Стряскащо предсказание за края на планетата разтърси света...

 Плашещо предсказание за края на света на блажената Матрона Московска, която напусна този свят  в средата на XX век, предизвика бурна дискусия в интернет. Руската Ванга вещае, че началото на XXI век ще е трудно за Русия.  Тя предрича тежък конфликт, който ще започне, след като между „всички приятелски страни” настъпи раздор, съобщава ren.tv. 

Според  Матрона, страшният конфликт може да доведе до множество жертви и залез на Човечеството. „Това няма да стане заради болест, а от дявола. Но дори и това няма да попречи на руския народ да победи бедствието”, е завещала на потомците си блажената Матрона. Матрона Московска (1881 – 1952) е пророчица и светица на Руската православна църква.

Тя се ражда спяла в Себино, Епифански уезд и е четвърто дете в семейство на вярващи. Според нейно житие тя показва чудодейни лечебни и предсказателски способности още на 8-годишна възраст. Посещава Киевско-Печорската и Троице-Сергиевата лаври. При поклонението си в Андреевския събор в Кронщат през 1899 г. се среща с праведника Йоан Кронщадски.   След Октомврийската революция Матрона заживява в Москва, на улица „Арбат“. Според книга на Жданов тя се среща със Сталин преди

Битката при Москва и му казва:

„Руският народ ще спечели, победата ще бъде твоя. От водачите само ти не ще напуснеш Москва.“ До смъртта си Матрона извършва още много чудеса за вярващите. На 8 март 1998 г. Алексий ІІ Московски разкрива мощите на Матрона Московска и ги полага в Покровския манастир.  На 2 май 1999 г. Матрона е канонизирана като светица от местно за Москва значение. Нейните мощи са изложени за поклонение също и във Вологда, Красноярск, Липецк, Новокузнецк, Перм.

Храмове на светицата са осветени в Москва и Московска област, в Екатеринбург, Богородск, Белгород, Станко, Верея, Икша, Любимовка, Здравница, Шкотово, Ногинск, Себино, Лобня, Сходня, Раменское, Сочи, Домодедово, Обухово, Казан, Есентуки, Майск и Архангелск. Част от нейните мощи се намират и в България. Те са положени в малък храм, кръстен на нейно име в град Пловдив.

blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истината излезе наяве! В България има диаманти и смарагди за милиарди левове

В Кърджалийско е пълно с рубини, Перперикон пък бъка от ясписи и ахати.

Многократно беше обявявано колко злато има в България. По изчисления на експерти под краката ни има злато за над 1 трилион долара. В същото време обаче не се говори за това какви скъпоценни камъни има в България. А те са много и като количество и като видове. Оказва се, че страната ни е богата на скъпи камъни и ако ги добиваме продаваме, може да спечелим милиони и дори милиарди левове.

Само преди 2 години бяха намерени първите диаманти у нас. Те бяха с големината на точици. Според наши учени, диаманти има в Родопите и Стара планина. Находища обаче до момента не са били проучвани. До този момент се е смятало, че в страната ни няма диаманти. Намерените през 2014 г. прашинки обаче, говорят друго. Д-р Харизан Харизанов, който е един от откривателите на диаманта у нас, издава своя книга за ахатите. Той описва находищата им – от бреговете на Дунав, през Средна гора до Родопите. Казва, че най-уникалното разнообразие е в Кърджалийско. Около село Широко поле целият район е пълен с ахати и ясписи, има ги при село Пчелари, близко до Татул и Перперикон.

Кои редки скъпоценни камъни се срещат у нас?

Въпреки че гранатът е предимно червен на цвят, у нас се срещат и жълт, зелен, както и скъпият син гранат. Цената му е между 1300 и 1500 долара за карат.

В България са установени пегматитови жили в северозападните части на Рила планина със значителни концентрации на берил и смарагд. Цената на берила е над 10 000 долара за карат.

Рубинът е един от най-скъпите камъни. У нас той се среща в Кърджали, гр. Джебел, с. Бял извор и с. Падина.

