Показват се публикациите с етикет Мистерии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мистерии. Показване на всички публикации
Всички обичаме добрите истории за заровени съкровища, а в историята им много легенди запазени в продължение на поколения за несметни богатства скрити под земята.

Една от най-вълнуващите и мистериозни истории за заровено съкровище идва от малкият горист остров Оук в Махун Бей, край бреговете на Нова Скотия, Канада. Това малко парче земя е дом не една легенда, наречена Яма с пари. Това наистина е една дълбока дупка, построена по сложен начин. Тя е открита през 1795 година и повече от 200 години е обект на скъпи разкопки и изследвания.

Въпреки това съкровище там не е открито. Не е установено и какво е имало в ямата, а също и кой би могъл да го постави там. Въпросите са повече от отговорите!    Когато ямата на остров Оук е открита, изследователите се натъкнали на изписани скали, дървени платформи и коридори направени от дъбови трупи. Копачите достигат до 27 метра дълбочина, когато се отприщва силен порой и водата напълва ямата.   

Мистерията на ямата привлякла интереса на най-видни персони, сред който и известния актьор Джон Уейн. Дори бившият президент на САЩ Франклин Рузвелт на млади години прекарал едно лято в работа край ямата на остров Оук. Шестима души загиват при разкопките.    Има много теории, че в основата на ямата се крие изгубеното съкровище на Ордена на тамплиерите, Светия Граал или пиратска плячка. Според някои там е закопана най-голямата първоаприлска шега, правена някога.    След близо два века от откриването на ямата на острова в Махун Бей, човечеството дори не е близо до научаването на истината.

БЛИЦ 


Загиват девойките от националния отбор по художествена гимнастика и треньорките им Жулиета Шишманова и Румяна Стефанова На 16 март 1978 г. става най-загадъчната катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София - Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.

Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова и техните момичета. Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа. Оттук нататък обаче следват неяснотите. Най-странното е, че почти всички загинали в тази трагедия и до ден днешен се очаква да се завърнат... Така казала навремето и Ванга, като уточнила, че ще се завърнат по вода.

Известна е и версията, че хората са отвлечени за секретни опити Мръсната поръчка уж била организирана от американския милиардер Арманд Хамър. Самолетът бил запратен на полигон на остров Муруроа в Тихия океан за провеждане на опити с ядрени устройства и пасажерите били подложени на облъчвания с високи дози радиация. А за заблуда над врачанските села Габаре и Тлачене бил взривен друг самолет. Дни след катастрофата радисти от брегова морска база до Варна получили шифрована радиограма: “Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони” Бил е посочен и адрес във Варна, където да се достави получената информация. Когато морячетата отишли, разбрали, че там живеят родители на загинали в катастрофата край с. Тлачене гимнастички.

Само час след инцидента, в новинарската си емисия в 15 часа, белградското радио излъчва съобщение: „Авион с неопознаваеми знаци прелетя над територията на Югославия.“ И досега никой не може да каже нищо повече за тайнствената машина. От 1990 г. започва ходенето по мъките на родителите, които пишат писма до всички възможни инстанции, за да се установят причините за мистериозната катастрофа. Дори опитите на комисията по човешките права към Великото народно събрание били напразни. Според официалната версия „никой не е оцелял, самолетът се е разбил вследствие на повреда в елзахранването“. Мистериите Уж като следствен експеримент над Тлачене бил взривен военен самолет. Овчарят от съседното село Христо Динкин видял с очите си как пилотът на самолета катапултирал.

Много скоро след това обаче починал “от старост”. Фотограф любител от близкото село Габаре успял да заснеме две машини в деня на катастрофата над същата местност. Едната била по-малка и летяла по-ниско, в сянката на другата Фотографът и досега пази негативите си в архива, но смята, че “още не му е дошло времето да ги публикува”. Същите две машини били забелязани и от друг местен, работещ като бомбаджия в кариерите на с. Тлачене. И този очевидец обаче по-късно се самовзривил “по невнимание”. На мястото на катастрофата по огледа са били открити документи на човек, който изобщо не е пътувал с този самолет, но и този факт остава без обяснение. Пътническият самолет нямал седалки, твърдят селяните, чистили по-късно местността. Открили много дрехи, части от детски велосипеди, писма, мартеници...

