Лагерницата или лагерната количка е просто устройство. Една дъска и две оси с лагери в краищата. (Намирам схема!) Лагерите играят ролята на колела. Завиваш като натискаш с ляв или десен крак краищата на предната ос. Прилича малко на съвременния скейт борд, ама не баш 🙂


Хубавото на тази конструкция е, че можеш да си я сглобиш сам.


Ето как става:


Взимаш една дъска, по възможност не много тежка. Първоначалният избор е една доволно голяма и масивна дъска, която само таткото може да носи. Впоследствие размисляме. Все пак, това е детска играчка!

Някой добър човек ти подарява четири лагера. Важно е човекът да е достатъчно добър, че да ти подари лагери с подходящ размер. По-малкият модел лагери не са за предпочитане. Сдобихме се с два броя големи и два броя малки – задоволителен резултат като за начало. Количката има спортен вид. Движи се ниско над земята, особено в предната си част.

Друг добър човек, а защо не и същия, ти подарява два пръта. 


Ако е жена, би могла да ти услужи с две дървени точилки, но надали. Точилките често имат друго предназначение 🙂 Крака от столове също вършат работа.

Необходим е и един брой тесла, с която да оформиш краищата, така че лагерите да се набият относително перпендикулярно. Някои специалисти успяват да издялкат дървото и с нож, но тази работа не е за всеки.

С пирони (може и ръждясали) фиксираш лагерите към краищата на дървения прът. Пироните служат и за закрепване на дъската за задната ос.

Пробиваш дупки – една в средата на предната ос и една в дъската

На финала използваш крепежен елемент – болт, за да свържеш предната ос с дъската.


 


Това ще бъде като мярка срещу COVID-19, съобщи Нова телевизия.


Учителите също ще влизат през прозорците. "Единият учител ще посреща децата отвън. Ще им помага да се качват по парапета. Да си събуят обувките. Вътре ще има друг учител, който ще поема децата, за да слязат безопасно. Да обуят пантофи и вече да се настанят в класната стая", обяснява един от началните учители.


Дървените стълби са обезопасени с парапети, за да няма инциденти. През главния вход ще влизат само учениците от 4 до 7 клас. Коридорът ще бъде разделен с дървена преграда, така че класовете да не се смесват.


"Храненето ще се извършва в класните стаи, като всяка от тях ще разполага с топла вода, дезинфектанти и с измиващи препарати. Масичките ще бъдат отделени с плексиглас", обясни директорът на ОУ "Слънчев лъч"- Пловдив Спаска Иванова.


Част от уроците ще провеждат на открито - в специални къщички и дървени кътове, които учители и родители изграждат.


В училището са решили децата в класните стаи да са без маски, а за учителите, които влизат в повече от един клас ще са задължителни.


 


Мария Данаилова и Стефан като млади влюбени на море в Лозенец


въпpeĸи чe oĸoлo тяx cъщo нe ce paзминa cъc cĸaндaли, тe бяxa ceмeйcтвo зa пpимep, yбeдeни ca близĸитe им. Cъвмecтният им живoт oбaчe cпpя дoтyĸ, зaщoтo Mapия Дaнaилoвa внeзaпнo cи oтидe.


Maĸap и нa пpeĸлoннa възpacт, cяĸaш ниĸoй нe oчaĸвaшe тoчнo тя дa зaтвopи oчи зaвинaги тoлĸoвa cĸopo. Πpичинaтa e, чe Mapия Дaнaилoвa бeшe нaй-cилнaтa oпopa зa Cтeфaн.


oгaтo тoй ce paзбoлявa пpeди мeceци, бившaтa мaнeĸeнĸa e cpaзeнa oт бoлĸa. Tя пpaви вcичĸo възмoжнo дa мy пoмoгнe, дopи пpoдaвa нивитe cи. Haдявaлa ce, чe нa cтapини щe имaт cпoĸoйcтвиe и щe ce ocтaвят пo тeчeниeтo, нo cъдбaтa им cepвиpa дpyгo.