Халцедоните, които имаме в изобилие (те са силициев двуокис) пък, ако не за бижутерски цели, може да бъдат използвани за направа на най-различни видове стъкла и за фотоволтаици, а това е огромен запас.

Източник: nbox.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Една от най-големите древни загадки, която остава неразгадана и до днес

Пещерите Лонгю се намират в Шиян Бейкун, провинция Джъдзян, Китай. Огромни, величествени и древни, те са известни в Китай като „деветото чудо на древния свят“. Смята се, че пещерите са на поне 2000 години и са едни от най-мащабните изкуствени тунели от древността. Освен това са обгърнати в много мистерии, озадачаващи експерти от всички сфери.Археолози, архитекти, инженери и геолози от цял свят не могат да дадат точно обяснение за това как са били изкопани пещерите, от кого и защо.

Лонгю са открити през 1992г от местен мъж и до сега са описани 24 изкуствено създадени пещери, покриващи площ от над 30 000кв.м. Издълбани в твърда скала, пещерите се спускат на около 30 метра под земята и в тях има каменни зали, мостове, канали и басейни. В тях са разпределени равномерно стълбове, които поддържат тавана, а стените, тавана и каменните колони са декорирани с издялани в тях паралелни линии.

Само една от пещерите е отворена за туристи, избрана за това заради издяланите в камъка кон, риба и птица. Пещерите Лонгю са една голяма загадка, която крие много тайни, необясними дори след 20 години изследване.

1. КАК СА БИЛИ СЪЗДАДЕНИ?

За издълбаването на тези пещери са били нужни огромни усилия. Количеството скала, която е трябвало да бъде извадена при изкопните работи, е било почти 1 милиона кубични метра. Учените са изчислили, че на 1000 души, работещи денонощно, ще са им били нужни шест години, за да изкопаят пещерите.

Тези изчисления се отнасят само за грубия труд, без да вземат предвид изключителното внимание и прецизност на скулпторите, което означава, че необходимите труд и време са отвъд това, което бихме могли да предположим.

Що се отнася до това как точно са били изкопани и какви инструменти са използвани, все още не може да се каже. В района не са открити инструменти и учените все още не знаят как са постигнати такива симетрия, прецизност и прилика между различните пещери.

2. НИКАКВИ СЛЕДИ

Въпреки размера си и труда, който е бил нужен за създаването им, досега не са открити никакви следи от изкопните дейности, нито пък има исторически записки за съществуването им. Макар от там да са извадени близо милион кубика камъни, няма археологически доказателства за това къде е отишъл този материал, нито пък има следи от участвалите работници.

Още повече, няма нито един исторически документ, в който да се споменава за пещерите Лонгю, което е доста необичайно, имайки предвид мащаба на проекта. Произходът им е пълна мистерия.

3. ЗАЩО СТЕНИТЕ СА ДЕКОРИРАНИ?

Всяка една от пещерите е покрита, от пода до тавана, с паралелни линии, които са издълбани по всяка повърхност. Резултатът е еднаква текстура във всички пещери, а за това са били нужни изключително много хора, труд и време. Друг е въпросът защо са го направили? Дали толкова труд е хвърлен само за декорация? Имат ли някакво друго значение линиите?

Отговори на тези въпроси все още няма. Знае се само, че линиите приличат на онези, открити върху глинени съдове в музей наблизо, датирани между 500 и 800г.пр.Хр.

4. НЯМА РИБА

Когато пещерите са открити през 1992г, те са били пълни с вода от доста време. Когато водата е била изпомпена, е станало ясно, че това не са водни басейни, а създадени от човека структури.

В повечето села в южен Китай има много дълбоки езера, наричани „бездънни езера“ от местните. Тези езера са пълни с риба, която се лови много лесно. При пресушаването на първата пещера обаче там не е открита нито една риба, нито какъвто и да е друг живот.

5. КАК СА СЕ ЗАПАЗИЛИ ТОЛКОВА ДОБРЕ?