Но не намерили и парченце от седалка! Това изглеждало доста странно за пътнически лайнер със 73-ма души на борда. Самолетът рязко се отклонил от курса и сменил посоката, коментират от кулата. ТУ-134 рязко отцепил на запад и изчезнал от локаторите на ръководителите на полета в София. Те си спомнят, че това станало изключително ненадейно. На височина 4900 м шефът на екипа им забелязал, че возилото изведнъж се насочило право на запад. Той наредил на екипажа веднага да доложи курса си. Отговор не получил... Допуска се възможността самолетът и пасажерите да са станали жертва на терористичен акт Дали в него е било поставено взривно устройство, или внезапно е загубил височина поради схватка между екипажа и терористи, е пълна загадка. Факт е обаче, че пистолетите на двамата пилоти липсвали. Необяснимо защо командирът Йордан Йорданов по това време не е бил в кабината, а в пътническия салон.

Патоанатомът Йордан Калчев:

Дали пък пилотът не е искал да се самоубие? На 16 март 1978 г. много бързо бяхме изстреляни на мястото на катастрофата, спомня си доц. д-р Йордан Калчев. Шеф на комисията, която да отговаря пред ЦК, беше проф. Попвасилев. Мястото на произшествието бе около 1 кв. км. Намерихме много кости, силно натрошени... Най-голямото парче тяло бе около 17 кг, някъде от тазовата област, но не можахме да определим дали е на мъж или на жена. Мускули не се откриха, всички по-меки тъкани се бяха пръснали на хиляди молекули. Смъртните актове ги писахме по документите за полета. Нямаше нищо обгорено. Двигателите бяха отхвръкнали на два километра, което показва, че самолетът се е забил с пълна скорост. Това за мен е необяснимо, може би пилотът е искал да се самоубие, завършва версията си патоанатомът. От нашия архив Останките бяха сякаш специално натрошени с чук Какво каза преди 4 години единственият жив очевидец, тогавашният кмет на с. Тлачене Ненчо Цонев Г-н Цонев, разкажете какво се случи в деня на катастрофата? - Беше слънчев ден и тъкмо отивах към овчарите, когато чух самолета, а само след секунди го и видях. Първо направи завой към Борован, а после кръг към село Нивянин. Взривът беше ужасен. Само един самолет ли видяхте? - Не съм сигурен, в този момент изобщо не ми беше до това. Виждах как самолетът пада и бях вцепенен. Веднага след като се взриви, хукнах нататък. Имаше ли нещо, което ви направи специално впечатление? - Останките от самолета бяха колкото кутрето ми. Хората сякаш бяха специално накълцани на парченца, по-малки от пръстите на ръката ми. Часовниците, монетите и всичко останало бе като че ли натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици. От правителствената комисия са ви накарали да търсите черната кутия? - Да, търсихме я цяла седмица. Преровихме околността сантиметър по сантиметър, но напразно. Даже подсигурих специално багер за целта, но нямаше никакъв резултат. Имаше ли пожар на мястото на катастрофата? - Не, огън нямаше, нито следи от горене. Б. ред. Резервоарът на самолета е бил пълен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км в час. При това положение неминуемо е трябвало да има пожар, коментират специалисти.

Любомир МИХАЙЛОВ
Снимка:ПИК
Източник:БЛИЦ

В интернет пространството голяма популярност набират снимки с разни оптически илюзии, загадки или просто визуални неясноти, които объркват потребителите.

Ето и новата загадка: Колко момичета има на тази снимка?


