристигат и сръбски цигани с по една кола стока. Сред множеството винаги обикаля възрастна ромка със забрадка и тика количка с термоси с кафе, чай, семки, фъстъци. Продава още кюфтета, които боде с вилица от една голяма тенджера. По кьошетата има и бира – за фон на чалгата.

Ако искаш да си разчистиш мазето или тавана, товари и право на битака. Книги, картини, стари велосипеди, фенери, обувки, чанти.Откакто избухна демокрацията обаче, пазарната икономика взе да се опитва да естетизира и тия пространства. Така оригиналният битакаджия е изтикан в ъгъла за сметка на вкарания в схема с отчисления търгаш, на когото се предлага тенекиено-алуминиева стъклена барака. А ширпотребата от Чайна и Капалъ чарши съвсем удуши родната стока.

Стоките и преди, и сега условно могат да се разделят на няколко големи групи. Първата – това са вехториите. Например железни кревати, чамово черчеве, посуда. Втората група са инструментите. Има стари и ръждясали дрелки, флексове, режещи дискове, триони, комплекти с гаечни ключове. Цени – от 4-5 до 10, най-много 15 лева. Наред с тях обаче се продават и неупотребявани инструменти.

Електрониката е отделна група. Има си и техника на пазаруването. Ако забележиш нещо интересно, отмини поне на 10 крачки, а после леко-леко се върни. Загледай стоката пак, после пак отмини на 5-6 крачки. Така привличаш вниманието на продавача. Не бързай да го заговаряш. Отначало са важни жестът и физиономията на лицето ти. Чакай, докато шаранът налапа куката!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как бяха изселени хиляди семейства след 9-ти септември (СНИМКИ)

Комунистическият режим е изселил хиляди семейства от столицата, големите градове и граничните зони след 9 септември 1944 г.

Само за периода 1946-1953 г. са изселени над 7000 семейства с над 24 000 членове. Това разкрива документ, запазен в архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад до Политбюро на ЦК на БКП относно: Разселените семейства от столицата, големите градове и граничните райони.

Докладът е от август 1953 г. и е подготвен от Георги Дамянов – председател на президиума на Народното събрание, Минчо Нейчев – министър на външните работи и Георги Цанков – министър на вътрешните работи.

В него се посочва, че от София са изселени 2548 семейства с 5075 членове, от окръжните градове и граничните райони – 4208 семейства с 18 315 членове.

Като причина за изселването на 2397 семейства с 9739 членове е посочено, че те са имали близки „изменници на родината” – определение, дадено от тоталитарния режим на БКП на хората, напуснали след 9 септември 1944 г. страната.

Като „неудобни за граничен район и за големите градове като врагове на народната власт или ятаци или помагачи на бандити (горяни, б.а.)” са изселени 4359 семейства с 13 651 членове.

В документа е представена и статистика на изселените семейства по техния социален статус, като най-много изселени семейства са на средни селяни (2418), следвани от семейства с буржоазен произход (1754) и на трето място се нареждат бедни селяни – 784 семейства.

Представена е информация за изселените по окръзи, както и за изселването по години – от 1946 до 1953 г. Пикът е бил през 1948 г., когато са изселени 1666 семейства.

Документът е включен в разширената електронна версия на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.

Източник:desebg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тези снимки на Лили Иванова са истински уникат! Вижте защо!

Големият кошмар на Лили Иванова не са строгите диети, на които години наред робува, а летните слънчеви лъчи. Примата се отказала от морските ваканции още преди 31 години, когато за последно си позволила да се потопи във водите на Черно море в любимия й наш курорт – Варна.

Оттогава насам естрадната дива не припарвала до плажната ивица, с изключение на концертите край брега, които рядко прави. Дори тогава, по време на дневните репетиции, Лили се появяваше на пясъка, облечена с дълги панталони, ръкавици, капела с голяма периферия и прилепнали за лицето очила. Още когато празнувала 50-годишния си юбилей, Иванова научила, че страда от слънчева алергия, която с времето многократно се засилила. Всеки допир със слънцето коствал на гласовитата кубратчанка жестоки изгаряния, които увреждали кожата й като пожар.