Един от най-интересните въпроси е как пещерите са успели да се запазят непокътнати цели 2000 години? Няма никакви следи от срутвания, отронени скали, нито каквито и да било щети, въпреки че на някои места стените са дебели само 50см.

През вековете регионът е видял безброй наводнения, бедствия и войни, планините са се изменили, а откритите скали са ерозирали, но вътре в пещерите формите, структурите и декорациите са останали непокътнати – сякаш са били направени вчера.

6. КАК СА РАБОТЕЛИ СТРОИТЕЛИТЕ В ТЪМНОТО?

Пещерите са много дълбоки и в някои от тях е пълен мрак. Въпреки това дори те са декорирани с хиляди паралелни линии по стените, колоните и тавана. Как са работели древните хора в тъмното?

Според местен професор, специалист по строително инженерство, със сигурност са били нужни лампи. Отворът на някои пещери е много тесен и слънчевите лъчи попадат вътре само под определен ъгъл и за много кратко време през деня. Колкото по-дълбоко се слиза обаче, светлината намалява и след около десет метра вече е непрогледен мрак.

Преди две хилядолетия обаче не е имало нищо, което да може да се използва за осветяване на такава дълбочина.

7. ТРЯБВАЛО ЛИ Е ПЕЩЕРИТЕ ДА БЪДАТ СВЪРЗАНИ?

Входовете на всичките 36 тунела са разпределени на площ около 1кв.км. При такава гъстота, човек може да се запита дали целта не е била да бъдат свързани. Иначе какъв би бил смисълът да се изкопаят толкова пещери на толкова близко място, ако няма да се свържат?

На много места стените между пещерите са много тънки, само 50см, но не са свързани и изглежда нарочно са оставени така. Още повече, много от пещерите са почти напълно еднакви.

8. КОЙ ГИ Е ИЗКОПАЛ?

Никой не може да каже кой е построил пещерите. Някои учени твърдят, че не е възможно и логично толкова огромен проект да бъде свършен от обикновените селяни.

Само императорът е можел да организира нещо толкова мащабно, както е било с Великата китайска стена например. Но ако работата е възложена от императора, защо за това няма никакви исторически записки?

9. КАК СА ПОСТИГНАЛИ ТАКАВА ПРЕЦИЗНОСТ?

Пещерите Лонгю са огромни и монументални, но въпреки това дизайнът е деликатен, строителството сложно, а прецизността е дело на големи майстори. Моделът, разположението и стилът на всяка пещера са много подобни. Резките по стените са еднакви и внимателно издълбани.

Древните строителите, работели в дъното на една пещера, не са можели да виждат какво става в другата до тях, но въпреки това вътрешността на всяка пещера е трябвало да бъде паралелна на другата, за да не се пробие стената между тях. За постигането на подобно нещо са нужни измервания, за които в древността все още е не имало инструменти.

С помощта на модерни инструменти и методи, изследователи са измерили стените и са открили, че са изключително точни. Стените между отделните пещери навсякъде са с еднаква дебелина. Как е постигната такава точност? Какви методи са използвани?

10. ЗА КАКВО СА БИЛИ ИЗПОЛЗВАНИ?

Различни учени и професори са се опитвали да дадат обяснение за пещерите Лонгю, но досега няма достатъчно убедителни доказателства в тяхна подкрепа.

Някои археолози предполагат, че пещерите са били гробници за стари императори, императорски зали или складове. Това обаче е малко вероятно. Вътре не са открити скъпоценности, нито гробници или артефакти. Ако пещерите са били използвани от императора, те са щели да имат различен дизайн с напълно отделни стаи, служещи за различни цели.

Друга хипотеза е, че там се е добивал някакъв минерал. Миньорските дейности обаче биха изисквали инструменти и оборудване за разбиване и извличане на скалата, а следи от такива не са открити. Не се знае дори къде са отишли камъните. Освен това, ако пещерите са били просто мини, защо стените им са декорирани така?