Пътуването по магистралите в Северна Корея е голямо преживяване, тъй като позволява да се види ежедневието на хората в страната извън най-строгия контрол в столицата Пхенян.

Магистралите свързват основните градове и по тях рядко могат да се срещнат автомобили.

Това създава много странна атмосфера, тъй като пътищата са толкова големи, че на тях спокойно може да каца самолет, но почти няма автомобили. И, разбира се, настилката има много неравности и дупки.

Когато пътувате организирано в Северна Корея, всичко е планирано до най-малката подробност, дори спирките за ползване на тоалетна. 

А на някои от местата за почивка се чувствате като по средата на нищото, разказва фотографът Ерик Лафорг, който е запечатал пътуването си по магистралите на Северна Корея.

Вижте в галерията на BoredPanda.

Тук виждате натоварено движение  - една кола и велосипедист.


Да, тук е напълно нормално да карате велосипед на магистралата. И без това коли няма.


Платната са толкова широки, че може да каца самолет.


Има забрана в столицата Пхенян да влизат мръсни превозни средства, затова след дълго пътуване по магистралата, автобусите с чужди туристи трябва да бъдат измити и после да влязат в столицата. 


На тази снимка се вижда дете, което пасе гъски край магистралата. Понеже няма никакво движение, хората често ползват пътищата за разнообразни дневни занимания. Дори разходки.


Или децата да си играят.


В средата на нищото е предвидена спирка за туристите в магазин, от който могат да си купят алкохол.


Лафорг споделя, че е рядкост да срещнеш кола по магистралата в Северна Корея, но бил удивен да срещне именно американски джип Хамър.


Това пък е щанд за сувенири на магистралата. Една ябълка се продава за 1 евро, но това са единствените свежи плодове, които фотографът споделя, че е хапнал в страната.


По цялата магистрала към границата с Южна Корея могат да се видят тези огромни циментови блокове. Идеята е, при евентуална американска инвазия, те да бъдат бутнати на пътя, така че да попречат на нашествениците.


Работници запълват дупките на пътя.


 
 
В Русия има 45 затворени градове, в които живеят, работят, получават образование и отглеждат деца над от 1 300 000 души. Тези градове не съществуват на географските карти по съветско време. Отвън и отвътре те строго се охраняват от армията. Да се отиде на посещение в един от тях е възможно само със специално разрешително. Техните жители се занимават с наука или производство, свързани с някоя опасна технология или такава, изискваща особени предпазни мерки. Ето шест такива града.
 
 
Мирни
 
Място: Архангелска област Функция: космодрум Причина за особен статус: градът е административен и жилищен център на космодрума "Плесецк"

​Транспортиране на ракета-носител със сателит "Ресурс Ф-2" на космодрума "Плесецк". Снимка: РИА "Новости"
Транспортиране на ракета-носител със сателит "Ресурс Ф-2" на космодрума "Плесецк". Снимка: РИА "Новости"

Град Мирни се намира на мястото, където по време на царска Русия минава така нареченият "царски път ", който води до Бяло море. Според една легенда Михаил Ломоносов, основателят на знаменития Московски държавен университет, минава именно по него през 1730 г., когато пътува за Москва в каруца, натоварена с риба. Всъщност това никъде не се отбелязва, а всички паметници в града са свързани с покоряването на космоса. Първият държавен космодрум "Плесецк " дълго време е лидер в Съветския съюз по количество пуснати от него космически кораби. На герба на града са изобразени космически кораб и северното сияние, което посочва месторазположението на града в Далечния Север.
В Мирни има много обелиски и монументи. В чест на изстрелването на първия съветски навигационен космически кораб е поставен обелискът "Космос-1000", а през 1989 г. в орбита излиза сателитът "Космос-2000" и това също е ознаменувано с паметник, който поради приликата му с популярния образ на жител на друга планета наричат "извънземен".

