22-годишно момиче и приятелят ѝ станаха жертва на бурен с*кс на задната седалка на "Нива"

Голяма трагедия се случи в Елански район на Волгоградска област. На 12 юни роднини на 22-годишни момиче и момче са съобщили са изчезването им. Младата двойка се отправила с "Нива" на разходка до близкото езеро и повече не се върнала, съобщава "Блокнот Волгоград". 

Езерото се намира на около 1 км. северно от работническото селище Елан. На брега били открити следи от гумите на автомобила и това насочило издирващите към мястото на трагедията.

Дни по-късно от водата била извлечена джипката, а на задната ѝ седалка били открити телата на момичето и момчето, съобщава ръководителят на местното следствие Андрей Федотов.

Според версията на следователите двойката е правила се*с, а автомобилът който е бил на спрян на наклон и неутрална скорост се разклатил и сурнал във водата. Влюбените не са успели да излязат от колата, независимо от това, че младежът е бил спортист и учител по физкултура.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната история на най-грозната жена в света

Тя жертвала достойнството си, за да могат децата й да имат по-добро бъдеще
Нейното име е Мери Ан Бивън и е известна като най-грозната и отвращаваща жена на всички времена. Нейната външност обаче се дължи на заболяване, разказва edna.bg. Родена е в Лондон през 1874 година, работила е като медицинска сестра, а на 29-годишна възраст се омъжва за съпруга си Томас Бивън, с когото имат 4 деца.
Когато Томас умира през 1914 г. първите симптоми на заболяването и започват да се проявяват.

Тогава става ясно, че Мери Ан страда от акромегалия - заболяване, причинено от свръхпроизводство на хормона соматотропин от хипофизата – най-често (около 90 %) от доброкачествен хипофизен тумор – аденом, който продуцира самостоятелно и неконтролируемо хормона – след завършването на растежа на индивида. Проявява се в нарастване на крайни части на тялото (длани, стъпала, пръсти, нос, челюсти), както и смущения в зрението.

Развиването на симптомите и било съпроводено с болезнена мигрена и болки в мускулите.Въпреки физическия дискомфорт, който изпитва Мери Ан, тя била самотна майка и трябвало да работи двойно, дори тройно, за да може да осигури на децата си препитание. Дори и да жертва достойнството си за това.

Така тя научава за странен конкурс за жени, който дава голяма парична награда при първото място в класацията "Най-грозна жена на света". И тъй като е притисната от обстоятелствата, а заболяването и се развива все по-осезаемо, тя се явява на състезанието и го печели.

Следва "кариера", ако изобщо можем да я наречем така, в цирка, където на регулярни турнета Мери Ан обикаля Великобритания и Щатите. Работа, с която помага на децата си до нейната смърт през 1933 година.

Това не е история за красотата, не е история за грозното, това е история за една майка, готова да жертва собствения си комфорт и достойнство, за да бъде в полза на децата си.

Една жена, която намира сили да се бори със своето заболяване въпреки трудните времена в прехода между 19 и 20 век.

Една жена, която вдъхновява с жертвоготовността си!

Към днешна дата болестта акромегалия е лечима и може да бъде овладяна и изцелена.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж се свил на пода в банята и плакал под душа: Когато легнал до съпругата си знаел какво трябва да направи!

На пръв поглед, ще си помислите, че Ричард Еванс е един от най-щастливите мъже на света. Семейният човек от Юта е на 53 години, има пет деца и е успешен писател.

Милиони хора купуват неговите романи.

Въпреки че самият той никога не е признавал това, напрежението между него и съпругата му било толкова голямо, а скандалите толкова чести, че не са имали друг избор, освен да се разделят.

Прочетете неговата изповед:

Преди известно време дъщеря ми, Джена, ми каза: "Когато бях малка, най-големият ми страх беше, че може да се разведете. След това, когато станах на 12, а вие се карахте постоянно, започнах да мисля, че това ще бъде най-добре за всички нас". След това, Джена ме погледна и се усмихна: "Радвам се, че успяхте да поправите нещата между вас."