И накрая, някои предполагат, че в пещерите са били разполагани войски, защото императорът е искал военните подготовки да са скрити от погледа. Такива огромни пещери обаче не са изкопани бързо. Били са нужни много години, работници и пари, което означава, че е малко вероятно целта им да е била подготовка за война. Още повече, че няма никакви доказателства вътре да са отсядали хора.

Въпреки десетилетия проучвания, пещерите Лонгю остават една от най-големите загадки на древния свят.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хора върнали се от света на мъртвите разкзват

 Чудо – индийски тийнейджър, смятан за мъртъв, се размърда в ковчега, съобщи тази седмица в. „Метро“. 17-годишният Кумар Маревад от село Манагунди бил нападнат от куче и нахапан до смърт. Състоянието му било тежко, стигнало се до командно дишане. Лекарите заявили на близките, че шансовете да се пробуди са нулеви и ги посъветвали да се подготвят за погребение. Изключили апарата и предали трупа на близките, за да го подготвят за преминаването в отвъдното. На около два километра от гробището от ковчега се усетили признаци на живот. Кумар започнал да диша учестено и да шари с очи. Краката и ръцете му се раздвижили. Така траурната процесия свърнала встрани и оживелият мъртвец бил върнат обратно в болницата, където му поставили диагноза: менингоенцефалит. Bъв фолклора на много народи съществува легендата за спяща красавица, която се събужда с целувка. Не един и не два случая показват, че това внезапно пробуждане може да не е чак такава фантастика, а да почива на реални факти.

Внимавай от какво се страхуваш! „Не ме погребвайте жив в гроб..." Тази молба принадлежи на автора на безсмъртния роман „Мъртви души" Николай Василиевич Гогол, който изпитвал панически страх да не се озове в гроба и да бъде затрупан с пръст, а сърцето му още да бие. Фобията на Гогол си има специално име - нарича се тафофобия (страх да не бъдеш погребан жив). Тази мисъл така го измъчвала, че той нееднократно давал заръки на свои приятели да бъде погребан, само след като има признаци на трупно разложение. Но 80 години след неговата смърт тръгват слухове, че предчувствието не го е излъгало и той наистина е бил погребан жив. През 1931 г. решават да пренесат праха на класика на руската литература от Даниловското на Новодевическото гробище. Скоро след това тръгва слух, че скелетът е бил намерен в странна поза - легнал по очи, а ковчегът бил издран отвътре. Някой обърнал внимание на необичайната дължина на ноктите. Съдебни експерти отрекли пред журналистите вероятността Гогол да е бил погребан в състояние на летаргия, но въпреки фантастичните елементи, има хора, които са твърдо убедени, че страховете му са се сбъднали.

Следващият случай също е достоен за филмов сценарий. През 1867 г. от холера починала 24-годишната французойка Жанет Фимомел. Положили я в ковчег и я спуснали в гроба. Няколко часа по-късно на гробаря му се сторило, че чува трополене изпод земята. Разровили пръстта, за да установят, че жената е жива. Кокалчетата на пръстите й били посинели от напъните да повдигне капака на ковчега. Няколко дни по-късно тя въпреки всичко умряла, според някои – не от холерата, а от шока, който е изпитала. През 1893 г. в малкото градче Айзенберг в Германия служител в гробището чул шум от пресен гроб, където била заровена умряла по време на раждане жена. Оживяла след кратката си разходка в отвъдното, родилката била спасена. Подобни драматични истории отдавна вълнуват писателското въображение. Американският писател от XIX век Едгар Алън По също имал тафофобия. Това го вдъхновило да напише разказ, озаглавен „Живи погребани". Според авторитетни литературни критици от негово време, сюжетите за мистичните си трилъри Едгар Алън По е черпил от реалния живот. Днес медицинските учебници твърдят: „летаргията е паталогично състояние, което се характеризира с отслабване на всички жизнени функции, обездвижване, значително понижаване на обмяната на веществата, отслабване или отсъствие на реакции на външни дразнители". В това състояние, считат медиците, човек е способен да прекара от няколко часа до няколко дни. Но може да минат и дълги години. На норвежката Августа Лингард й се губят над 20 години. Тя заспала през 1919 г., няколко часа след като родила здраво момченце. И се събудила чак през 1941 г. В деня, в който отворила очи отново, изглеждала по същия начин, както и по време на раждането. През годините в летаргичен сън по лицето й не се появила нито една бръчка, в косите й нямало нито един бял косъм. Но много скоро Августа си „наваксала" пропуснатото и започнала да старее буквално с дни. След няколко месеца вече изглеждала като бабичка.

