Looking For Anything Specific?

„Хитлер и Сталин” – възходът на двама аутсайдери към абсолютната власт

Преди броени дни на пазара излезе най-важната книга за годината - монументалният труд "Хитлер и Сталин. Успоредни животописи. Том 1" на лорд Алън Бълок, асистент на Чърчил и заместник-ректор на университета в Оксфорд.

"Ако не знаете нищо за 20. век и можете да прочетете само една книга, трябва да е тази", пише "Дейли Мейл".

"Книгата е с викторианска изчерпателност - чете се на един дъх, като роман на Дикенс или Толстой. От ключово значение е как текстът създава усещането, че присъстваш на мястото на събитието", рецензира "Индипендънт".

Заглавието препраща към произведението „Успоредни животописи“ от Плутарх, в което мъдрецът сравнява биографиите на някои от най-известните пълководци в древността. В книгата лорд Бълок обаче прави паралел не само на жизнените пътища на двамата диктатори, а и на създадените от тях политически системи.

„Хитлер и Сталин. Успоредни животописи“ е напомняне за всеки, който приема свободата за даденост, че човешките права много по-лесно се губят, отколкото възвръщат.

Първото издание на четивото се появява на английски език по случай 50-годишнината от нахлуването на Хитлер в Русия на Сталин на 21-22 юни 1941 г. След това е преиздавана неколкократно в Англия и преведена на над 10 езика.

Българският читател получава възможността да се докосне до неповторимото изследване за първи път благодарение на издателство „Милениум“ и преводача - историка Георги Марков. Самият той е автор на книгите „Походът на Александър”, „Войните на Цезар”, „Ханибал срещу Рим”, „Гръко-персийските войни”, „Ерата на викингите” от популярната поредица „История на войните” („Милениум”).

Георги Марков разказа пред „Ретро” за достойнствата на "Хитлер и Сталин. Успоредни животописи”, която разбива някои исторически клишета.

Скоро предстои да излезе и втори том на книгата.

- Г-н Марков, как решихте да се заемете с превода на „Хитлер и Сталин. Успоредни животописи” на Алън Бълок? Какво ви впечатли в нея, когато я прочетохте за пръв път в оригинал на английски?

- Първият ми контакт с „Хитлер и Сталин. Успоредни животописи“ на Алън Бълок беше през вече далечната 2010 г., когато се подготвях за изпита си по съвременна обща история в Софийския университет. Тогава нямах възможност да прочета целия текст, а трябваше да се съсредоточа върху отделни глави – въпреки това монографията ми направи изключително силно впечатление. Идеята за сравнение между двата тоталитарни режима не беше нова за мен, но за пръв път попадах на толкова задълбочен и детайлен анализ на техните прилики (и различия).Четенето на Алан Бълок в онзи конкретен момент за пореден път затвърди създалото се у мен впечатление, че на български език не са издавани някои от най-значителните достижения на световната хуманитаристика – и в частност историография – от последните сто години. Десетки автори, за които вече си бях създал мнение като задължителни в определени сфери на историческото познание, оставаха напълно непознати за широкия български читател. Франк Уолбанк, Джон Кийгън, Питър Грийн, Ейдриън Голдсуърти, Барбара Тъкман, Робърт Каро, Робърт Маси, Антъни Бийвър – списъкът може да бъде продължен до безкрай.

В последните няколко години някои от споменатите автори, за моя приятна изненада, започнаха да се появяват на българския книжен пазар (Бийвър, Тъкман, Коткин и Макс Хейстингс са особено ценни в този контекст). Но списъкът с липсващите заглавия на български продължаваше да бъде притеснително дълъг. Което ни довежда до настоящия превод.

- Защо избрахте точно Алън Бълок и неговия монументален труд?

- В разговори с приятели, познати или случайни контакти често съм попадал на шокиращи, понякога случайно изпуснати реплики от типа на  „А нима Хитлер не беше прав?“, „Всъщност толкова лоши ли бяха нацистите?“ или „Сталин реално не е толкова зъл, колкото се опитват да го изкарат.“ Подобни мисли показват не само липса на исторически познания, но и пълно неразбиране на природата на двата ужасяващи режима в европейската история. Винаги съм се опитвал спокойно да обяснявам на хората, изразяващи подобни идеи, че те бъркат не просто фактологически, но и фундаментално – и трябва възможно най-бързо да попълнят липсите в училищното си обучение по история. Ала почти винаги забелязвах, че думите ми не правят особено впечатление – вербалното послание често отстъпва на тежестта на писаното слово в представите на много хора.Това ме връщаше неведнъж към „Успоредни животописи“ на Бълок – но за съжаление, текстът си оставаше недостъпен за повечето хора в своя оригинален английски вариант. Именно така се роди идеята за този превод – като отговор на широкото непознаване на политическия и исторически характер на нацисткия и сталинисткия режим.- Книгата на лорд Бълок е призната за най-изчерпателната по темата. Какво ще ни разкрие тя?