С жена ми Кери се карахме от години. Когато погледна назад, не мога да си спомня как започна всичко, но очевидно харакетерите ни не си подхождаха особено. Колкото повече време минаваше, толкова по-ясни и болезнени ставаха различията между нас. Проблемите се задълбочава. Скандалите зачестиха толкова, че вече ми беше трудно да си представя, че бихме могли да живеем заедно, без да се караме. Бяхме на ръба на развод и все по-често започнахме да говорим за това.

Веднъж, по време на едно от моите турнета, отново се скарахме жестоко по телефона и Кери ми затвори. Бях сам, ядосан и объркан. По това време се обърнах към Бога. Или по-скоро започнах да говоря на Бог. Не знам дали може да се нaрече молитва или молба – но каквото и да е, няма да го забравя. Стоях под душа в хотелската стая и не можех да разбера защо ми се случваше всичко това. Защо трябваше да е толкова трудно с Кери да имаме нормални отношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава защо да не се разбираме?

Накрая, изтощен и разочарован, седнах на пода в банята и започнах да плача. И от дълбините на моето отчаяние ми дойде вдъхновението. Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш само себе си.

В този момент започнах да се моля. Ако не мога да променя нея, Боже, тогава трябва да променя себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на следващия ден по пътя към дома. Молех се и когато ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше така, сякаш едва се познаваме. Тази нощ легнахме в леглото, но не на сантиметри един от друг, а на километри. И изведнъж отговорът се появи пред мен. Вече знаех какво трябваше да направя …

Сутринта, докато все още бяхме в леглото, се приближих до нея и я попитах:

– Как мога да ти направя деня ти хубав?
Тя ме погледна гневно: – Какво?
– Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
– Не можеш – отговори тя. – Защо питаш?
– Защото наистина го мисля това. Просто искам да знам какво мога да направя, за да бъде денят ти хубав.
Тя ме погледна цинично.
– Искаш ли да направиш нещо? Иди и оправи кухнята.
Тя очевидно очакваше да не го направя. Вместо това, аз кимнах с главата.
– Добре.
Станах и оправих кухнята.
На следващия ден я попитах същото:
– Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
Тя просто лошо ме погледна.
– Изчисти гаража.
Взех дълбоко въздух. Имах тежък ден и знаех, че умишлено поиска това. Изпитах желание да й се разкрещя.
Вместо това, казах само: – Добре.
Станах и следващите два часа почиствах гаража.
Кери не беше сигурна какво да мисли.
Дойде и следващата сутрин.
– Как мога да направя деня ти хубав?
– Не можеш. Просто не можеш! Спри да повтаряш това!
– Съжалявам – казах аз. – Но не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
– Защо правиш това?
– Защото те обичам и искам нашия брак да успее.

На следващата сутрин й зададох същия въпрос. И следващата. И следващата. Тогава, на втората седмица, се случи чудо. Когато я попитах същото, очите на Кери се напълниха със сълзи. Тя се сви и заплака. Когато отново можеше да говори, каза:
– Моля те, спри да ме питаш. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е трудно да се живее. Не знам как изобщо все още си с мен.
Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.
– Защото те обичам. Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
Тя постави глава на гърдите ми.
– Съжалявам, че бях толкова зла.
– Обичам те – казах.
– Обичам те – отговори тя.
– Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
Тя ме погледна нежно: – Може ли просто да прекараме малко време заедно?
Аз се усмихнах … – Много ще ми бъде приятно.

В следващия месец продължих да задавам този въпрос. И нещата наистина се промениха. Скандалите спряха. Тогава Кери започна да ме пита:
– Какво мога да направя аз за теб? Как да бъда добра съпруга?

Тогава започнахме да водим сериозни разговори за това какво искаме от живота и как можем да бъдем щастливи. Не мога да кажа, че вече не се караме. Но се промени начина, по който се караме. Не само, че се случваше много рядко, но вече не бе така яростно, както преди. С Кери днес сме женени повече от 30 години. И аз не само обичам жена си, но я и харесвам. Харесва ми да съм до нея. Аз трябва да съм до нея. Научихме се как да се грижим един за друг и нещо по-важно – научихме как да се задържим един до друг.