Легенди се носят за мумията на Розалия Ломбардо. Вярващи се стичат в Палермо с надеждата момиченцето в стъклен саркофаг да премига. Някои твърдят, че са виждали чудото. Очите на Розалия били лазурно сини и бистри. Има и такива, които вярват, че в балсамираното тяло продължава да има живот. Спящата красавица продължава да е загадка. Твърде продължителна дрямка Известен е също и случай, описан от академик И. П. Павлов. Знаменитият руски физиолог наблюдавал болния В. Качалкин, който се намирал в състояние на летаргичен сън 22 години. Той заспал в средата на 1896 г. и се събудил чак през 1918 г. През това време Качалкин се намирал под наблюдение в психиатрична клиника. Мъжът заспал, когато бил на 35 години. Когато се събудил, Качалкин разказал, че е чувал всичко, което се случва край него, но не е имал сили да реагира и да покаже признаци на живот. Надежда Лебедева е друга подобна мистерия. Тя била откарана в болница, след като се проснала на пода у дома и потънала в дълбок сън. Това продължило цели 20 години. През цялото време дишането й било равномерно, а сърцето й биело, но нищо не било в състояние да я събуди. Чудото се случило, когато нейната сестра й прошепнала в ухото скръбната вест, че майка им е починала. Надежда се ококорила на мига, но нямала никакво обяснение къде се намира и какво се е случило.

Медицината е напреднала и отдавна вече не се налага лекарите да носят в джоба си пудриера с огледалце, която да поднасят към устните на пациента, за да установят дали още не диша. Въпреки това тайната на летаргичния сън си остава мистерия. От дума на дума – ето че стигаме и до магиите. Пренасяме се в Тана Тораджа, известна с погребалните си ритуали и традиции. Легенди се носят за уменията на местните хора да съживяват мъртъвци с помощта на черни магии. Има две теории, които обясняват популярността на зомбитата в региона. Първата се свежда до това, че според местните вярвания мъртвецът трябва да бъде погребан в земята, където се е родил, а не където е загинал. Затова, ако покойникът се е отдалечил от родното си гнездо, неговите близки предпочитат да се обърнат за помощ към някой шаман, който с помощта на черна магия да го превърне в зомби и да го накара да се върне на собствен ход у дома, вместо да се морят да носят трупа му на гръб. Друга теория гласи, че покойниците били превръщани в зомбита, за да се пести от погребения. Живите мъртви помагали в домакинството и стопанството, докато не си „изплатят” гроба. Като се замислим, това едва ли е чак толкова разумно, защото и черната магия по всяка вероятност не е безплатна услуга, но знае ли човек какви сметки се въртят в главите на местните. Примери бол. Как след всичко това да не те хване тафофобията? Лесно й е на Никол Кидман с нейната лепидоптерофобия (страх от пеперуди). Хората имат къде по-сериозни проблеми.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истински истории на завърнали се от отвъдното. Пациенти разказват....

„Има хора, които се предават пред болестта и болката. Каже ли пациент, че умира, това обикновено се случва. Изведнъж притихват, не викат, не стенат, не привличат вниманието към себе си, има празнота в погледа им. Неведнъж ми се е случвало да разпозная кога краят е близо не защото медицинските критерии го сочат. Това е внезапно усещане. В мига, в който очите ни се срещнат, виждам маската на смъртта. Човекът е пред теб физически, но вече го няма. Обикновено такива хора не са с ясно съзнание, витаят в друг свят, който ние обявяваме за халюцинации, плод на недoстиг на кислород в мозъка или на въздействието на медикаменти, немалко от които са опиати. От гледна точка на науката това би могло и така да се обясни. Но се случва част от хората отново да се върнат към живота и след това разказват удивителни истории. Странното в тях е, че са сходни.

