Показват се публикациите с етикет Животът. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Животът. Показване на всички публикации
Той е бедно момче, влюбено в дъщерята на богат мъж. Воден от любовта си към момичето, й прави предложение за брак. Богатото момиче подигравателно го отхвърля с думите: „Твоята месечна заплата е еквивалентна на моите ежедневни разходи. Как очакваш да се омъжа за някой като теб? Аз никога не бих могла да те обичам, така че забрави за мен.

Иди намери и се ожени за някоя на твоето ниво!“.
Въпреки, че е отхвърлено така болезнено, по някаква причина, момчето не може да я забрави толкова лесно. 10 години по-късно те се срещат случайно в един търговски център.

Тя веднага го познава и казва:“ Хей, как си? Сега съм омъжена за един много умен човек, и заплатата му е $ 15 700 на месец! Можеш ли да повярваш това?“.
Той чува тези болезнени думи, спира сълзите си и не казва нищо. След няколко минути съпругът й се приближава, веднага разпознава мъжа, с когото жена му разговаря и казва:
– Сър! Добър ден, сър? Виждам, че сте се запознал със съпругата ми.
– Добър ден, господин…? – отговаря мъжът от миналото.
– Господин. Картър, сър! – представя се съпругът и продължава – Скъпа, бих искал да те запозная с моя шеф. Той е собственик на проекта за $ 100 милиона, по който работим в момента!
Жената, поразена от развоя на събитията, не е в състояние да каже нещо. Мъжът само се усмихва и казва:
– Е, г-н Картър. Аз трябва да тръгвам. Имам важна среща Беше прекрасно да ви видя днес. Приятен ден!
След първоначалния й шок, жената пита мъжа си невярващо:
– Това беше шефът ти?
– Да, скъпа. Той е много скромен човек, но животът му е една доста тъжна история. Разказват, че навремето обичал едно момиче, но то го отхвърлило, защото е бил просто едно бедно момче. Това става причина той да работи наистина усилено. И тъй като е изключително интелигентен, успява. Сега той е мултимилионер, който печели милиони долари на месец. За съжаление обаче, не може да надживее тази мъка и все още е ерген…Истинска късметлийка ще е тази, която успее да го спечели!

Жената, все още в пълен шок, стои безмълвна и загледана в отдалечаващия се силует…!

Този текст се върти във "Фейсбук" и предизвиква лавина от коментари, пише Петел.бг

Автор е композиторът Александър Кипров. Публикуваме го без редакция. Споделете в коментарите дали сте съгласни!

Ако имате мечти, планове, носталгия – забравете!
Ако имате здраве – ще ви го вземат.
Ако имате пари – ще ви оберат, възможно е и да ви убият.
Ако имате носталгия – вече не е същото, и никога няма да бъде.
Ако имате надежди – ще ви ги пречупят.
Ако сте оптимисти – ще станете депресирани песимисти.
Ако имате здрави нерви – ще станете доста бързо шизофреници.
Ако имате хъс за успех- родната злоба и завист ще  го прекършат.
Ако имате талант-ще  го смачкат и прегазят.

Забравете химерите! България е, и ще си остане, държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора.

Чули ли сте на слепи хора някъде да дават плесенясали  храни, само защото не виждат?

Чули ли сте някъде да убиват старци, за да им вземат 50 -те стотинки от портмонето?

Чули ли сте някъде в родилни домове да бият новородени, а по шосетата да ги газят като на компютърни игрички? Що за урод трябва да си за да трепеш кучета, котки, коне – „домашни любимци“, търсещи човешка закрила, за удоволствие?

Най-боли, когато мечтите и илюзиите се разминат драстично с реалността…

Колко ли болка и разочарования трябва да преживее човек, за да стигне до тези апокалиптични заключения?

Война или земетресение ли са причината 1/3 от народа да напусне Родината?

Кой бяга от хубавото – 1/3 от един народ избяга.

А тези, които апелират към сънародниците ни емигранти да се завърнат,  разполагат с  пари и по 6 месеца  живеят извън България.
А престъпниците и бандитите чакат да умрат и малкото останали свестни хора, за да си направят държава по собствен  модел…

Ако не ми вярвате – върнете се завинаги в България!
УСПЕХ И БОГ С ВАС !!!