Бракът не е лесна работа. Но същото е и с това да си родител. Да имаш партньор в живота е прекрасен дар. Разбрах, че това е въпросът, който трябва да задаваме на хората, които обичаме: Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав? Ето това е любовта. В романтичните филми и в романите се говори само за привличането, но истинската любов не означава само да обичаш човека до себе си, а и да искаш той да бъде щастлив. Дори и ако за това понякога трябва да пожертваш собствено си щастие.

Истинската любов означава да разшириш границите на своята толерантност, усърдие и нежност. Да се опитваш всеки ден да показваш на партньора си колко той значи за теб. Всичко друго е само игра на егото, това е урок за истинската любов … "loading…

novinite1002.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте жестокото, но много откровено писмо на една майка, от което ще ви полазят тръпки!

Здравей, дъще!

1.След 3 години, аз мога да те изгоня от дома. Това звучи страшно, нали? Но въпреки това, на 18 ти ще имаш 2 възможности: да постъпиш в университет и аз да те издържам както мога до завършването ти или докато си намериш работа. Или да се откажеш от университета (и аз никога няма да те осъждам за това) и да започнеш да работиш. Ще обезпечаваш своите потребности сама. Аз няма да издържам неучащо момиче на 18+ години, защото мисля, че това е грешно. Имаш 3 години, за да направиш своя избор… Да, а ние вече сме обмислили преустройството на апартамента. В твоята стая ще бъде нашата спалня.

2. Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си много умна. Ти си много по-добра от мен. Ти си забележителна. Познавам те в продължение на 15 години и виждам, че ти си много по-добра, отколкото бих могъл да си те представя и в най-смелите си мечти. Ако някой това не го разбира, то си е негов проблем. Е, малко и баща ти, но той лесно ще се приземи, за това аз не се притеснявам.

3. Аз не съм пример за теб. Ти си напълно различна, самостоятелна личност, така че не е нужно да обичаш това, което обичам аз, имаш пълното право да стъпчеш моите приоритети и да не се съобразяваш с моите ценности. Само че отговорността за избора си, ще носиш също сама.

4. Ти си свободна. Не очаквам нищо от теб. Можеш да станеш чистачка, маникюристка, стругарка, домакиня, бизнес-анализатор, офис-мениджър или касиер. Аз не мисля, че е възможно да се намесвам в избора ти на живот. Но не забравяй да прочетеш отново първата точка от това писмо.

5. Не ми дължиш нищо. Аз те отгледах не да си ми длъжна. Не очаквам и чаша вода, не очаквам да ми осигуриш удобна старост, не искам от теб награда. Имаш право да избереш това, което за теб е важно и ценно. Или да оставиш всичко на самотек. Това е твоят живот и твоят избор.

6. Ти имаш дом. Каквото и да се случи в живота ти, аз ще съм до теб, ако имаш нужда от това. Аз ще те подкрепям и ще страдам с теб, аз ще ти съчувствам и ще се опитам да ти помогна, ако ме помолиш. Но аз няма да се намесвам без причина.

7. Аз си имам собствен живот. Не съм длъжна да ти помагам по сигнал, да захвърлям своите неща, да жертвам комфорта си заради теб. Аз мога да го направя, но не съм длъжна.

8. Ти имаш собствен живот. За кого ще се омъжиш, ще родиш ли деца, ще станеш ли лесбийка, ще постъпиш ли в армията – ти винаги ще решаваш сама. Моите възгледи, политическа принадлежност, жизнени убеждения не трябва по никакъв начин да ти влияят. Можеш да постъпваш така, както ти повеляват сърцето, съвестта и личния интерес. От това няма да ме загубиш, няма да престанеш да бъдеш моя дъщеря, няма да се превърнеш в персона нон грата.