Саров
Предишни имена: Шатки-1, Москва-300, Кремльов, Арзамас-75, Арзамас-16 Място: Нижегородска област Функция: производство на атомни бомби Причина за особен статус: на територията на града се намира Руският федерален ядрен център – Всеруски научно-изследователски институт по експериментална физика
Инсталиране на лазерното устройство "Луч" в ядрения център. Снимка: РИА "Новости" 
Инсталиране на лазерното устройство "Луч" в ядрения център. Снимка: РИА "Новости"
 
Саров не е обикновен град. От една страна, в него правят атомни бомби, а от друга – той е известен с православната светиня – Саровския манастир. В този манастир с много строг устав през 1778 г. послушник става преподобният Серафим Саровски. Тези две неща са илюстрирани на необичайния герб на града.
Под Саровския манастир съществува истински подземен град, където се криели отшелниците в търсене на спокойствие и тишина. Казват, че някога в подземието имало езеро, по което можело да се плува с лодка.
В ядрения център има Музей на ядреното оръжие, единствен по рода си в целия свят. Главният му експонат е знаменитата "Цар-бомба". Взривяването на тази термоядрена бомба през 1961 г. на арктическия архипелаг Нова земя е най-голямата експлозия в историята (10 пъти по-мощна от всичките избухливи вещества, използвани през Втората световна война, взети заедно) и едно от ключовите събития на студената война. Разбира се, повечето експонати в музея са копия.
В ядрения център в Саров днес работят над 18 хил. специалисти: физици, математици, инженери, програмисти, които поддържат ядрения арсенал на Русия и се грижат за неговата безопасност.

Озьорск
Предишни имена: Челябинск-40, Челябинск-65 Място: Южен Урал Функция: радиоактивни изотопи Причина за особен статус: на територията на града се намира Федералното държавно унитарно предприятие "Производствена организация "Маяк", където се произвеждат радиоактивни изотопи и се преработва използвано ядрено гориво
Работник в организацията "Маяк" работи с високорадиоактивен материал. Снимка: РИА "Новости" 
Работник в организацията "Маяк" работи с високорадиоактивен материал. Снимка: РИА "Новости"

Предприятието "Маяк" има ключова роля на първия етап на съветската ядрена програма през 1940-те г. Специалистите от първия екип - работници в "Комбинат №817" (старото име на "Маяк") са принудени да спазват много строги правила. Няколко години след пристигането на секретния обект не им се разрешава дори да си пишат с близките си.
 
На герба на този град има стилизиран ядрен реактор, който изригва енергия, изобразена като гущер (който е символът на Урал) с огнена опашка.
Днес жителите на Озьорск възприемат живота в града не като ограничение, а като привилегия. Затова в отношението им към пришълците има определена степен снизходителност.
Сега "Маяк" преработва използваното ядрено гориво от Русия и много други страни и произвежда голямо количество редки и важни радиоактивни изотопи, които се изнасят в над 40 държави по света, където ги използват за медицински нужди.
Знаменск
 
Предишни имена: Капустин Яр-1 Място: Астраханска област Функция: балистични ракети Причина за особен статус: градът е административен и жилищен център на военния полигон "Капустин Яр"
Учени проверяват сателита "Интеркосмос-1" преди старта. Снимка: РИА "Новости" 
Учени проверяват сателита "Интеркосмос-1" преди старта. Снимка: РИА "Новости"

Военният полигон "Капустин Яр", построен през 1946 г., първоначално е предназначен за изпитания на първите съветски балистични ракети с бойни глави. Миролюбивото си име (Зелев яр бълг.) той получава по едноименното село. От 1962 г. полигонът се използва и като малък космодрум за изследователски сателити и леки ракети-носители.
Първият началник на полигона "Капустин Яр", генерал-майор Василий Вознюк (1907-1976), постъпва на служба през 1946 г. и ръководи обекта в продължение на 27 години. И до ден днешен е почитан от жителите на града, а по кабинетите може да се видят негови портрети. Освен местния Музей на космонавтиката, изложени са военна техника, ракетни системи и радари.

