Ако наричаме комунистите престъпници, още по-големи престъпници ни управляват сега

България по време на комунизма (1990 г.) е била на 27 място в света, по стандарт на живот.

Като член на Евросъюза и НАТО, България през 2014 г., публикувано през 2015 г., е на 59 място в света по стандарт на живот.



Около 59-мо място през 1990 г. са заемали банановите републики: Никарагуа, Перу, Еквадор. Днес България заема тяхното място на световната сцена. А около 27-мо място през 2014 г. заемат Испания и Италия, в които при демокрацията български гастарбайтери извършват мръсната, вредна за здравето, унизителна и ниско заплатена работа.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България е заемала 25-то място в света. През 2013 г. България заема 78-мо място в света, по брутен вътрешен продукт на глава от населението (по данни на IWF).

Не съм фен на комунистите. Но при условие, че сегашното управление ни доведе дотук, мога спокойно да кажа, че не съм фен и на сегашното управление. Ако наричаме комунистите престъпници, ( нещо, с което съм съгласен) още по-големи престъпници ни управляват сега.

България върви надолу. Ако искаме да направим нещо, трябва да го направим сега!
България има нужда от промяна!

Отец Силвестър Янакиев, Фейсбук/
Източник:bultimes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как слагат стентове на здрави хора

В поредица от разследвания в последните два месеца в ефира на „Неделята на NOVA” показаха фрапиращи разкрития за измами в родното здравеопазване. Една от тях бе за това как кардиолог от държавната болница в Пазарджик получава 57 000 лева месечна заплата, поставяйки стентове на голям брой пациенти, включително и здрави. 

Така д-р Петър Лазов получава полагащия му се процент от клиничната пътека -  около 2000 лева за всеки поставен стент. Доказахме тези твърдения чрез експеримент. Сдобихме се с коронарография на здрав човек. Няколко специалисти, включителносветилото проф. Генчо Начев, потвърдиха това. Ден по-късно човек от екипа ни се направи на пациент и отиде в кабинета на пазарджишкия лекар, носейки диска със същото коронарогравско изследване. Две минути по-късно д-р Лазов отсече, че подставеното лице има нужда от стент,съобщава Брадва.бг

Поставянето на стент в сърцето на здрав човек сериозно уврежда неговото здраве. Освен това по този начин се източва и Здравната каса. Така коментира случая проф. Генчо Начев. Той и шефът на НЗОК обясниха, че поставянето на стентове на здрави хора се е превърнало в практика в цялата страна заради 5 000 лева, които Касата плаща за процедурата за всеки пациент, а екипът ни за пръв път нагледно показа как се случват нещата. И двамата специалисти заявиха, че нещата са стигнали до там, че болниците пращат микробуси по селата, които докарват възрастните хора уж за изследвания. След това всички се оказват с поставени стентове.

След излъчването на материала получихме десетки сигнали, подкрепени с доказателства, от пациенти, на които д-р Лазов е поставил стентове без нужда.
Получихме сигнали за същите злоупотреби на кардиолози и от други болници в страната. Един от тях се оказа от Пловдив - началникът на кардиологичното отделение в държавната болница доц. Иван Мануков. Той се прочу още преди 10 години със заплатата си от 30 000 лева. На 9 октомври тази година жертва на доц. Мануков в пловдивската болница става Динко Бобчев.



„Бях на сауна в комбинация със студена вана. Почуствах неразположение, аритмия на сърцето. Обърнах се към доктор Мануков, когото познавам от 25 години. Той и синът му, който работи при него, ми направиха коронарография. Тогава ми казаха, че имам 85% запушване. После в епикризата прочетох, че са 75% на едната артерия и разширение на сънната”, каза потърпевшият. Бобчев показа и бележката, в която е посочено, че трябва да бъдат поставени два стента. Ако това не се случело до няколко дни, пациентът бил заплашен от масивен инфаркт или инсулт, казали лекарите.
Шокиран, Динко Бобчев звъни на свой приятел лекар, който го изпраща за повторен преглед в софийска болница. Там пациентът носи диска с изследването и епикризата. Посреща го проф. Златарева, която категорично заявява, че сърцето му е здраво и не се нуждае от стентове. Думите й потвърждава и друг нейн колега – проф. Петров.

„Казаха, че това е измама и прилича на пазарджишката история. В началото не можах да повярвам, че доц. Мануков ме е излъгъл и въпреки че тези двама доктори са доайени в своята област, ги помолих за трето мнение. Те ме насочиха към техен колега – съдовия хирург проф. Гроздански. На прегледа при него също се установи, че съм абсолютно функционално здрав човек”, споделя потърпевшият Динко Бобчев.

"Потресен съм, че за едни 2 хил. лв., които щяха да вземат от пътеката, щяха с два стента да ме направят инвалид за цял живот."

Екипът на NOVA потърси един от тримата – проф. Иво Петров, който е и национален консултант по инвазивна кардиология. И пред камерата ни той потвърди, че пациентът е здрав и няма нужда от интервенции. Медикът посъветва всички пациенти да търсят и второ мнение.

Мъжът от репортажа се прибира в Пловдив, вече спокоен. И, естествено, не се явява в пловдивската болница, в деня, в който са го записали за поставяне на два стента.
„Но тогава започнаха да ми се обаждат. Имам и съобщение от млада лекарка, на име Венета, която работи в същото отделение. Пита ме защо не съм дошъл. Дори доц. Мануков ми звъня, но тъй като съм много разочарован от този човек, не му вдигнах телефона. Тогава той позвъни на съпругата ми да попита защо не съм отишъл. Тя му каза, че съм се отказал, тъй като в момента се чувствам добре. След това аз реших да дам публичност на този случай и подадох жалба в прокуратурата. Но теч на информация ли се получи, не знам какво и след четири дни получих по пощата нова епикриза със същата дата, само че нов екземпляр, в който вече са променени данните и това стеснение на сърцето ми от 85-75% е станало на 50% запушване. Аневризмата си остава”, разказа Динко Бобчев. И допълва: „Потресен съм, че за едни 2 000 лева, които щяха да вземат като процент от здравната пътека, щяха да ме превърнат в инвалид за цял живот”.

При опита ни за интервю с него, единственото което, доц. Мануков каза, беше, че пациентът е викнат на 14 октомври, не за поставяне на стентове, а за да направи изследване на велоергометър. Въпросният тест е най-елементарното, начално изследване. Ако на него пациентът се почувства изморен или се задъхва, тогава се преминава към тежкото и дори рисково изследване – коронарографията. При нея в кръвта се вкарва контрастно вещество. Така се вижда има ли стеснения на съдовете и къде точно се намират.