9. Никой няма намерение да ти навреди. Не е лесно да се разбере, но истината е: всеки мисли само за себе си. Да. И аз също. Всеки човек при някакви обстоятелства, се държи така, както смята за правилно. Никой (психично здрав) не влошава живота си съзнателно. Той (или тя) действа така както (от тяхна гледна точка) ще бъде най-добре за тях. Нищо повече. Просто вашите представи за света не са едни и същи.

10. Светът е несправедлив. Няма гарантиран начин за постигане на успех и гарантиран начин да се избегне провал. Ти не контролираш този свят. Може да правиш всичко правилно и пак да се прецакаш. Може да нарушиш всичко на света и да се окаже, че си победител. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваш – това е честността. Не се самозалъгвай. Научи се да се разбираш. Осъзнай своите истинските потребности и чувства. И мисли за това как ще ти бъде по-добре.

11. Твоето “добро” почти винаги ще означава “лошо” за някой друг. Ти ще заемеш мястото на някой друг в университета или на касата в магазина, в който ще отидеш да работиш. Ти ще се срещнеш с любовта на живота на някой друг или ще седнеш на нечие любимо място в театъра. Не се притеснявай. Твоето “лошо” пък винаги ще означава “добро” за някой друг, така че сте квит.

12. На 100% може да се довериш само на себе си. Да, не би могла дори и на мен, аз не мога да проникна в главата ти. Ти със сигурност недоизказваш или криеш някои неща. Знам, аз също го правя. Аз също имам майка. Само ти сама знаеш всичко за себе си. Само ти знаеш на какво си способна.

13. Не бягай от отговорност. За живота си след 18-годишна възраст, отговаряш само ти. И никакви “Тя е кучка”, “Той е козел” нямат нищо общо. Раждай деца, ако можеш да ги отгледаш сама. Заеми се с проект, ако можеш да го завършиш без помощта на колегите си. Емигрирай, ако можеш да се справяш сама в чужда страна. Сама. Ако ти провърви и се появят помощници, роднини, приятели – ще ти бъде по-лесно. Но те не са ти дължни. Не разчитай на тях.

14. Пресмятай. Всяко действие има последици. Може би няма да успееш да предвидиш всичко. Но се опитай да пресметнеш максимума. Колкото по-добре си представиш вариантите – толкова по-разумно ще е поведението ти.

15. Не ме слушай. Аз написах 14 точки в това писмо, които по мое мнение, ще направят живота ти по-добър от моя. Но ти – не си аз (а за това, между другото, имаше отделна точка). Не сравнявай. Не се равнявай. Върви и живей. Аз те родих не за да бъдеш моята дъщеря. Исках да дам на света свободен човек, който ще живее свой собствен живот. Върви и го живей.

15а. Само след това не се оплаквай.

15б. И не изключвай телефона си. Притеснявам се.

Източник:petel.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята която разплака цяла България:Тъжната изповед на една изстрадала баба която моли лекар за услуга

Един поет е казал, че най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден. Именно този инцидент засяга българското село.
Тази истинска случка разкрива всичко.„Един уикенд бях отишъл в Звъника, че ми е в района, който обслужвам и отдавна не бях ходил.
От селото ме посрещна една жена, която изглеждаше страшно: полусляпа, стара, цялата изпокъсана, цялата надраскана от тръните, оръфана. Приближи се съвсем близо с несигурни стъпки, опирайки се на своята крива пръчка, ме загледа дълго без да каже дума, като че не може да провярва, дали ме вижда наистина, изведнъж пита: „Ти добър човек ли си?“  Казах и кой съм.


„Заклевам те в Бог, напиши в едно писмо,че съм умряла!“
Не разбирах какво ми казва, все си мислех, че погрешно се е изразила, че е искала да каже нещо друго и питам:
„Искаш да пиша, че си болна?“
„Не бе, сине! Напиши, че съм умряла, моля те от все сърце!“
„Бабо, мога само да пиша, че си болна, друго нямам право да пиша“
„Нищо, моля, пиши, че съм умряла и го прати на сина ми, да дойде да го видя още веднъж, преди да умра.“