Александър Кипров, композитор

Весислава иска да забрави кошмарите си, изживени като жрица на любовта

Весислава минала през ада, за да оцелее. Сега е тиха млада жена, която избягва хората. Има дете, за което се грижи като орлица. Историята й е като на десетки други момичета, станали жертва на трафика на жени у нас.
Весислава работела като сервитьорка, но парите все не достигали. Един ден нейн клиент в заведението й предложил възможност да започне работа в хотел във Великобритания или в някоя друга държава, където набирали готвачи и сервитьори. Весислава се съгласила пише chudesa.net

Човекът, към когото познатият й се обърнал за уреждане на въпроса, гарантирал пред семейството на момичето, че тя ще получи гражданство в чужбина. Освен това винаги можела да се върне, ако работата не й хареса. Изпратили Весислава в последния момент, но не до там, закъдето било уговорено, а до Билбао, където трябвало да я чака някой. Чакали я обаче четирима, които я закарали не в хотел, а в апартамент и нагледно й обяснили за какво иде реч. Весислава нямала пари за връщане до България. Казали й, че трябва да си ги изработи. По гръб. Достатъчно било на първо време да седи на бара, да пие и забавлява клиенти. И там, в бара, Весислава видяла такива неща, от които дълго време после щяла да се стряска в съня си. Жени, пребивани от сутеньорите си, за да им дават всичките си пари. Момиче с изкуствено чене, защото му били избили всичките зъби.

Бременни българки, които продължавали да проституират. Сутеньорите следели Весислава непрекъснато. След време се появил и първият й клиент. Така се започнало. След това я изпратили в друг клуб. Там изискванията били по-високи. Трябвало да обслужва над 5 клиенти на денонощие. Иначе – побой. Имало момичета, които били буквално обезобразени от редовните пребивания. Сутеньорите вадели по над 5 хиляди евро от момиче на месец и трябвало да изпращат 80% от парите обратно по веригата в България. Те обаче често лъжели, че няма работа и изпивали парите или купували с тях наркотици. Много от момичетата без наркотици не можели да работят в този ад. Изпратили Весислава по реда в друг град. Там тя се запознала с клиент, който й помогнал да избяга. Вярва, че той е бащата на детето й и иска да заличи миналото от съзнанието си.

Почти никой не разбра, че се случи - дойдоха някакви хора с папки, даже придружени от полиция.
Дойдоха и позвъниха – Латинка веднага им отвори и си тръгна понесла бохчичката си.

Така и Латинка загуби апартаментчето си, ама колко преди нея си изгубиха апартаментите?..

Но за Латинка си спомняше често дядо Михаил и говореше долу на пейките, в градинката пише сайтът pogled.info

- Латинка беше кранистка и най-хубавата жена на света! А как умееше да ходи по стрелата на крана: тя ходи – ние отдолу хем я гледаме, хем треперим. Тъй си живяхме години наред – заедно строяхме, тя с крана, ние с ей тия двете – и сочеше жилестите си ръце, сега вече стари и слаби.

Латинка беше си тръгнала от апартамента, но никой не разбра накъде отиде.

- Сигурно при някоя роднина или пък приятелка се е приютила... – предполагаха.

Предполагаха, ама не познаха – защото един ден я видяха да отива към асансьора, както обикновено понесла един хлебец в торбичката си.

Никой не посмя да я заговори, ама явно проследили са я, защото скоро се разбра – заживяла е на покрива.

- То хубаво го е измислила – говореше Михаил, - ама сега е лято. Какво ще прави през зимата?!

- Тя... да доживее до зимата - проронваше някой от старците.

Да, но освен тях, всички от блока узнаха, че Латинка е заживяла на покрива.

Узнаха и се разтревожиха – опасно било, как така ще живее на покрива, въщност покривът е на всички, а не само на Латинка, нали?

Протестиращите и несъгласните Латинка да си живее на покрива се увеличаваха...

Докато един късен следобед, свечеряваше се, когато най-яростните противници на Латинка решиха да отидат там и да я прогонят.

Латинка в техните очи си беше опасен елемент от години – още когато помоли Михаил и той свали телевизора й пред входа. Телевизорът стоя само докато се стъмни и някой го взе – нищо, че беше чернобял.... Ама да живееш без телевизор, то това какво е, помислете и кажете...

Още тогава по-бдителните усетиха, че нещо не е наред с тази жена, макар че външно си беше като всички – вдовица, на която децата й заминаха за чужбина и я бяха забравили...

Децата й я бяха забравили, но не и един от внуците, който се появи, огледа апартаментчето, после се свърза с една фирма за кредити и получи някакви пари, документи баба му подписваше всякакви...

По тази причина и Латинка изгуби апартамента си и заживя на покрива.

Но се събраха жителите на входа и решиха да я изгонят.

Качиха се – бяха петима мъже, а тя ги очакваше с бохчичката в ръце.

- Ясно ми е, промълви Латинка, що сте дошли. Отивам си...- рече тя и тръгна.

Но не към капандурата, която водеше към стълбището.

Тръгна и върви към края на покрива.

Вървеше спокойно, сякаш отиваше към хлебарницата.

Мъжете гледаха Латинка като хипнотизирани и не смееха да гъкнат.

Върви Латинка и наближи края на покрива, стигна до бездната и продължи все така напред дали към съседния блок или към звездите, никой не разбра.

*В статията е използвана илюстративна снимка.

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