Много от пациентите, които успяваме да спасим, след като сърцето им е спряло, нямат спомен от случилото се. Те изчезват някъде и после се появяват и за тях това време не съществува. Но има и други случаи, които никак не са малко. Документирала съм техните разкази.

Помня едно от първите ми дежурства като млад лекар. Докараха пациент от Червен бряг в изключително тежко състояние – с ревматичен сърдечен порок и много увредено сърце, в краен стадий на сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания като хепатит в преход към цироза. Нямаше не само практически, но и теоретически шансове да оживее. Въпреки всичко започнахме бясна борба за живота му, не че си мислех, че ще се оправи, но се молех да не си отиде по време на дежурството ми, тогава още се страхувах от смъртта. Исках този човек да посрещне изгрева още веднъж.

В резултат на усилията преживя тази критична нощ, преживя и следващата. Но от време на време изпадаше в странни състояния, буйстваше, като че ли говореше с някого. По-късно се оказа, че роднините му се събрали в апартамент в Плевен и умували дали да го оставят в нашата болница, или да го изпратят в София, където смятат, че лекарите са по-добри. Методи, така се казваше пациентът, нямаше никаква информация за сбирката, но по неведом начин той я усетил и със съзнанието си отишъл там. Говорил, викал, опитвал се да убеди роднините си да го оставят в Плевен и се ядосвал, че те не го чуват. Ние, лекарите, помислихме, че халюцинира, но после с удивление разбрахме, че такава сбирка наистина е имало, и то по същото време на буйството му.

Не го преместиха в София и след няколко дни се случи друго чудо. На съседното легло до Методи почина дядо Петър. На 70 години човекът тихо угасна. Когато спря сърцето му, почнахме реанимация. В същото време Методи изпадна в странно състояние. Втренчи поглед, закова се на място и падна назад. Всички от екипа помислихме, че Методи също умира, и организирахме реанимация и на двете легла. След половин час Методи дойде в съзнание и каза, че попаднал на прекрасно място с много светлина, зелени треви, цветя, където го посрещнали хора с бели одежди. Попитахме дали не сме били ние в белите престилки. Не, други, непознати били, и одеждите им били различни. Един от мъжете му казал, че трябва да се върне обратно, защото дядо Петър бил взел смъртта върху себе си и никой повече няма да умира сега. В следващия момент той дошъл в съзнание. Методи живя още близо 40 дни. Състоянието му се подобри дотолкова, че сам ставаше и се разхождаше. Почина внезапно, и то в друго отделение, където го бяхме привели, тъй като медицинските му показатели се бяха подобрили.

Имахме пациентка, казваше се Стефанка. Когато била на 60 и няколко години, отива в болница в София с инфаркт, изпада в клинична смърт, правят й реанимация половин час и решават, че е окончателно починала. Завиват я в бял чаршаф през главата, реаниматорите напускат стаята, при нея остава само една санитарка. През всичкото това време, твърди Стефанка, тя ги е гледала отвисоко, от някаква точка под тавана. Всички опити да се свърже с тях, да им каже къде е и че ги гледа, остават безуспешни. Възприемала е себе си като безтегловно същество, облаче някакво, но съзнанието й оставало критично към действителността. Стефанка не е вярваща и казва, че не е видяла Бог, но пък срещнала братчето си, което починало, когато било още дете на пет години. То я погалило, целунало я по бузата и й казало, че трябва да се върне, че ще се съберат някога, но няма да е сега, защото сега не бива да умира. След което, по думите й, братчето я натикало обратно в тялото през лявото й ухо. Стефанка дошла в съзнание, отметнала чаршафа и станала за ужас на присъстващата в стаята санитарка. Сега кара втори живот, да е жива и здрава още дълго. Не обича да разказва тази история, защото мисли, че хората ще я сметнат за луда. Казва, че оттогава не я е страх от смъртта, защото знае, че ще срещне някъде любимите си хора.