Разбрах, че е пропътувала пеша четири километра около тръни, полусляпа и стигнала до обезлюденото селце от съседната махала, да дири помощ, някой да напише писмо на сина и.
Лицето и ръцете й кървяха. Разбирам, теглото й, нейната молба бе последното ? смъртно желание!
Стресиращо ми действаше нейният външен вид, а молбата й ме вледени! Разбирах я, но не можех да помогна.
„Бабо, ще пиша, че си тежко болна, на умиране, изпрати на сина си, той със сигурност ще дойде!“


„Нищо няма да помогне, само напиши, че съм умряла, моля те и се помоли!“
Обяснявам, че няма да мога да го напиша.
Тръгна си … плачеше без глас, не съм сигурен, че се е върнала у дома…
Дълго време не се съм бил по тези место. Нищо по-тъжно не съм преживявал. Аз съм бил и на погребения. Те са тържество в сравнение с безкрайната тъга на немощната, стара и сляпа майка.


Ще минете през цели села, а няма да чуете джафкания на кучета. Никой не пази с кучета, защото нямат какво да пазят, а и нямат с какво да ги хранят, или в селото вече няма хора, или кучета. Често има само пилета. Лисиците и вълците посред бял ден се разхождат из селото и без страх наблюдават старците, като че проверяват колко им е останало от живота. И през деня лисиците взимат пилета. Сърните почти са се опитомили, можете да ги видите как всеки ден пасат край нечия къща.


Ето, това е само част от трагедията на българското село. Тази трагедия никой не я вижда и на никого не му пука за нея. Някой ще каже, че прекалявам. Напротив, това е само малка част от истината, а огромна част от нея не е вижда. Българското село е сцена на лични трагедии. Който спаси българското село, ще спаси и България.
Източник:zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Потресаващата изповед на една девойка:Ако някога срещна изнасилвача си, ще го ....

Никога не съм харесвала приятелят на баща ми. От него винаги се носеше миризма на цигари и стари мръсни дрехи. Тогава той беше на 30г., и ми изглеждаше много стар. Започна да ме преследва в началото на 1995 година, когато бях на 4 години. Една нощ влезе в стаята ми, легна на леглото и се опитваше да ме прегръща. Бях дете и не разбирах, какво точно прави с мен. Помислих си, че това е просто приятелска проява. Но след няколко дни, той отново легна в леглото ми и ръката му опипа цялото ми тяло. Попитах го, какво прави, а той каза, че е по-добре да си мълча, защото никой няма да повярва на думите ми.


Така той започна да идва в стаята ми няколко пъти седмично. Родителите ми работеха на смени и не подозираха какво се случва с мен. Една нощ изрода ме застави да правя секс с него. След това ми стана толкова отвратително, гърлото така ми пареше, че няколко пъти изплакнах устата си с вода. Всяка вечер той ме заплашваше, че ще убие котката или златната рибка, ако се раздрънкам. Изнасили ме няколко пъти, като запушваше устата ми с ръката си. Вече бях на 6 години, и все още не знаех, какво ми причинява.


Година по-късно се преместихме в друг град. "Приятелят" на баща ми идваше вече по-рядко, а и вратата на спалнята ми се заключваше. Вероятно се умори от мен, а може би си намери нова жертва. През 1999 г. баща ми почина от рак и никога повече не видях този човек. Въпреки това, стореното от него ми причини психическа травма. Шест години бях на антидепресанти, но с никого не споделих за изнасилванията.


Когато станах на 16, изнасилиха моя приятелка и тогава си зададох въпроса: не е ли време да проговоря? Арестуваха изнасилвача на приятелката ми, но делото беше прекратено, защото полицията реши, че тя е виновната. От уверено и щастливо момиче, приятелката ми се превърна в слаб и безпомощен човек. Знаех, че с нищо не мога да й помогна, затова продължавах да мълча.


Малко по-късно се запознах с приятелят ми, Джейсън. Той беше първият човек, на когото доверих страшната тайна от детството си и неговата подкрепа ми помогна много. Изнасилвача съсипа живота ми, и сега горчиво съжалявам, че не разказах за ужаса на родителите си. Сега вече знам, че той е бил педофил и вероятно е навредил и на други малки момиченца.