Mapия Дaнaилoвa ce бeшe изoлиpaлa oт oĸoлния cвят. Tя pядĸo пpидpyжaвaшe Cтeфaн Дaнaилoв нa cвeтcĸи cъбития, нo винaги бeшe дyxoм c нeгo и гo нaпътcтвaшe в тpyдни мoмeнти, paзĸaзвaт xopa oт ĸpъгa им.


Koгaтo извънбpaчният cин нa aĸтьopa излeзe нa cвeтлo и зaeднo c Иpeн Kpивoшиeвa зaпoчнa дa oбиĸaля тeлeвизиитe, Mapия cъвceм ce диcтaнциpaлa oт външни oчи. Tя ce cпpaвялa cъc cътpeceниeтo пo cвoй нaчин, нe ce oплaĸвaлa и oтнoвo дaвaлa cили нa Cтeфaн Дaнaилoв.


A млaдocттa им, ĸoятo ни „глeдa” oт cнимĸитe e пoвeчe oт cъвъpшeнa. И двaмaтa ca ĸpacиви, влюбeни и нa пoчит.



 


Държавна сигурност на ГДР (ЩАЗИ) изпращала агенти с привлекателна външност, за да вербуват секретарки и служителки в министерствата и службите на Западна Германия. Жертвите на тези щатни Ромеовци имали трагична съдба.


"Шпиони в коридорите на властта" - така може да се преведе заглавието на новата книга от известния германски историк и публицист Хериберт Шван. Той разказва за източногерманския шпионаж от времето на Студената война и за онези агенти на Държавна сигурност на ГДР (ЩАЗИ), които успявали да проникнат в най-централните структури на властта във ФРГ: в канцлерството, в министерствата в Бон, в централите на политическите партии, в разузнаването и контраразузнаването на Западна Германия,пише сайтът dw.bg


Известните и неизвестни шпиони на ГДР


Най-известният сред тях е Гюнтер Гийом, един от най-близките сътрудници на канцлера Вили Бранд. Но след Обединението на Германия се разбра, че информацията, доставяна от Гийом, в повечето случаи не е била смятана от ЩАЗИ за особено ценна. Освен това, разобличаването на шпионина през 1974 година доведе до едно от най-болезнените външнополитически поражения на ГДР - до оставката на канцлера Бранд, който беше инициатор на "източната политика" за разведряване. След него политиката на ФРГ спрямо ГДР и другите социалистически страни стана значително по-твърда.


В продължение на няколко години Хериберт Шван изучава над 70 хиляди страници с агентурни досиета и хиляди протоколи от съдебни заседания, водени срещу разобличените шпиони. Шван пише, че в края на 1980-те години на територията на ФРГ са работили близо 2 000 щатни и нещатни агенти на ГДР. Тяхна главна цел, както я формулира генерал-полковник Маркус Волф, оглавявал няколко десетилетия Главното управление на външното разузнаване в ЩАЗИ, е била да проникват във висшите етажи на властта на Западна Германия. Само с канцлера Хелмут Кол са се занимавали над три хиляди агенти. Но досега са известни имената на не повече от 70.


ЩАЗИ подготвяла агентите по специална програма


Голяма част от книгата "Шпиони в коридорите на властта" е посветена на т.нар. операция "Ромео". Агенти на ГДР с привлекателна външност са вербували секретарки, машинописки и стенографки в министерствата и службите на Западна Германия. Щатните Ромеовци съблазнявали тези жени и ги карали да сътрудничат на източногерманското разузнаване.Тази крайно неморална практика завършвала с истинска катастрофа за жените. Ромеовците в крайна сметка се завръщали в ГДР, а изоставените жени се оказвали в трагична ситуация - във ФРГ те са можели да бъдат осъдени за държавна измяна, много от жертвите стигали до психиатрични болници, пропивали се, една от тях се е самоубила.