Екипът на NOVA заведе пациента на доц. Мануков при шефа на Здравната каса, за да го запознае лично с поредния опит за източването й чрез увреждане на здрав човек.
„Проверката е най-малкото нещо, което ще се направи. Където има интерес за изкарване на лесни пари, има и такива действия. Бездействието на институции, включително и тази, която управлявам аз, в дълъг период от време, са довели до това, което виждаме и това, което изнасяте и вие в този случай”, заяви д-р Дечо Дечев.

След светкавична проверка на Здравната каса в пловдивската болница, която продължава и в момента, проверяващите откриха трета епикриза в документацията на потърпевшия. Тя отново е със същата дата, но с нови промени в заключенията на доц. Иван Мануков. През 2009 г. той бе в центъра на скандал с ненужно поставяни стентове след проверка на здравното министерство. Десет години по-късно вина и наказани няма, а доцентът продължава да е шеф на отделението.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха неизвестно досега стихотворение на Вапцаров!

Офицер от полицията донася на Мая Вапцарова папката, намерена при почистването на мазе в сградата на бившата Дирекция на полицията в София. В папката има три неизвестни досега стихотворения на Никола Вапцаров, както и есе, посветено на литературата. За находката съобщи "24 часа".

Стихотворенията и есето са написани с мастило. Има и друг текст, който започва така: "Аз искам да кажа, г-н прокурор, че всичко това е съдебна грешка. И ще дойде ден на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: "Аз обвинявам!" И този Емил Зола ще бъде народът...

От трите стихотворение племенницата на поета Мая Вапцарова засега е разчела само едно, което е без заглавие:

Столетия сме чакали за час

да потърпим сега дима барутен.

Но после, след жестокия погром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете назад към своя дом

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

От глад ще вием в пустите поля

на глутници ще ги следим в горите

в гърдите ще избухне дива страст

и мътен блясък ще гори в очите.

След тези куплети има едно изречение - "Ала не мислим да умираме...". Мая Вапцарова предполага, че това вероятно е началото на ново стихотворение.

Племенницата на поета е във Варна, където във Военно-морското училище се подготвя празникът по случай рождения ден на Никола Вапцаров. Тя ще снима документален филм за своя чичо, в който ще изследва непознати и малко познати факти от работата му като авиомеханик на летище "Враждебна".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Аутопсия разкри шокиращата причина за смъртта на младия Христо

Приключи аутопсията на 23-годишния Христо Асенов от созополското село Росен, чието тяло бе намерено вчера около 9 ч. сутринта край приток на местната река. Резултатите след огледа и анализа на вътрешности от тялото сочат, че няма следи от насилие, съобщава "Флагман". 

Момчето бе в неизвестност от нощта в петък срещу събота, а в съботната вечер то бе обявено за издирване. В неделя сутринта униформени полицаи отцепиха голям периметър около мястото, където бе намерено тялото, но не намериха доказателства за присъствие на друг човек, който би могъл да е причина за смъртта.

Лекарите са категорични, че става въпрос за удавяне, но случаят е толкова нелеп, че нормалното съзнание трудно може да го приеме.  „При обявената акция за издирване на младежа беше претърсен голям район около къщата на чичо му Ангел, където последно е бил видян. Най-сетне Христо бе намерен паднал по лице в локва с дълбочина не по-голяма от 50 см. Предната нощ бе валяло дъжд и мястото, по което той се е движел в тъмното е било силно разкаляно и тук-таме са се образували локви. По принцип това е един от притоците на река Росенска, но „приток“ е силно казано“, каза кметът на селото Иван Динев.

Човекът, който управлява созополското село вече три мандата много добре познава населението. В селото живеят доста роми, повечето от които обаче работят в чужбина, децата им са образовани, печелят добре, за да изхранват доволно семействата си.  Чичото на Христо – Ангел Асенов, с кръст в ръка, помогна за изнасянето на празен ковчег от сградата, с който да бъде пренесен трупа от бургаската морга за утрешното погребение.  „Не ме питайте нищо – не съм ял, не съм спал от събота сутринта, не знам на кой свят съм и нямам обяснение за случилото се. Чакам брат ми и майката на Христо тази вечер да си дойдат, за да го погребем“, каза Ангел Асенов.

Двете къщи – на Христо и на чичо му – се намират в общ парцел, една до друга и през оградата има врата. Христо е бил на гости на чичо си до късно вечерта. Същия ден се е прибрал от Чехия, където живеели по-големият му брат и родителите му. Засега не е ясно дали преди гостуването си при чичото Христо се е срещал със своята приятелка Добринка и в каква компания са изяснявали отношенията си.  В късния следобед вчера 19-годишната ученичка от созополската гимназия написа във Фейсбук колко много съжалява за думите, които му е казала преди да се случи нещастието.  Роднините на Добринка не позволяват на медиите да говорят с нея. Казват само, че тази сутрин не е отишла на училище, защото се наложило баща й да я заведе в УМБАЛ „Бургас“ – оплаквала се от болки в крака.

Едно е сигурно – добре тренираният младеж, който се е занимавал със смесени бойни изкуства е издъхнал нелепо, доста далеч от дома си. Въпреки твърденията на чичото, че са употребили твърде малко алкохол, поради което било невъзможно да е дезориентиран.   Взети са проби, които ще бъдат изследвани също за наркотици и анаболи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ексклузивна политическа новина за Тръмп и Радев, кралица Елизабет II и Десислава Радева

Президентът ще ръководи българската делегация за участие в Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО

Президентът Румен Радев ще ръководи българската делегация за участие в Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО, която ще се състои на 3 и 4 декември в Лондон, Великобритания. На срещата на върха ще бъде отбелязана 70-годишнината от създаването на Алианса,съобщава БЛИЦ

Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Изграждането на съвременни отбранителни способности, финансовите средства, отделяни за отбрана от държавите-членки, засилването на ролята на Алианса в борбата с тероризма, стратегическите приоритети в областта на кибер отбраната, както и политиката на отворени врати на НАТО, ще бъдат сред темите, обсъждани на Срещата на върха.

В рамките на посещението в Лондон държавният глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева ще участват в прием, даван от Нейно Величество Елизабет II – кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, в чест на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО и техните съпруги. В рамките на различни формати българският президент ще разговоря с министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън, както и с президента на САЩ Доналд Тръмп.

Очаква се по време на форума президентът Румен Радев да проведе и двустранни срещи. В делегацията, водена от българския държавен глава, ще бъдат Екатерина Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, и Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето как бе изпратен в последния си път Стефан Данаилов

Повече от пет часа продължи поклонението в Народния театър пред Стефан Данаилов. Присъствието на хиляди доказа за пореден път, че той е най-обичаната кинозвезда на България.