През летния сезон, освен скъпата козметика с колаген, която Лили целогодишно нанасяла върху тялото си, за да го поддържа относително изпънато, 81-годишната певица нанасяла и обилно количество слънцезащитни кремове с изключително висок фактор, внос от чужбина. Въпреки че е горда притежателка на две морски резиденции, примата рядко отскачала до апартаментите си във Варна и Лозенец. Не само защото не можела да си позволи дълги почивки, понеже я изкарвали от ритъм, а и защото трябвало да прекарва ваканцията на сянка, каквато има и в столицата.Като дете обаче Лили била същинска русалка. Всяко лято родителите й я изпращали на лагерни морета във Варна заедно с нейните връстници от Кубрат. В морската ни столица бъдещата звезда изкарвала поне месец, а на раздяла плачела през целия път до дома. И тогава Лили била център на внимание и притежавала неподражаем стил. Носела капели и цели бански, за каквито приятелките й само можели да мечтаят.

Плувала като морска сирена и дори правела акробатични номера във водата, защото талантът й на гимнастичка не си отишъл с прекратяването на спортната й кариера. Още тогава другарките и връстниците й забелязали певческия й талант, защото Лили извивала глас от сутрин до вечер. Нейна близка доверява и за скритата й дарба да свири изкусно на акордеон, която изпълнителката на „Камино“ разкрила през далечната 1950 г., отново на летен лагер във Варна.

Източник: Ретро

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Червени барети застрелват войник от секретното поделение във Врана.Помислили че ще прави атентат срещу Живков

Трагедия се е случила  в полуразрушената днес  резиденция на Тодор Живков в Банкя, в която Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложи да настани Централната избирателна комисия. Бившият Първи живя там след смъртта на дъщеря си Людмила до падането си от власт през 1989 г., след което се пренесе при внучка си Жени на ул. „Секвоя“ в „Бояна“.

В годините, в които Тодор Живков обитавал двуетажната вила в курортното градче, там рядко идвали други хора освен охраната, камериерките, готвачите, медицинската сестра Ани Младенова, лекуващият лекар на Тодор Живков и съветниците му. А официалните гости се броят на пръсти.Въпреки това,в Банкя витаят легенди за двуетажното здание в стил късен социализъм. Герои на разказите са съветският вожд Леонид Илич Брежнев, войници от социалистическата Народна армия, обикновени банчани, а след 1989 г. се появява и ексцентричната японка Масако Оя. Най-комичната случка за резиденцията е свързана с Брежнев. Става дума за една от последните години преди смъртта му, която настъпва през 1982 г.

През 1979 г. той идва в България, за да се лекува, вече сериозно болен. Разбрал, че климатът в Банкя е най-добрият на Балканите за сърдечноболните. Там е характерен лекият бриз от близката планина Люлин, а въздухът е богат на отрицателни йони. Другото предимство на курортното градче са лековитите минерални извори. Специално е уговорено народният лечител Петър Димков да се заеме с болежките на „братушката“.

Лекарите не позволили на Леонид Илич да лети със самолет, където от налягането можело да му прилошее. Затова пътувал цели два дни от Москва до София със специална композиция. Но било предвидено в София да се качи на лимузина и да бъде откаран с кортеж до Банкя.
Кметът на тузарското днес градче в желанието си да се представи пред госта и да го накара да ахне колко изрядно е всичко наредил на служителите по чистотата да измият улиците със сапун и вода. Но за зла беда не съобразил, че това може да бъде опасно. Понеже действието се развива в студен януарски ден, улиците се заледили. Като видели образувалата се ледена пързалка в центъра на Банкя, бодигардовете на съветския вожд веднага взели решение да не слиза от вагона, за да няма инциденти.“Представихме се пред чужденците“, коментираха местни жители, спомняйки си за случката. Из града веднага се разнесла новината, че братският ръководител е докаран до Банкя с влак, макар да знаели, че трябва да мине по шосето.
За да няма инциденти, 24 часа по-рано служители на Управлението за безопасност и охрана, което пазело Тодор Живков и висшите чуждестранни делегации, минали през всички къщи, които гледат към пътя. Предупредили хората да изчистят пространството отпред, всичко да свети и да бъде подредено. И най-вече в никакъв случай да не излизат навън във въпросния ден, когато се очаквало да пристигне съветският гост.