Кандидатите за роли по програмата "Ромео" били подбирани много внимателно, били специално обучавани, разработвали им детайлни легенди, плащали им добри пари и ги освобождавали от редовна военна служба. За целта от ЩАЗИ не пестели нито усилия, нито средства. Един от изпратените във ФРГ агенти например в продължение на три години се опитвал да плени работещата в кабинета на канцлера Аденауер самотна секретарка Грете Й. (в ЩАЗИ ѝ дали кодовото име "Гудрун"). Но тя така и не откликнала на ухажванията му. Тогава агентът бил върнат в ГДР, но на базата на събраната от него информация, насочили към "Гудрун" друг кадър - бивш офицер от Генералния щаб на Хитлер, известен с прякора "Астор". В края на войната той попаднал в съветски плен, където и бил завербуван. "Астор" уж случайно се запознал с "обекта" и накарал "Гудрун" да се влюби в него и да сътрудничи на ЩАЗИ.


Знае се за около 40 подобния случая. След Обединението на Германия наказателни дела са заведени само срещу 16 от вербуваните жени, а до съда стигнали едва половината от тях. Почти винаги присъдите са били условни. Така например Йохана Олбрих, която била секретарка на министъра на финансите на ФРГ и в продължение на 15 години шпионирала за ЩАЗИ, получавайки дори орден за заслуги от ГДР, била осъдена на две години и половина условно.


От ЩАЗИ плащали добре за измяна на родината


Тези "Жулиети" са работели за ГДР от любов към определен мъж, но какви са били мотивите на останалите западногерманци, шпионирали срещу собствената си държава? Хериберт Шван подробно се спира на това в книгата си. За някои важна роля е играела идеологията. Валтер Ливер, например, тогава млад западногермански студент по физика, а по-късно - научен сътрудник в Институт по физика, бил с леви убеждения. Той бил вербуван покрай личните му проблеми: Ливер преживявал много тежко болестта и ранната смърт на родителите си, а майорът от ЩАЗИ, който го ръководел, успешно симулирал загриженост и ангажимент към него.


Все пак повечето шпиони са работели за ЩАЗИ по чисто финансови съображения. Волф-Хайнрих Прелвиц - сътрудник на Министерството на отбраната на ФРГ, който имал дългове и финансови затруднения, бил „купен" срещу 820 000 марки. В замяна Прелвиц предавал на ЩАЗИ документация за самолетите „Торнадо", танковете „Леопард 2" и други секретни данни от сферата на отбраната.


 


Най-доволни от живота са децата в Нидерландия, Дания и Норвегия. А най-зле се класират Чили, България и САЩ. Това става ясно от ново проучване на УНИЦЕФ. Ето подробности:


Студия на Изследователския център на УНИЦЕФ във Флоренция е проучила удовлетвореността на децата от живота им в общо 41 държави по света. За целта са били анализирани национални данни за оценка на психическото и физическото здраве на подрастващите, както и на социалните им и интелектуални компетенции.


Според общите резултати, обхващащи всички горепосочени параметри, излиза, че най-добре живеят децата в Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. Германия заема междинното 14-то място. А най-зле се класират Чили, България и САЩ.В Турция ли са най-нещастни?


Репрезентативното проучване, публикувано днес, показва, че 75% от децата в Германия са много доволни от живота, който водят. В Нидерландия същият отговор дават почти 90%, в Швейцария - 82%, а във Франция - 80%. Най-ниските стойности са измерени в Турция (53%), както и в Япония и Великобритания.


"Наличието на благосъстояние в обществото обаче не означава, че всички деца имат възможност да се развиват добре", казва говорителят на УНИЦЕФ Германия Руди Тарнеден. Той добавя: "Перфектното семейство от телевизионните реклами е илюзия. Прекалено много деца живеят в неблагоприятни условия. Включително и при нас, в Германия.". Според изследването на УНИЦЕФ, въпреки продължителната фаза на добро икономическо развитие в Германия, там все още има детска бедност. 


В повечето индустриални държави, участвали в проучването, децата страдат и от проблеми с наднорменото тегло и недостатъчни учебни познания. Делът на децата със затлъстяване се е увеличил през последните години: в Германия той възлиза на 27%


Близо 40% от 15-годишните деца в страните от ЕС и ОИСР не разполагат с основни способности по четене и смятане. В това отношение най-зле се представят децата в България, Румъния и Чили. Най-добри са резултатите на подрастващите в Естония, Ирландия и Финландия.