Опашка от желаещи да се поклонят пред големия актьор се изви още преди 10 часа – повече от час преди официално обявения час за начало на траурната церемония,информира БТВ

Около 12 часа целият площад пред Народния театър се изпълни с хора, носещи цветя и искащи да изкажат съболезнования на близките на Мастера. През последното десетилетие България не помни толкова хора на погребение на всенароден любимец.

Ковчегът с тленните му останки бе изнесен около 15,30 ч. Всички присъстващи – роднини, творци, общественици и политици изпратиха Стефан Данаилов с аплодисменти. 

Директорът на Народния театър Мариус Донкин прегърна племенницата на актьора – режисьора Росица Обрешкова и заедно с нея плачеше.

Синът на Данаилов – Владимир дойде от САЩ със съпругата си, за да се сбогува с баща си. До него бе и майка му Ирен Кривошиева. 

Той приемаше съболезнования заедно с доведения си брат – Росен Цанков.

Да се сбогуват с Данаилов дойдоха президентите Румен Радев и Георги Първанов,  Симеон Сакскобургготски,  много актьори, режисьори, творци, приятели на Ламбо от цяла България и политици  от различни партии.

Снимка:Ладислав Цветков/БТВ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Испания вдига минималната заплата на 1000 евро,у нас на 610 лв

Правителството е готово да направи това след съгласуване със синдикатите и работодателите.

Испанското правителство проучва предложението на профсъюзите за увеличаване на минималната заплата на 1000 евро от 1 януари 2020 г. 

Това заяви министърът на труда и социалното осигуряване Магдалена Валерио на пресконференция днес, предава bulgaros.ovh.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ламбо бе носител на множество международни отличия и се превърна в идол на поколения още от първия си филмов хит

Стефан Данаилов е носител на множество международни отличия, награди „Аскеер“ и ордени „Стара планина“ и „Златен век“. Преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Бивш министър на културата и депутат от левицата. Данаилов бе и зам.-председател на БСП.

Ламбо, както го наричаха близките, беше наричан с обич Мастера от своите студенти.

Той се превърна в идол на поколения още от първия си филмов хит „На всеки километър“, където изигра майор Деянов.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.

Съпругата му е Мария Димитрова Данаилова. Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последното интервю на Мери, съпругата на Ламбо: Простих за сина му и за всичко

Завършила история, изключително начетена информирана и особено сензитивна, тя беше зарязала своята кариера заради Стефан, прехвърляйки върху плещите му своята нереализирана амбиция.

На 19 години се омъжва за Вили Цанков, след три години се развежда и една среща на ул. „Аксаков“ в София  определя смисъла на следващите 50 години от живота й – да се превърне във второто „аз“ на красавеца Стефан Данаилов, да диша с неговите дни, да живее с неговите роли, да умира с неговата скръб и да се изправя със силата на неговия оптимизъм. Справяше се блестящо с тази нелека житейска роля.

Никой не разбра мъката й.

Мери не допускаше никой да наднича в дълбините на душата й, където болката забулваше радостта.

Когато Стефан се разболя, през седмица-две бях при нея – между декември 2013 и април 2014. Искаше да споделя, да излее стаения гняв, да признае за грешки. Разказът й пълнеше касетофона ми. Така се роди тази изповед на една Мария, която никой не познаваше.

–Мери, кога се срещнахте за първи път със Стефан?
-Бях още женена за Вили Цанков, а той беше много близък с Иван Кондов и сме ходили в тях на гости. По това време Иван Кондов беше съпруг на сестрата на Стефан – Росица. Там съм го виждала, но нищо не сме имали. И един ден през 1963-та, вече се бяхме развели с Вили, аз вървях по „Аксаков“, отивах на ревю. Изведнъж някой ме удари по рамото – Стефан. И вика: “„О, къде отиваш?“ На работа. – Аз ще ходя довечера на купон. Искаш ли да дойдеш с мен? – Ами да дойда, аз нямам работа.“ И вечерта отидох с него.

–Колко време трая бракът ви с Вили Цанков?
-Три години.

–Защо се разведохте?
– Вили беше много особен човек. Нищо друго не го интересуваше освен работата му и театъра. А аз нямах 20 години, вятър ме вее на бяла кобила в това време. Други неща ме интересуваха – следвах история, бях родила детето си и исках да видя всичко от света.

–На колко години беше, когато стана манекенка?
-Била съм на 21-22, вече имах Росен.

–Явила си се на кастинг, така ли?
– Не, Мария Явашева ме срещна един ден на улицата и казва: “Търсим момиче за Москва, ела да те видят“ Викам:“„Я ме остави на мира!“ Бях студентка и кърмех Росен. Но тя ме убеди. Изкарах 6 години на подиума. Пътувахме непрекъснато – Париж, Лондон… През 1972 г.,когато брат ми загина в катастрофа, аз се отказах.

–Неговата смърт ли те срути?
-Много скоро след него и майка ми почина. Нямаше 50 години. Не й казах, че брат ми е починал, защото тя много го обичаше. Беше любимият й син, как да й кажа! Беше се разболяла тежко и я бяхме настанили в санаториум в Банкя. И като ходех при нея, свалях си на входа черните дрехи и траура. Тя се поболя на нервна почва. На младини е била жестоко бита в полицията. Крила е партизани. Петър Панайотов, ръководителят на партизанския отряд, чиито членове тя е крила, винаги е казвал: „Майка ти беше по-голяма функционерка от баща ти.“ Много красива е била. Но с възрастта разви фобия – много се плашеше и бягаше, все я преследваха. Горката, как бягаше! Като подгонена от кучета.

– Тя е била 20-годишна, когато е станала партизанка.
– Да, да. Когато я погребвахме, сутринта дойде писмо, че я удостояват със звание „активен борец против фашизма“. Баща ми го взе, скъса го и го хвърли. Знаеш ли какво е минало през мен! Как да приема приказките: „Ах, ти живот си живееш!“…