Североморск
 
Място: Мурманска област Функция: морска военна база Причина за особен статус: морска база на Северния флот
Войник от Северния флот охранява контейнер с ракета. Снимка: РИА"Новости" 
Войник от Северния флот охранява контейнер с ракета. Снимка: РИА"Новости"

Североморск, някогашното селце Ваенга, се намира на брега на Колския залив в Баренцово море. Исторически тези места са населявани от саами и помори, а по-късно, през 20 в., тук идват финландците и руснаците. Строителството на база за военния флот започва в средата на 1930-те г., а статут на затворен град Североморск получава чак след разпада на СССР, през 1996 година.
Североморск се намира северно от Полярния кръг, затова от началото на декември и до средата на януари там е полярна нощ. Истинските арктически студове тук са рядкост, но поради ледения вятър и високата влажност на въздуха е много трудно да се свикне с този климат.
Гордостта на Североморск и Северния флот, най-силния военен флот на Русия, сега са ядреният крайцер-ракетоносец "Петър Велики" и самолетоносачът "Адмирал Кузнецов".

Власиха
 
Предишни имена: Костино, Одинцово-10 Място: Московска област Функция: ядрени сили Причина за особен статус: в градчето е разположен щабът на Стратегическите ракетни войски и централният команден пункт на сухопътните ядрени единици на Въоръжените сили на Русия
От 17 в. Костино е обичкновено малко село близо до Москва. През 1932 г. обаче тук се строи сградата на главния комплекс на Института за ваксини и серуми на Работническо-селската Червена армия. След това до началото на Втората световна война тук са организирани висши военно-политически курсове. През октомври 1941 г. във Власиха се разполага стационарният щаб на Западния фронт, откъдето Георгий Жуков ръководи отбраната на Москва.
След войната тук е Щабът на стратегическата авиация. През 1960-та г. военното градче изцяло се предоставя на стратегическите ракетни единици. Сега оттук се управляват всичките ядрени сили на Русия

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".


На този свят никой не е безгрешен. Като започнем от обикновения човек и стигнем до хората с няколко титли. Никой не е застрахован от залитане в една, или друга посока. Това е напълно естествено и не би съществувал никакъв проблем, ако тези, които са направили неверни твърдения кажат, че не са прави. Всеки достоен човек би трябвало да е в състояние да преодолее егото си и да поднесе своите извинения. Такива неща се случват, но за жалост се случват твърде рядко.
Поради срам, страх, или други причини някои учени поддържат теории, които де факто не са доказани, но са приети. Излиза вярна максимата, че историята не е нищо друго освен съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил. Тъжно е, че това е реалност и то реалност, която влияе нашето ежедневие. Навлязохме в ХХI век, но в мислите си определена група хора се намира още във времето на Инвизицията. Това е недопустимо, не може в ерата на светлината сянката на лъжите да доминира живота ни.
Не бива да се примиряваме, че общоприетото е верно, най-вече когато виждаме, че то е изградено от заблуди, които ощетяват нашата история. Редно е хората поддържали старите догми да поискат прошка от българския народ защото всеки интелигентен човек осъзнава, че господствалите дълго време в науката тези не са изградени по научен път.