Имах случай с един циганин, бай Илия. Беше с огромен инфаркт, едва дишаше, кръвното му налягане едва се крепеше, беше в шокови стойности. Не му оставаха повече от няколко денонощия живот. Беше изключително колоритна личност – кафяв и със сини очи. Откъде ги беше взел тия сини като небето очи, не знам. Колкото пъти мина край него, вместо да се оплаче, пусне шега. На едно нощно дежурство го обикалям и чакам да се случи най-лошото. Не че имах особени шансове да му удължа живота, но така разбирах дълга си. А той ми вика: „Докторке, иди си лягай, няма да умра тази нощ.“ Така се изумих, че го попитах откъде пък е толкова сигурен. А той: „Не съм си свършил работата на тоя свят, докторке, няма сега да умра, а като си я свърша, тогава. Трябва да изляза оттука.“ И ми разказа, че имал 9-годишен внук, който само той гледал. Искал да си отгледа внучето, защото иначе нямало кой да се грижи за детето. Наистина бай Илия се оправи и напусна болницата. Повече не се е връщал при нас, дай, Боже, да е жив и здрав и да си отглежда внучето. Но тогава оздравя напук на всички прогнози. Ние го чакахме не ден за ден, а час за час, предавахме си го от смяна на смяна, защото беше в терминално състояние”.


ДРУГИ ИСТОРИИ:

На 24 март 1961г. 23-годишната медицинска сестра Пенка Найденова включва в мрежата стерилизатора в дипломатическия кабинет на ИСУЛ. Уредът обаче не е заземен и 380-волтов ток я убива на място. Завеждащият кабинета д-р Радуилска вика колеги на помощ и започват процедури по спасяването й. Дежурният лекар прилага дишане уста в уста, масаж на сърцето и инжекция в сърдечния мускул, но няма ефект. Пенка не се събужда, пулсът изчезва, по тялото й избиват първите тъмни петна. „Мъртва е“, отсича лекарят и закарват мъртвата в моргата. След около 15-ина минути обаче младата жена помръдва и леко отваря очи. За неин късмет в моргата е имало персонал, който забелязва признаците на живот. Веднага я качват в операционната. Взимайки на бегом четири етажа, пристига и главният асистент д-р Аршавир Дереджан. „Разрязах гръдния й кош, отворих перикарда и си мушнах ръката. Сърцето – като парцал. Започнах масаж. Появиха се сърдечни фибрилации. След още половин час се появиха конвулсии. И жестоко кървене. Стана чудо – Пенка оживя след 15-минутна смърт! После я заших и я включихме на системи…“, спомня си известният кардиохирург.

Медицинската сестра идва в съзнание на 20-ия ден и поднася втората голяма изненада – проговаря на руски. И няма спомени какво се е случило и къде се намира. „Мозъчната кора бе страшно увредена, споделя д-р Дериджан. – Пенка нямаше елементарна координация, не можеше да се обслужва. Един ден я заварих да яде сапуна от мивката. Какво ти става, защо ядеш сапуна?, питам я изумен. Тя отвръща, че яде портокал. Наехме учител по български да я научи отново да говори и да пише. С часове я разхождах из градината и седях с нея по пейките…“. Шест месеца след инцидента Пенка е изписана от болница, а изследванията показват, че сърцето й не е увредено от тока.