Жител на Банкя разказа, че му поставили направо неизпълними условия. Точно в онзи момент той пристроявал къщата си и бил струпал голямо количество тухли откъм шосето. Нямало как да ги пренесе от другата страна за няколко часа, каквато заповед му издали от УБО. За да не си навлече неприятности, човекът помолил взводния командир на поделението в курортното градче да му помогне. Офицерът влязъл в положението и изпратил цял взвод войници, които се справили със задачата само за 4 часа. После, естествено, собственикът ги почерпил.

Пристигнали развеселени в столовата. Не могли да скрият от останалите униформени, че са подпийнали. И едва не ги наказали. А собственикът на къщата, чиито тухли пренесли, заредил зад завесите да гледа кога ще мине съветското величие и останал разочарован, когато цял ден не видял никакъв кортеж – ни Брежнев, ни Живков. Хич не е комична обаче друга история за резиденцията на Тато в Банкя. Неин главен герой е един войник от секретното антитерористично поделение във Врана. Въоръжени с автомати, червените барети охранявали всички кръстовища, по които минава Тодор Живков, за да излезе или да се прибере във вилата. Задачата им била да връщат обратно всички коли, за да не се сблъскат с мерцедеса на бившия Първи.

В по-ранните години заграждали цялото трасе и не давали пиле да прехвръкне. В последните години преди демокрацията променили тактиката. Започнали само да отклоняват автомобилите, когато генералният секретар на ЦК на БКП наближавал. Имали радиостанции и си обменяли информация колко минути остават до пристигането му. А от мегафон в пилотната кола служители на УБО предупреждавали жителите на къщите около пътя да не излизат и да не се показват дори на прозорците.

В момента, в който минавал Живков с охраната си, баретите трябвало да бъдат с гръб към шосето. Според източник на „168 часа“ автоматите им били празни, но въпреки това от съображения за сигурност не им се позволявало да гледат към комунистическия лидер.
Един от войниците изпуснал носната си кърпичка точно когато кортежът минавал покрай него, и се навел да я вдигне от земята. Охранителите се уплашили, че това може да е атентат срещу Тодор Живков и баретата да прави маневра, за да го нападне. И моментално стреляли срещу войника, който загинал на място.

След този трагичен инцидент гардовете започнали да внимават повече. Един ден пилотката минала с дежурното напомняне никой да не излиза от вкъщи и да не се показва на прозорците, защото се очаква Тодор Живков с бронирания му мерцедес. Клиентите на крайпътен магазин чули предупреждението, но един от тях, върл пушач, умирал да запали. Чакал, чакал, но в някакъв момент вече не издържал и казал пред останалите: „Не мога вече, много ми се пуши“. И излязъл навън. Тъкмо допрял клечката кибрит с огънчето към цигарата и кортежът се задал.
Колкото и да бързал, мъжът не успял да загаси и да влезе в магазина, защото колата се движела с над 100 км в час. Охраната от УБО не го застреляла като войника, но го заловила светкавично. След като го претърсили и не открили никакви оръжия или опасни предмети, го качили на придружаващата кола. Като стигнали в резиденцията го завели при Тодор Живков, който проявил любопитство кой е хванатият.