-Колко време кри от майка смъртта на брат ти?
-Близо година.Когато тя почина, Стефан снимаше втората серия на „километрите“. Бях сама. Мама издъхна в Банкя. Наех кола, прекарах я в Горна Оряховица. Намерих гроба на баба ми и… какво да ти разказвам. Животът ми е бил чудничък. Искам да го опиша. Защото има неща, които ми изплуват, които съм забравила, които не искам да си ги спомням. Например когато брат ми е катастрофирал, не ми съобщиха, че е починал. Стефан беше в БИАД, имаше прожекции, казали му на него. Аз си бях вкъщи,, той се връща и ми казва: „Хайде да си ходим в Горна Оряховица.“ Пътуваме с колата и през цялото време Стефан се вайка: „И да си е счупил ръката, краката, ще го гледам, ще му мине.“ Като пристигнахме в Горна Оряховица, той кара направо в болницата. Като пристигнахме, тя една остъклена болница, всичките лекари бяха събрани. Стефан слезе, отиде при тях и след миг наведе глава. По това разбрах, че брат ми е починал. След смъртта на брат ми татко никога не ме нарече Мария. Все Жоро ми казваше. Въпреки че до края на живота му всеки петък, събота и неделя ходех при него, защото той отказа да дойде в София. Беше корав човек. Винаги ме е обичал, но никога нито ме е милвал, нито ме е галил или целувал. Никога не е казал: „Ах, доброто ми момиче.“ Винаги се е държал с мен като с равна, като с голяма.
И може би така остарях по-рано

– Много ти е мъчно, виждам.
– Често, особено на празници ми става много мъчно, защото останах сама. Сама! Понякога си завирам главата в хладилника, за да изрева и да не ме чуят хората. Но си казвам, в края на краищата така ми било писано. Вдигам глава и продължавам.

– То няма и друг начин, освен да продължиш, защото заради Стефан трябва да се държиш.

– Откъде дойде сега тази негова болест? Викам си: айде, на стари години поне малко спокойно да е около нас. Единствената ми мисъл е той да се оправи. Затуй продадох и земите, които имам, и всичко, само той да е добре.

– Да се върнем в младежките ти години. Като си останала вкъщи, след като слизаш от подиума, а Стефан все е бил по снимки, защо не се захвана с нещо да работиш?
– Не знам, никакви амбиции не съм имала. За мен важното беше да си чета вкъщи книжките. А той да върви напред.

– Но така си се изолирала от хората.
– Изолирах се много.

– Казваш ми: „Искам да имам приятели, а нямам.“ Как да стане това, като си стоиш само вкъщи?
– Много исках да имам приятели. Втурвах се в приятелствата си, а после в желанието си да ги запазя преживях много разочарования.
Готова бях на всичко – изтривалка да стана, но да имам приятели
Карала съм и Стефан на толкова хора услуги да прави, за да запазя приятелствата си, но… много разочарования имам. Изглежда, са ме вземали за глупачка, не знам.

– Каза ми, че ти си била силната във вашата връзка, че чрез Стефан си искала да реализираш своята амбиция.
– Да, някак си прехвърлих моите амбиции върху него. Винаги съм го наблюдавала да е честен, да е почтен. Най-много ме е било страх от това да не го обвинят, че е за парите. Баща ми беше честен. И Стефан е такъв.

– Като ми ги разказваш тези неща сега, си мисля, че Стефан просто си е намерил жената по негов калъп.
– Стефан е живял много комфортно. Виж какво, Валерия, винаги съм можела да си тръгна, но аз направих една страшна грешка в живота си. И те съветвам – никога не я прави. Не създавай имидж на мъж! Аз го създадох. От него по-добър нямаше, по- талантлив нямаше, по-честен нямаше. Сигурно съм била обиждана, било ми е тежко. Но ако бях решила да си отида, всичките ми близки и приятели щяха да застанат срещу мен. Аз и сега, ако някой път се оплача, те застават и казват: „А, ти, дето си…“ Това беше голямата ми грешка в живота. Аз се жертвах за мъжете си. И с Вили беше така.

– Създавала си на Стефан стабилност, за да може той да върви напред и нагоре. Той е знаел, че има гръб.
– Не знам. Аз като мъничка, когато ходех на училище и като се върна, все разправях какво е станало в клас. Баща ми много ми се караше и току ми шибне един шамар и вика: „Такива неща не желая да чувам. Какво е станало, какво се е говорело, какво е казала учителката – да мълчиш!“ И така се научих да мълча. Баба ми винаги ми казваше: „Запомни едно – мълчанието е злато!“ Днес обаче бих й казала: „Бабо, мълчанието не е злато. Мълчанието се превърна в мръсна дума.“ Защото сега изведнъж сякаш светът се срина върху мен. Мълчанието ме събори. Самотата ме смазва. Но трябва да го преживея. Не се появявам никъде, с никого не се срещам, защото не искам никой да ме съжалява.

– А кога се отпусна да напълнееш така?
– Ами като се заврях вкъщи…

– Не си ли си мислила, че трябваше да се поддържаш повече? Все пак била си една от най-красивите жени на София!
– Не, аз не съм ходила нито по масажи, нито по козметички. Когато се върнах от последното си ревю в Италия, се разгримирах и казах: „Повече никога в живота си няма да си сложа грим!“ Тогава на Найо Тицин баща му ни води в Париж, в Италия. Много дълго седяхме там, много снимахме и много пари имахме тогава.

– Разкажи ми за времето след 1989-а, когато хората по улиците бягаха от Стефан?
– Той много тежко преживя тази агресия. След 10 ноември 1989-а го оставиха със заплата на чистачка в Народния театър. На всичките, които тогава го предадоха, им беше помагал. Обърнаха се срещу него. Викаха му „червен парцал“, гонеха го от театъра. Беше страшно! Не искам да им споменавам имената! Напиваха се у нас, а после крещяха „тоя да се маха от театъра“. Всички тези спомени ме съсипват. Само се моля Стефан да се оправи, нищо друго не ме интересува. А да не ти разправям детето ми като се разболя, какво беше. Една година бях забравила, че има свят навън.

– Най-тежкото предателство, което те е разтърсило.
– Много тежко ги преживявам, особено приятелските си предателства. Защото винаги съм била всеотдайна… Особено след промените. Обаждаха се по телефона и ми викаха: „комунистическа свиня“. А аз никога не съм била член на партията. Никога! Нито баща ми ме е карал, нито някой от рода ми.

– А кой накара Стефан Данаилов да стане член на БКП?
– Гришата Вачков.

– И това е след филма „На всеки километър“?
– Да, след „километрите“ Гришата го хванал и му казал: „Айде, Цапе, време ти е да станеш член на партията.“ Цапе – те така му викаха на Стефан. По-късно съм си мислила за Стефан, че без да е комунист в онези години, той остана верен на принципите. Стефан изгълта всичката горчилка, всичката мръсотия на прехода
Мъчно ми беше, като гледах как го унижаваха. Затова, когато искаха да го номинират за президент, а пък той отказваше, аз му казах: „Ако ще седиш така и ще натискаш канапето и за това, давай да лапаме по едно хапче и да ни няма. Ние вече на никого не сме нужни.“ И той стана, написа писмото до Станишев и влезе в кампанията като вице на Калфин. Сега мога да ти кажа – оттогава Първанов въобще не се е обадил, а преди това все звънеше. Станишев се обажда – и за рождения ден му прати една много хубава икона, и за Коледа – кошница. И сега за болестта каза: „Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да разчиташ на мен.“ Което е истина. Сега ще ти разкажа нещо, което никой не знае. Когато те, двамата, бяха в особени отношения…

– Имаш предвид Станишев и Първанов?
– Да. Стефан ме подюрва един ден и ми казва: „Направи една вечеря, ще ги поканя двамата да им кажа, че така не може да се гледат изпод вежди.“

– Кога точно става това?
-Малко след като Първанов излезе от президентството и заяви, че ще участва в лидерската битка на конгреса на партията.