74-годишният билкар от хасковското село Бодрово Запрян Георгиев има почти аналогична съдба. Като млад тракторист той се отравя след вдишване на пестицида парацион форте 605. Цял ден пръскал с химикала в полето, гол до кръста. Вятърът бил насрещен и залепил отровните капчици върху кожата му. Вечерта се прибрал, но още на двора му призляло, пил вода и паднал в несвяст на прага. Чул само гласове: „Не е още мъртъв, но до час ще умре. Отровата е влязла навътре. Горкото момче!“

Закарали го направо в моргата. И тогава започва неговата одисея към връщане в живота, за която разказва по-късно: “Уж съм умрял, а мисълта ми работи и ушите ми чуват, само тялото ми вдървено…По едно време надигам със зор глава и виждам полутъмница. Около мен лежат голи мъртви, а вратата се отваря и нещо като мъж ми вика: „Ставай, Запряне, и бягай оттука! Не е още това място за тебе! Иди в полето и търси магарешки бодил да го ядеш и пиеш от него. Ако не бягаш сега, утре ще те заровят!“ Едва се изхлузих от плочата и пълзешком като змия по пода излязох от един счупен прозорец. Колко съм пълзял, не знам, но стигнах до някаква царевична нива и се скрих в нея. Там пред очите ми магарешки бодил. С последни сили захапах каквото можах от него и дъвча и смуча. После не помня. Спал съм в тая нива поне ден и половина, ама никой не ме е намерил. Когато се събудих, имах сила. Ставам, гледам – гол съм както в моргата. Пак почнах да гриза бодил. Чакам вечерта и целият, покрит с шума, само аз си знам как съм се прибрал у дома. А там реват и като ме видяха, бегом да бягат от мен. Милицията хукнала да дири кой ми е откраднал трупа, че и всички ги разпитвали. След този случай започнах да чувам глас и виждам в мъгла онзи в бялото и лекувам, както ми нареди…“

Източник и снимка: mejdu-redovete.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вълна от самоубийства в село! Учените имат обяснение...

Местните винят демоните за вълна от самоубийства в село в Индия. Науката обаче има друго обяснение
Само през 2015 г. в Каргон са регистрирани 381 самоубийства. В частност в село Бади, с население 2500 души, са докладвани 350 самоубийства за 20 години. През първите три месеца на 2016 г. в Бади цели 80 души са отнели живота си, пише Times of India.

Майката и братът на Раджендра Сисдия – сегашният кмет на селото – също са се самоубили. Сисдия е бил избран за лидер, след като предишният ръководител – неговият братовчед – се е обесил пред дома си преди 2 месеца.

Какво е обяснението на тази вълна от смъртни случаи? Мненията са разделени между „демонично обсебване“, социоикономическа неравност и дори пестициди.

Каргон е един от най-бедните и културно изолирани региони в страната. Съответно фактът, че много от хората твърдят, че проблемът е резултат от немотия и лошо здравеопазване, не е изненадващ.

„Депресията не е нещо, което хората тук могат лесно да разпознаят. Когато не могат да открият някаква конкретна причина, те асоциират проблема с необясними феномени, като демоничното обладаване“, коментира дор Сиркант Реди, психиатър в Индоре.

Д-р Реди спекулира, че епизодите на депресия и шизофрения вероятно се задействат от прекомерната употреба на фермерски пестициди.

„Депресията може да е предизвикана и от други проблеми, не само финансови – коментира психиатърът. – Преди години в конкретен регион в Китай се бяха самоубили множество фермери. Последвалото проучване откри, че инсектицидите, използвани там, са съдържали силно токсична съставка (органофосфат). Именно тя е предизвикала депресивни психични състояния.“

Изследването, поръчано от Световната здравна организация, е разгледало подробно 10 селски общества в провинция Джъдзян. То открива ясна зависимост между хората, които са имали по-лесен достъп до пестициди (в частност органофосфати) и степента на самоубийства и психични заболявания. Въпреки че и други проучвания се натъкват на тази връзка, учените признават, че откриването на реалните биологични механизми за всичко това не са много ясни и остават противоречиви.

На фона на всичко това местните отчаяно се опитват да намерят конкретен отговор на проблема. Вече е сформиран специална комисия, предстои пълно разследване на вълната от самоубийства.

„Ситуацията е наистина страшна и ние трябва да действаме бързо – коментира Ашок Верма, създател на комисията. – На жителите им липсват увереност и мотивация. Важно е да бъдат посъветвани.“

Източник и снимка: obekti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