Заразпитвал го откъде е и с какво се занимава, докато не се уверил, че този човек не е никакъв атентатор, а най-обикновен страстен пушач. Накрая бившият Първи го почерпил с един коняк и наредил на бодигардовете от УБО да запалят личния му мерцедес и да закарат мъжа до вкъщи. Бай Тошо в типичния си стил използвал случая да разбере от банчанина какви са настроенията в градчето, как живеят хората и човекът останал възхитен от отношението му. И заразказвал на всички колко приятен е човекът от народа.

След като си заминал, Живков поръчал вечерята си, която се състояла само от сурова салата със зеле и настъргани моркови. Той спазвал стриктно разработения специално за него в Правителствена болница дневен режим. Лягал си рано, но задължително гледал централните новини „По света и у нас“.Сутрин закусвал и четял документите, подготвени от Държавна сигурност с гриф „Строго секретно“ и „екземпляр единствен“ специално за него. После поглеждал какво пише официозният вестник „Работническо дело“.

След това излизал в парка около резиденцията и правел една-две обиколки. Имало два разработени маршрута – по-кратък и по-дълъг. При тази разходка Живков бил придружаван само от личния си бодигард или от шефа на УБО ген. Кашев. Или някой съветник, с когото обсъждал актуалната политическа обстановка. Следобед комунистическият лидер задължително си почивал и после работел в кабинета си. За охранителите имало няколко помещения, които са толкова далече от покоите на Тодор Живков, че да не ги чува, ако хъркат. Те обитавали подземията.

/Използвана е илюстративна снимка/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първия Руски комбайн "Запорожец" от 1913 година

Родината на съвременните зърнодобивни комбайни е САЩ, където през 1828 г. S. Lane е заявил патент за сложна комбинирана машина за жътва, вършитба и почистване на ожънатите семена, без да е построен прототип. Първият реално построен комбайн е изобретен от E. Briggs и E.G. Carpenter през 1836 година. Задвижването на агрегатите се осъществява от въртенето на задните колела, а за придвижване са използвани животни.

Успешна и защитена с патент е и машината на H. Moore и J. Hascall, по принципите на която и до днес се строят комбайни. След 1890 години вече 6 фирми в САЩ произвеждат комбайни за продажба, като вместо животинска тяга се използват парни машини за задвижване, а по-късно трактори и вградени двигатели с вътрешно горене. Първоначално използваният материал е дърво и това прави машините груби и тежки.

От началото на ХХ век в конструкцията се влагат метални материали, позволяващи рязко да се намали теглото и подобри качеството. През 1936 година в САЩ работят 60 803 броя комбайна, в Канада- 10 500, в Аржентина- 24 800 броя. В европейските страни по това време количеството на този тип машини е незначително. Прибирането на житната реколта все още се осъществява разделно - жътва, вършитба с вършачка, задвижвана от локомобил или трактор и почистване на примесите с веялки до постигане на необходимата чистота на зърното.

Най-масовият зърнокомбайн в България СК-5 "Нива", СССР
В СССР заради уедрените земеделски колхозни масиви и държавната политика за земеделие започва комбайностроене от 1930 година. Причината за налагане на тази нова технология за прибиране на зърното е успешното представяне на внесените от САЩ зърнокомбайни през 1929-1931 година. От 1931 година започва производството на прикачни комбайни "Сталинец-1" в Ростовския завод "Ростсельмаш". Това производство се разширява с внедряването на такива машини и в други заводи, както и с подобряване конструкцията и производствените параметри на комбайните.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Заплата на локомотивен машинист през 1967 година

Локомотивните машинисти са една от основните и водещи фигури в железопътния транспорт. Практикуващите професията и заемащи тази длъжност изпълняват изключително отговорната работа по управление на локомотивите , при стриктно спазване правилата по безопасно и сигурно движение в съответствие с действащите в железницата наредби, правилници и нормативни документи, при спазване на графика за движение на влаковете. Притежават технически познания по управляваните от тях серии локомотиви  и полагат грижи за правилната експлоатация и стопанисването им.

Ето каква заплата е получавал машинистът през 60-те

Източник на снимката: ФБ-Група "В ЗАЩИТА НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ОТ  НКЖИ и БДЖ"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