– Значи е било в началото на май 2012-а.
– Да, или в края на април. Нареди ми Стефан да приготвя вечеря и аз три дни готвих, сестро. Ходих в руския магазин, купих сьомги, хайвери, вкуснотии, всичко. Натоварих се и си мисля – как ще ги кача, защото тук има съседка, която ни скъсва нервите. Все на вратата стои. И после най-важното – как да не види, че у нас идват Станишев и Първанов. Нейсе, с помощта на портиера ги вкарахме вкъщи. Никой не ги видя. Влязоха. Посрещнах ги. Бах подредила масата. Настаних ги. И излязох. Отидох на гости на моята приятелка Мими Тенева. Беше към осем часа вечерта. Към 12 и нещо се прибирам. У нас само Първанов. Станишев го няма. Питам Стефан къде е Сергей. “Тръгна си. Говориха дълго. Казах им, че не може да разкъсват партията, че единият трябва да отстъпи, отговаря ми Стефан. Първанов поседя още малко и като си тръгна, на вратата ми каза: “Мери, май още един път трябва да дойдем.“ Моят отговор беше: “Георги, следващия път на Бонсови поляни ще ходите. Ще ви дам по един чадър и там да се разберете. Аз няма да готвя отново и да слагам маси, след като не сте се разбрали тук.“

–Кой от двамата е по-прав в тази лидерска битка?
-По едно време страшно харесвах Георги. След това настъпи някакво разочарование от действията му. Къде е тръгнал сега срещу партията си? Изпял си си песента, изиграл си си ролята. Не мъти водата! И без това е размътена доста. Трай си! Поне да минат изборите. Извинявай, един Желю Желев си трае, моите почитания към него. Не мога да си изкривя душата, разбираш ли? И сега, като се спомина жена му Мария, сърцето ми се къса. Чета му всички интервюта и знам какво е била тя за него. Желю беше честен човек. Преди години, когато един ден се връщахме от Пловдив със Стефан, чухме по радиото, че е починало детето му, ревах като луда. Не бях на себе си, когато му викаха „да ти умре и другото дете“. Единствен Стефан от БСП отиде и му каза: „Господин Желев, моите съболезнования. Не мога да се въздържа, това е детето ви.“ Желю казал: „Благодаря ти, Стефчо.“ Не може да не си човек… Знаеш ли, няма да си простя, че накарах Стефан да се кандидатира за вицепрезидент. Никога!

-Защо?
-Никога няма да си простя! И се чувствам много, много, много виновна. Защото аз така го насосах, че… Станишев никога, никога не го е навивал да влезе в кампанията. Честен кръст! Когато се получи тази еуфория около кандидатурата на Стефан за президент, телефоните вкъщи загряха. Няма да забравя един разговор с възрастен човек, който плачеше по телефона и молеше Стефан да се кандидатира. Тази атмосфера стана тягостна за нас. Не издържах и казах на Стефан: „Сядай да пишем писмото. Влизаш в кампанията!“

–БСП винаги е използвала Стефан за кампаниите си. Защо не го спираше?
– Не можех. Последната кампания за президент беше много тежка. Два месеца живяхме в Пловдив, нали той оттам е кандидат. На Георги Гергов шапка му свалям. И на жена му Вили. Събраха в една зала 2500 жени. Огромна опашка за автографи. С часове съм чакала Стефан да подписва. Помня, идва при мен една жена, -висока, кокалеста, с една рокличка (още е пред очите ми) с копченца, и казва: “Искам един автограф от г-н Данаилов.“ Викам: „Той ще ви даде, изчакайте.“ И тя знаеш ли какво ми каза:“Аз съм майката на Бареков“. Чака на опашка! Ей такива неща много са ме впечатлявали. За какво му е сега на Първанов партия да прави? Къде си тръгнал? Минало-заминало, изиграл си си ролята, беше добър президент, взе всичко. Един път съм ходила при Зорка и ще ти кажа защо. Да я моля за съдействие да подарят на онкологията апарат за ранно откриване на рак на гърдата. Зорка уреди тоя апарат да отиде в Смолян, където бяха прегледани 2500 жени. Все съм се опитвала да помагам. Без да чакам нищо. Глупачка!

-Каза ми, че Костов е звънял сега, подкрепил е Стефан човешки, дал му е кураж за болестта.
-Да. Костов много промени отношението си към него. Разбра, че Стефан е честно момче, че честно мисли, че не с всичко се съгласява, но не може да предаде принципите си. Има неща в политиката, които са дразнещи, които той не може да ги приеме като почтеност. И не криеше мнението си.

– Преживя ли вече скандала, който сътвори Ирен с появата на сина й Владимир на публичната сцена?
– Страшно беше! Много лъжи, много неистини се изговориха
Но момчето не е виновно. Аз си знам какво ми беше. Отварям телевизора – Владко. Отварям вестниците – Ирен. Каква ли не ме изкараха – алкохоличка, диабетичка! И в един миг просто си казах: „Господи мили, благодаря ти, че баща ми почина. Поне няма да се тревожи.“ Исках да се сложи край на тази сага. Било каквото било, минало-заминало. Миналата година на рождения ден на Стефан се звъни на вратата – Росен беше дошъл да го поздрави, отваря и на стълбите седи Владо. Росен му казва: „Владо, заповядай, влез.“ Момчето влезе тук, черпихме го, пари му дадох. Той се чуди какво да каже. Росен го помоли: „Владо, престани да говориш, че всичко, което съм, е от Стефан Данаилов, аз не нося неговото име, аз съм Цанков. Тръгвам си, дойдох само да поздравя боса.“ (Росен така нарича Стефан.) И Росен си тръгна.

– Ти всичко ли знаеше за живота на Стефан?
– Не, аз знам само това, което ме е интересувало. А другото, което не ме е интересувало, не го знам. Аз му простих за сина му и за всичко, дете му е, родило се е, да е живо и здраво. Но само аз си знам какво ми е на душата. И все пак за нищо не съжалявам, защото животът ми беше много богат. Какъв щеше да бъде без Стефан?! Пълен погром!