- „Хитлер и Сталин“ не е паралелна биография на двамата диктатори, а детайлен хирургически разрез на създадените от тях политически системи. Алън Бълок си поставя свръхамбициозна изследователска задача да обясни възхода на двама аутсайдери към абсолютната власт върху двете най-могъщи държави в Европа – Германия и Русия (след Октомврийската революция и последвалите трансформации, СССР) – и се справя брилянтно с нея. Малко са историците, които успяват да балансират между задълбочения анализ и увлекателния наратив, но професор Бълок определено може да се нареди сред тази елитна група. Количеството информация, съдържащо се в книгата, е изключително – от екзистенциалния провал на Хитлер във Виена преди Първата световна война и самотното изгнание на Сталин отвъд Полярния кръг в Сибир, до укрепването на нацистката партия и борбите за власт между Сталин, Троцки, Зиновиев и Каменев, колективизацията, Големия терор, дипломатическите триумфи на Хитлер, пътя към Втората световна война, късната сталинистка система... В хода на превода имах чувството, че превеждам не една, а две или дори три отделни книги, събрани в една обща тематична цялост.

- Да разбираме ли, че „Хитлер и Сталин” ще бъде интелектуално предизвикателство за читателя и за каква публика е предназначена?

- Няма да скрия – книгата не е лесна за четене от интелектуална или емоционална гледна точка. „Хитлер и Сталин“ не е замислена като учебно помагало, което да помогне на непросветените да направят първите си крачки в дебрите на съвременната европейска история. Но аз съм дълбоко убеден, че именно тези книги трябва да бъдат четени – книгите, които ни предизвикват, които ни карат да излезем извън комфортната си зона на познания и изградени представи, които подкопават увереността ни в установените исторически клишета, а не ги потвърждават.Ще си позволя да цитирам един кратък пасаж от последната глава на книгата, която играе ролята на епилог: „Продължаващите неравенства инеправди със сигурност ще вдъхват живот на търсенето на по-справедливо и егалитарно общество и на митовете (в смисъла, който влага Сорел), които ще подклаждат надеждите за неговото създаване. В същия дух омразата към чужденците, страховете от бежанските вълни и нарастващото напрежение в мултикултурните общества ще поддържат етническите антагонизми и расистките фантазии, които ги подклаждат. Остава отворен въпросът дали те ще създадат нова миленаристка идеология, почиваща на класа, раса или религиозен фундаментализъм“. Нека читателят не забравя, че тези думи са написани в началото на 90-те, много преди събитията от последните няколко години и бежанската вълна, заляла Европа. Думите на професор Бълок звучат притеснително познато, сякаш излезли от анализаторското студио на водеща световна медия. Те трябва да ни напомнят, че историята няма отговори за бъдещето – но нейното познаване определено ни дава по-добри шансове да очакваме неговите очертания.

- Колко време ви отне преводът на този мащабен труд?

- Преведох първото изречение от „Успоредни животописи“ в края на август 2016 г. – тогава нямах никаква представа дали проектът някога ще види бял свят. Всъщност той трябваше да ми служи като хоби – и играеше именно такава роля в първите осемнадесет месеца от своето съществуване. Ала в началото на 2018 г. вече бях превел близо половината от текста и можех да поставя реалистични срокове за неговото приключване – оставаше само да убедя някое издателство да се захване с толкова ангажиращ, трудоемък и отнемащ огромно време проект.Колелата на издателския процес се завъртяха с нарастваща скорост в края на 2018 г., когато издателство „Милениум“ изрази интерес към превода. Крайно благоприятното стечение на обстоятелствата и общата работа с креативен колектив, на който имах пълно доверие, даде зелена светлина за успешно завършване на проекта. Неусетно хобито се беше превърнало в твърда амбиция, граничеща с инат - да видя „Хитлер и Сталин“ издадена на български. Предизвикателствата не бяха за подценяване – огромен по обем текст, специфичният академичен стил на автора, боравенето със специализираната терминология.

Тук е мястото да кажа няколко думи за мотивацията да превеждаш хуманитаристика на български. В разговори с колеги историци често сме се шегували иронично, че заниманията с история в България са почти донкихотовско занимание. За да продължа алегорията, преводът на „Хитлер и Сталин“ беше моята вятърна мелница. Вярно, списъкът с исторически заглавия, които бих искал да видя в ръцете на български читатели, продължава да бъде все така дълъг. Но все пак е по-кратък с едно заглавие. А не мисля, че то ще бъде последното.

Източник:Ретро
Полезни съвети👇

Публикуване на коментар

0 Коментари