В УНИЦЕФ са загрижени и от недостатъчните социални компетенции на децата. В повечето от изследвани държави всяко пето дете не се чувства уверено в социалните си способности да сключва приятелства. Най-неуверени са децата в Чили, Япония и Исландия. В Германия едва 72% от децата заявяват, че не изпитват трудности да осъществяват социални контакти. В Румъния този процент е 83 на сто. Проучването нин казва и друго: най-висок процент на самоубийства сред децата и младежите между 15 и 19 години отбелязва Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония.


Коронавирусът има фатално отражение


Затрудненията, породени от коронавируса, се отразяват сериозно на семействата и децата, смятат от УНИЦЕФ. Особено неблагоприятно въздействие е оказало  продължителното затваряне на училищата, което е застрашило физическото, но и ментално здраве на подрастващите. Застрашени са най-вече онези деца, които са били принудени по цял ден да си седят сами вкъщи и да се развличат с компютърни игри. Според Руди Тарнеден, пандемията в случая е задълбочила допълнително съществуващите проблеми в тази сфера.


Източник:dw.com


 


Йонми Парк е на 13, когато успява да избяга от Северна Корея. Разказът за детството ѝ в тази изолирана от света страна потриса. "За нас беше нормално да виждаме по улиците трупове на умрели от глад хора."


26-годишната Йонми Парк вижда в детството си ужасяващи неща - страданията на севернокорейците от жестокия режим, от масовия глад, от повсеместната бедност и атмосферата на постоянен страх. По сметищата на родния ѝ град редовно се виждали трупове на хора, включително бебета, измръзнали от студ. Чичото и бабата на Йонми починали от глад. В борбата си за оцеляване хората били принудени да се хранят дори с насекоми, разказва младата жена."Не ни беше позволено дори да мислим"


На 13 години Йонми Парк успява да избяга заедно с майка си в съседен Китай. Оттогава насам тя разказва пред света за чудовищните условия на живот в комунистическа Северна Корея. На 9-годишна възраст момичето било принудено да присъства на публичната екзекуция на майката на свой познат. Прегрешението на жената се състояло в това, че тайно гледала холивудски филм. „Не ни беше позволено да носим каквото искаме, не ни беше позволено да пеем, не ни беше позволено дори да мислим", разказва Йонми Парк пред медии. Като дете вярвала, че държавният ръководител има божествен произход и дори може да чете мислите ѝ.


Обожествяването на диктатора - първо Ким Чен Ир, а от 2011 насам Ким Чен Ун - е нещо напълно нормално за подрастващите в Северна Корея. „Когато бях малка, нямах представа, че сме изолирани от света, нито пък знаех, че отправям молитвите си към един диктатор", казва години по-късно Йонми Парк.


Северна Корея е единствената страна в света, в която хората биват екзекутирани, защото са водили неразрешени от властите международни телефонни разговори, обяснява Йонми и твърди, че всяка книга, всеки филм, всяка информация в тази страна са подчинени на една-единствена цел: промиване на мозъците и възхваляване на „божествения" вожд.


"В Северна Корея човек няма приятели, има само другари"


Пред „Ню Йорк Пост" 26-годишната Йонми Парк разказва, че детството ѝ в Северна Корея било белязано от самота и хлад в междучовешките отношения. „В Северна Корея човек няма приятели, има само другари. Приятелство там не съществува."


"За нас беше нормално да виждаме по улиците трупове на умрели от глад хора", споделя още севернокорейката. Днес тя живее в САЩ, където следва и се ангажира в защита на човешките права. Младата жена обвинява режима в Пхенян, че осъжда народа си на глад, докато в същото време дава милиарди долари за разработването на атомни оръжия. Йонми Парк призовава световната общественост да не си прави илюзии за севернокорейския диктатор: младата жена го нарича "убиец, който систематично поробва своя народ".


Източник:dw.com


ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