Р.S. Седмица след последния ни разговор с Мария Данаилова, тя почина. Така и не можахме заедно да прочетем писмата й, да разгледаме снимките й. Имаше болежки, които криеше. Но може би беше вече уморена. От клюките, от обидите, от нараненото сърце, от мъката в душата си. И интервюто ни остана недовършено…

Източник: epicenter.bg

Валерия Велева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нова версия на култовата песен от сериала "На всеки километър"(ВИДЕО)

Записана със специалното участие на Стефан Данаилов


„На всеки километър“ е български филм от края на 1960-те и началото на 1970-те години.

Филмът е приключенски филм на партизанска тематика. Състои се от 26 серии, разделени в две художествени части (сезони) – първата се развива преди 9 септември 1944, а другата – след това

Снимките на филма започват през 1969 г. Сред сценаристите на филма са Павел Вежинов и Георги Марков. Режисьори са Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев. Продукцията е финансирана от управляващата в България БКП и е посветена на 25-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г, тогава представян като народно въстание. Художник на постановката е Петко Бончев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Песен за Тодор Живков стана ХИТ в социалните мрежи (ВИДЕО)

Една от песните, която ни донесе Демокрацията. 
Певецът Панко възпя Тодор Живков.

Песента не получи добра популярност. За съжаление, 30 години по-късно, Тодор Живков все още е най-разпознаваемият български политик. И комик, това също. Върнахме ли ви в средата на 90-те?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Доволни клиенти подариха кола на сервитьорка която върви 22 километра до работата си

Сервитьорка, която всеки ден изминава пеша 22 километра до работното си място си в градчето Дени, Тексас, получи като подарък автомобил от непознат клиенти.

Мъж и жена, на които тя сервирала закуска, случайно разбрали, че младата сервитьорка всеки ден прави 5-часови преходи, за да стигне до работата си. След като приключила с храненето, двойката, които желаят да останат анонимни, платили сметката и си тръгнали. След няколко часа обаче се върнали отново, но с автомобил "Нисан". 

Когато сервитьорката Адриана Едуардс стигнала до работа във вторник сутринта, там вече я очаквала чисто новата ѝ кола. Автомобилът ще спести на младата жена дълги часове в изморително ходене. Сега любезната сервитьорка ще може да стига до работа само за 30 минути.Придобивката ще помогне на Адриана и да завърши образованието си.  „Все още имам чувството, че сънувам. На всеки два часа поглеждам през прозореца, за да видя дали отвън все още има кола."


Щедрите клиенти са щастливи, че са успели да помогнат на сервитьорката, но не искат нищо в замяна. „Тя се разплака и беше толкова развълнувана от случилото се“, споделя жената, подарила колата.


„Когато видя някой в ​​нужда, винаги съм готова да помогна и да направя всичко по силите си. Надявам се един ден, когато съм достатъчно финансово стабилна, да мога да помогна на друг човек в нужда" , коментира Адриана.

Източник: dailymail

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ламбо отлетя в небесната трупа с над 150 роли в киното, театъра и телевизията

Стефан Ламбов Данаилов има над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV Народно събрание.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.


Съпруга – Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София). Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).

Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.


Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.


През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).


Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.


За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.


Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.


След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.


От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио).


След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.


Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.


Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).


От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.


Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП. Делегат е на 44-тия (2000), 45-тия (април 2005) и 46-тия (декември 2005) конгрес на БСП.


В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.


На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

Източник:Ретро.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиецът на Аркан ликвидиран в Южна Африка (ВИДЕО)

Милан Джуричич бе в неизвестност повече от 11 години, в Сърбия го чакаха 30 зад решетките

Милан Джуричич от Лозница, който е осъден задочно от сръбски съд на 30 години за убийството на Желко Ражнятович - Аркан и двама негови приятели в лобито на хотел Интерконтинентал в Белград на 15 януари 2000 г., е бил убит в Южна Африка, пише Курир. Както съобщава съседският ежедневник, в сръбското МВР още няма официално потвърждение за убийството, но според полицаи и канали от Интерпол, то е факт.

Джуричич е в неизвестност от 2006 г. Другите двама осъдени за убийството на Аркан са 35-годишният Доброслав Гарвич (присъда - 35 години) и двамата му съучастници Миленко Манда и Гарич Гаре. Те в момента се намират също в Южна Африка под домашен арест.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

25 ноември - международен ден против насилието над жени

Имахме първия си сблъсък вчера вечерта и той ми каза много жестоки неща, които наистина ме нараниха...Знам, че е... съжалявал, че не искаше да каже нещата, които каза, защото ми изпрати цветя днес.

Днес имам цветя. Не беше годишнината ни или друг специален ден. Вчера, през нощта, той удари главата ми в стената и започна да ме души. Изглеждаше като кошмар. Не можех да повярвам, че е истина. Събудих се тази сутрин, болеше ме цялото тяло. Знам, че сигурно съжалява, защото ми изпрати цветя днес.

Днес имам цветя. И не беше ден на майката или друг специален ден. Вчера, през нощта, той ме наби отново, беше много по-агресивен от друг път. Ако го напусна, какво ще правя? Как да се грижа за децата си? Ами финансовите проблеми? Страхувам се от него, но ме е страх да си отида. Знам, че сигурно съжалява, защото ми изпрати цветя днес.

Днес имам цветя. Днес беше много специален ден - беше денят на моето погребение. Вчера вечерта, той най-накрая ме уби. Той ме преби до смърт. Ако бях намерила куража да го напусна, нямаше да получа цветя днес..."

/Anna Rita/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сбогом Ламбо

Не си отиват мъртвите от нас, когато ги оставим под земята, едва тогава истинската власт, на чувствата ни врязва се в сърцата! Защото тихата несъпротива на дланите му легнали в цветя, една огромна, страшна сила придобива, опровергавайки смъртта.

Смъртта понякога е твърде жалка, животът непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда, наместо труп. Пред погледа вулканен стълб се вдига, вулкан от подвиг и копнеж, и видиш,цялата земя не стига едно сърце да погребеш!

В памет на Стефан Данаилов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестоко убийство в Хасково разтърси България! Жертвата открита пред вратата на магазин

Труп на мъж откри собственик на магазин за стелки при отварянето на обекта тази сутрин.
Тялото на мъжът било пред вратата на магазина, до която водят стълби, съобщава Haskovo.Live.

Пристигналият на място екип на спешната помощ само констатира смъртта.Полицията прави оглед на мястото. Към момента жертвата не е идентифицирана. По тялото на мъжа има видими следи от наранявания. Разследването ще покаже дали става въпрос за насилствена смърт .