Аз не знам, къде живее той сега. Също така не знам, дали изобщо е жив. Но знам едно - ако някога го срещна, ще го убия!

Източник: gender.at.ua

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната изповед на едно отвлечено 16-годишно момиче

Още помня онзи ден, сякаш беше вчера. Майка ми ме изпрати за хляб. Сложих набързо едни стари чехли и халат и излязох. В себе си нямах дори и телефон. Всичко се случи като в страшен сън: четирима мъже /за които по-късно разбрах, че са братя на бъдещият ми съпруг/ ме набутаха насила в една кола. Съседите чули писъците ми, позвънили на брат ми и баща ми, но твърде късно - похитителите ми отпрашиха в неизвестна посока....

Изпаднах в емоционален шок, защото прекрасно знаех какво се случва с отвлечените момичета. Мъжете ме отведоха в село на 40 км. от дома ми. Помня и днес всичко толкова ясно: опитвах се да обясня на похителите си, че съм само на 16 години и съм прекалено млада. През сълзи молих бъдещата си свекърва да ме върне обратно при мама, казвайки й, че нито познавам сина й, нито съм готова за любовта му. След като опитите ми да ги вразумя излязоха напразни, аз започнах да ги заплашвам, че ще подам жалба в полицията.

В резултат на думите ми, майка му скочи на крака, погледна ме с омраза и изрече следното: " Тръгвай си, това е твоя работа, но знай: тръгнеш ли - ще прокълна теб и целият ти род до седмо коляно. Никога няма да бъдеш щастлива, повярвай ми. Или ще си с моя син, или с никого!"

Мнозина ще кажат, че всичко това са глупости и безсмислени думи, но ефектът им върху мен беше потресаващ. Уплашена, взех решение да остана с тях, при натрапения ми съпруг, в семейство, което беше против образованието и бъдещата ми кариера, останах там, където най-доброто нещо беше да наливам вечер чай на свекърва си и роднините й, а нощем да плача, скрила лицето си във възглавницата, докато те спят.

Сега живея само заради моите прекрасни деца, които са ми нужни както въздуха, който дишам. Синът ми е смело и симпатично момче, на когото никога не бих позволила един ден да открадне момиче. Дъщеря ми прилича на мен като дете и минути прекарани с нея, ми напомнят за безгрижното ми детство. Готова съм на всичко за дъщеря си и тежко на онзи, който реши да я открадне. На никому не пожелавам моята съдба!

Източник и снимка: comode.kz

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всеки трябва да прочете това:Стегнете се мили "принцеси", слезте на земята и влезте в реалността!

От доста време има една нова мода сред "момичетата" във фейсбук, в инстаграм, в снапчат и още както искате му кажете. "Момичета" в кавички, защото не искам да слагам всички под общ знаменател, знам, че са останали и много стойностни и ценни от женския пол.

Значи, скъпи "момичета", искам да знаете нещо, което много хора си го мислят, но много малко биха си играли да го напишат... колкото и селфита да си направите в луксозни коли, колкото и да се тагвате на "скъпи" места, колкото и айфона да смените за една година, на колкото и гледки да се снимате в коли, които родителите ви не могат да си купят цял живот, на колкото и дискотеки отидете да се надрусате...

Знайте, че така не изглеждате по-стойностни, по-красиви и изискани "дами". Не изглеждате по-готини и по-преуспели, а просто едни елементарни, комплексирани и завистливи кифли. Нито карате другите момичета да ви завиждат на ежедневието, нито карате момчетата да ви мислят за големите "принцеси", които ще е "много" трудно да си позволят. Нито карате бившите си да ревнуват, нито приятелките ви да ви мислят за нещо повече от това, което сте!

Стегнете се мили "принцеси", слезте на земята, свалете си короната, влезте в реалността!
А и помнете : Истинските момичета винаги ще са за предпочитане от мъжете. Колкото и да са незабележими, колкото и да са скромни, докато вие сте още в цирка, те ще получават цялото внимание и любов на някого.

Източник:Фейсбук -Автор:Николай Белчев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