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Не империи стоят срещу нас, а българи по произход и българоубийци по същността си

България е възкръсвала след непрогледен мрак и безнадежност.
Ще се случи и сега.Дълго стоим на този кръстопът.Отново е мрак и безнадеждност.Свои срещу свои.Геноцид , презрение, изтръгване на ценности, страх, смърт.

Не знам кое е по – ужасяващото – че убиват ден след ден достойнството ни или че го правят с презрение и ненавист.

Няма икономика.Няма пари.Няма средна класа.Причината е неграмотността и алчността на управляващите.Необразовани хора със самочувствие чертаят бъдещето ни.Все едно първокласници да проектират атомен реактор.Презират ни и го показват всеки ден.Прокуратурата се превърна в бич за непослушните.Медийният октопод разнася аромата на страх и усещане за безнадежност.Диктатура.Власт, която безпощадно увеличава данъци, цени, такси, и също така безпощадно не прави нищо за подобряване на стандарта ни.Малкият бизнес умира.Остават големите – едни и същи любимци на властта, движещи паричните потоци от кражби към офшорки и доверени лица.Българската земя обезлюдява.

Дълго стоим на този кръстопът.Дали заради наивната си вяра или пословично търпение не знам.Този път е различно.Не империи стоят срещу нас, а българи по произход и българоубийци по същността си.Октопода на властта, който ще я даде само с кръв.Властта е неговото верою, неговия щит и единствена ценност.

Имаме деца и внуци.България има деца.От нас зависи дали ще останат, дали ще се завърнат.Нужно е да се изправим.Докато още можем, преди да загубим напълно себе си, преди равносметката имал ли е смисъл живота ни.Оправданието че няма смисъл, че нищо не зависи от нас е като да се измием с кал.Или заравяме глави в пясъка и умираме, презирайки себе си или се изправяме!Децата ни идват след нас , и техните деца…Ще им помахаме тъжно на терминал 2 , превърнали се в купчина самосъжаление, или ще разчистим пътя им тук и днес?!Българинът не се страхува.Той е войн.Трябва ни само малко вяра и ще видим смисъла да събудим война в себе си.Ако не преминем кръстопътя оставаме завинаги в мрака.

Румяна Ченалова, Фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любовник убил от ревност пандизчията Гривнев 24-годишният

Венелин и почти двойно по-възрастният от него Георги се сближили, докато лежали зад решетките.

Арестуваният убиец на затворника от от Смолян, чийто труп беше открит в гората край Смолян по сценарий досущ като "Дяволското гърло", е неговият любовник, съобщава "Телеграф".  Задържаният Венелин Трампов е започнал любовна връзка с жертвата Георги Гривнев, докато лежат заедно в затвора. 

24-годишният Венелин и почти двойно по-възрастният от него Георги се сближили, докато лежали зад решетките.

В деня на освобождаването си 41-годишният мъж потърсил приятеля си и се уговорил да се срещнат.  С Венелин обаче бил и неговият приятел Марин Терзийски.

Това ядосало много Георги и започнал скандал на основата на ревността, издадоха от обвинението. Двамата се сбили, а Венелин удушил Гривнев, стисйаки го здраво за гушата до степен на счупвчване на подезичната кост.  После заедно с Марин пренесли тялото на около 4 км в гората, съблекли го по слипове и го покрили с борови клонки. "Мотивите за убийството са както от личен характер, така и от користни цели", каза прокурор Деянов./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Ивайло Кепов и Георги Лазов? Стана ясно защо са били екзекутирани от иракски терористи през 2004 г.!

През 2004 г. тази групировка отвлича край Мосул двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов и ги екзекутира. 32-годишният Кепов е от Бобошево, а колегата му Георги - от с. Бараково.
 На 18 юни 2004 г. двамата тръгват с автовози да превозват купени от Германия автомобили до Ирак. Колите са купени от иракчанина Аяд Карим Давут, а товарът е трябвало да приеме при пристигането в Ирак брат му Далмат. Крайната дестинация на пътуването са били градовете Захо и Мосул.
За последно се чуват с близките си на 28 юни от сирийската граница преди влизането в Ирак. Там няма мобилна връзка и дирите им се губят. Сигналът до външното министерство за изчезването на двамата шофьори е подаден на 8 юли от спедиторската фирма. Същия ден вечерта телевизия “Ал Джазира” пусна запис, на който за първи път бе обявено, че двама българи са взети за заложници.
 Искането на групировката “Единобожие и джихад” бе американската армия да пусне всички иракски затворници в срок от 24 часа, в противен случай двамата българи ще бъдат обезглавени.
 На 13 юли “Ал Джазира” излъчи материал, че единият българин е обезглавен и ако до 24 часа не бъдат освободени жените затворнички, ще бъде убит и вторият. На 15 юли бе намерено обезглавено тяло до р. Тигър. На 22 юли бе намерено второ обезглавено тяло, а до него глава. Установено бе, че то е на Ивайло Кепов.
Започва процедура по идентификация и след взети ДНК проби от децата на двамата става ясно, че намерените тела са на нашите шофьори. Правят се няколко ДНК анализа, за да бъде резултатът напълно достоверен и безспорен. Двамата са транспортирани до България.
Георги Лазов е погребан на 4 август. Чак на 2 октомври е погребението на Ивайло Кепов. Неговата съпруга Нели още не вярва, че е погребала мъжа си. Още тогава тя е категорична, че показаната челюст не е на съпруга ѝ, защото зъбите били различни. Не ѝ разрешават да види тялото. Организира погребението на запечатания ковчег с мисълта, че това не е Ивайло. Вярва, че той е жив, надява се, че рано или късно ще си дойде, а куп съмнения около всичко случило се тогава не спират да я глождят.

Случаят “Кепов и Лазов” тъне в прах в мазата на властта, въпреки че около него хипотезите и версиите са повече от скандални.

“Стандарт” изнасят и изключително любопитната информация, че в нощта преди да открият тялото на Кепов, се обадил "сериозен човек от борба с тероризма" и помолил за подробно описание на Ивайло като й казал, че е намерено обезглавено тяло на военен египтянин и ще кажат, че това е Кепов. Не гледай телевизия, не чети вестници, й казал антитерористът”.
Преди да се усети, че приказва повече отколкото трябва пред репортерите, съпругата на Кепов, Анелия отронва, че тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов й се е обадил от Ирак и и казал да държи телефоните си включени, и ако мъжът й звънне, да опишел в каква местност се намира.

Майката пък на Георги Лазов – Мария, разбрала, че синът й и колегата му отиват за курбан, когато видяла Соломон Паси по телевизията да казва, че България не преговаря с терористи. Което впоследствие се оказва пълна лъжа.
В средата на февруари 2005 година членове на комисията по вътрешна сигурност получават в пощенските си кутии скандален анонимен материал.
Сигналът е потресаващ. Според него двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов, които бяха взети за заложници и обезглавени в Ирак стават курбан заради неуредени отношения, свързани със синтетична дрога. Синтетичната дрога се пазела в Пиринския край и се транзитирала с ТИР-ове на изток. По нова време от ДСБ правят парламентарно питане към тогавашния вътрешен министър Георги Петканов.
Анонимният доклад е адресиран до шефовете на МВР, пълен е с изключителна конкретика и личи, че е писан професионално и най-вероятно от лица, свързани с тогавашните спецслужби. Поради това, че висшето ръководство на вътрешното министерство се прави на ощипано, спецченгета предприемат хватката да пуснат доклада извън службите за да предизвикат обществен дебат и шум.

Afera.bg публикува пълният текст на анонимния доклад, който тогава нито една високо тиражна медия не посмя да изнесе на бял свят:

“Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.
Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.
Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант “Кошарите” – Константин Динев, /близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев/, синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП /освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик/. Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на гарницата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция “Митници” и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се “изпират” в казино “Елит”, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на които иракчанина Махер Хасан – съдружник на Мето Илиенски.
Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.


Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали. Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин нваред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. /Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата/. Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. /Тогава шеф на НСС – бел. р./. Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС./Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани/.
Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев
и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи
и престъпна група за “мокри поръчки”. /Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и офиицално обявеното от главния секретар на МВР?/.

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президенството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: “Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!”. /Може пък да се опитал впоследствие?/

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му

бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.
Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?
Водят се неколкодневни преговори без резултат. /Собственикът на комионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си./ Разгневеният Салех решава да включи “тежката артилерия” – Борисов и Чобанов. /Последният не е изцяло “в час”. През цялото време е воден за носа от заместника си./ Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. /Интересно защо министър Петканов не е езапознат?/. Пред президента Първанов е изложена версията,

че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. /Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп./ Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобаждаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ. Комична ситуация?!
Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата.

/Не трябваше ли Парламентът да одобри това?/. Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.
За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. /Има ли заповед на министър Петканов?/ Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.
Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. /Пълно медийно затъмнение/.
Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имато отношение по случая да мълчат. /Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори/. Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. /Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им/.
Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?
Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лизери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР”.
Този доклад остава напълно скрит от българското общество. Появява се единствено във в. “Седем”. Останалите медии свенливо споменават, че в него пишело за връзка между синтетична дрога и отвличането на шофьорите, но никой не си позволява да огласи в прав текст останалите данни.
Всичко това се случва по времето на царското правителство и тогава, когато главен секретар на МВР е Бойко Борисов.
След като докладът все пак попада в парламентарната комисия по вътрешна сигурност, някои депутати едва не припадат от паника.
Тогавашният шеф на комисията Владимир Дончев отказва да занимава колегите си с доклада, тъй като бил “донос”. Текстът, озаглавен “Истината за убитите български шофьори в Ирак” обаче вече е изпратен до някои медии. Благоевградският вестник “Вяра” проявава кураж и преразказва написаното като го свързва с последвалото след събитията убийство на Васил Горчев – Кьоравия. Впрочем като че ли прогнозирано от самия доклад.

Тогавашният вътрешен министър Георги Петканов отговаря на питане на ДСБ с витиевати и уклончиви отговори, от които не става ясно нищо.
Случайно или не обаче, Петканов прави две словесни “издънки” – че заповедта за командироването на ген. Борисов и още четирима неназовани служители от 10 до 14 юли е подписана не от него, а от заместника му Румен Стоилов, и че откупа за похитителите на Лазов и Кепов “сумата от 30 000 долара е осигурена на място “от иракски бизнесмен, пред който екипът под ръководството на гл.секретар на МВР е поел ангажимент, че ще бъде възстановена след прибирането на заложниците.”
На практика Петканов потвърждава част от фактите, поднесени в доклада. Петканов не отговаря публично на повечето въпроси и понеже ставало дума “за квалифицирана информация”, с което отново потвърждава истинността на поднесената информация, защото ако беше наистина просто анонимен донос нямаше да има нужда от гриф “Строго секретно”.
Бойко Борисов отсича, че щял да поиска президентът Първанов да си каже мнението, обяснява как МВР е високооценено от всички чужди служби и колко е велико под неговото владичество и твърди, че всичко се пуска нарочно понеже щял да води листите на НДСВ в Пловдив и Плевен.
По-късно Иван Чобанов е отстранен от шефското място в НСС. Никой не казва официалния мотив, но за всички посветени е ясно, че си отива заради “иракската епопея”.
В медиите излиза и информация, че тогавашните депутатите Наско Рафайлов и Владимир Дончев от НДСВ са получили SMS- и, в които пишело да не се ровят в случая със смъртта на двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов в Ирак. Рафайлов твърди, че заплахата е получена около 21.45 часа вечерта и
според него тя била пряко свързана с доклада, който е изпратен във вътрешната комисия. Рафайлов като типичен византиец измества центъра на удара, коментирайки така: "Аферата твърде бързо отшумя, а авторите й биха искали това да не става, да се припомни кои лица са визирани вътре и да се накърни техният имидж".
Аферата наистина не само бързо отшумява, но и четири години тъне в тотално секретно
забвение. Никой не си прави труда да дръпне рязко завесата, зад която е скрита истината за смъртта на двамата българи.
Четири години след обезглавяването на двамата шофьори, отново скандал свързан със синтетична дрога, този път обезглави МВР. Случаят “Куйович” разтресе не само вътрешното министерството, но и държавата.
Четири години по-рано обаче, никой от властта, която изцяло принадлежеше на НДСВ не посмя да бръкне в синтетичната дрога и връзката със заложниците ни в Ирак.
Ако сравним двата случая, тогавашният скандал беше не по-малко грандиозен. Той потъна обаче в чяша вода. Бойко Борисов обаче не само оцеля, но и оглави политическата стълбица.
Днес ДАНС, която събра в юмрук всички родни разузнавания и спецслужби няма начин да няма в масивите си истината за случая “Кепов и Лазов”.

Защо не я вади на бял свят обаче и дали ще се осмели да го направи, е твърде съмнително. Въпреки гръмките думи на шефа на родното ФБР, ДАНС била тигър. Защото разкриването на такава афера обикновено минава през политическия рекет и договорки на високо ниво, преди да бъде дадено “добро” да бъде разкрита истина. И въпреки че ДАНС разполага с разработките по случая със смъртта на двамата българи в Ирак, по-вероятно е вместо тигрова захапка да ни покаже пуделско изплезено езиче.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