Няма нищо научно в методиката, по която бе определено, че старите българи са тюрки. Погледнете сами, убедете в несъстоятелността на тюркската теза:
1.Не съществува нито един древен извор, в който да е казано, че дедите ни са тюрки, но за сметка на това в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, който обитава земи на север и на юг от Дунава.
2.Няма нито едно антропологично изследване определящо ни като тюркски народ, за сметка на това няколко изследвания показаха, че ние българите сме от същия антропологичен тип както народа наречен в древността с името траки, а по-късно българи.
3.Старобългарските имена Кроват, Аспарух, Тервел, Телериг, Сабин, Гостун, Винех, Крум и др. нямат обяснение на тюрски език, нито пък се употребяват от тюрките. За сметка на това голяма част от старобългарските имена се срещат в древни епиграфски паметници от Южните Балкани от времето на Бронзовата епоха.
4. Старобългарските руни се различават от орхоно-енисейските руни на тюрките, но пък имат над 40 успоредици с писменост използвана на Балканите по време на Бронзовата епоха.
5. В старобългарския език няма тюркски субстрат, двадесетината тюрски думи не са нищо повече от заемки, а заемки има също в латински, германски и гръцки. Освен това в българския език се наблюдават фонетични явления и диалектни особености, които са типични за тракийския език. Това е признато от световно известни лингвисти.
6. Тюрките не познават строежа с квадри, нито пък градят полуземлянки като дедите ни. Траките работят с квадри от дълбока древност, а и полуземлянката е типично жилище на тракийското селско население.
7. Тюрките не съхраняват житото си в ями както правят старите българи, но пък траките наречени по-късно българи ползват житни ями поне от най-дълбока древност.
8. Няма нито едно свидетелство на гръцки, или римски автор по отношение на това, че българите имат култ към Тангра. Теофилакт Охридски твърди, че дедите ни почитат слънцето, луната и звездите, т.е. няма свидетелство за монотеизъм. В именната ни система няма тюркски теоними, но тракийските са над двадесет.
9. Старите българи са конен народ, но в ездаческата ни терминология няма нито една тюрска дума. Седло, стреме, юзда, повод, оглавник, подкова, ездач, езда, грива не са от тюркски произход.


10. В българския фолклор няма тюркски елементи, но пък тракийските изобилстват и това кара етнолога Евгений Теодоров да каже, че ние българите имаме пълното право да се считаме за наследници на траките.
Де факто няма абсолютно никаква причина на старите българи да се гледа като на тюрки, но няколко поколения български студенти учеха, че дедите ни са тюрко- алтайци. Дори и понастоящем когато генетическите проучвания убедително доказаха, че ние нямаме нищо общо с тюрките, поддръжниците на заблудите все още не са поднесли извиненията си. Наука ли е това?
За жалост азиатският произход на старите българи не е единствената наложена заблуда. На нашите студенти по история и лингвистика се преподава, че езикът на микенците познат от документите с Линеар Б е древна форма на гръцки. Премълчани са планини от неудобни факти:
1. Хората „разшифровали“ микенската писменост представят само 300 документа, а де факто съществуват около 4000, т.е. на читателя се представя само около 8% от словесното богатство на микенците.
2. От тези 8% около половината е съставена от лични имена и топоними. Нито един от микенските топоними Коринт, Закинт, Микена, Тилисос и т.н. няма обяснение на гръцки език. Джон Чадуик признава това най-откровено, но не посочва на чий език микенските топоними могат да се разтълкуват, а има доста данни за това.
Присъстващата в микенските местни имена наставка –инт е типична за тракийския език. През Късната Античност тя се развива в –енте, която пък е идентична на старобългарската –енте, срещаща се във воленте, жребенте, осленте. Този факт е останал неизвестен за широката публика. Защо ли?
3. От микенските лични имена около половината не са гръцки, това също се признава от учените твърдящи, че микенския език е гръцки. Те не са притеснени ни най-малко, че правят сериозни твърдения въз основа на около 4% от микенското словесно богатство. Фрапиращото е, че Чадук признава, че сред микенските имена отсъства напълно типичното за гърците оформяне на имена с наставки –идес, – адес.
За сметка на това в микенските документи се срещат имена типични за нас българите Арей, Бато, Ботийо, Бото, Бузо, Видул, Гета, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси, Тато.
В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио,  Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три – Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Този факт също е останал неизвестен за нас.
4. От останалите 4% микенско словесно богатство доста думи или изобщо не са гръцки, или чрез манипулации са изкарани гръцки. Ето един пример, микенската дума за числото четири е кеторо (четоро), тя отговаря най-добре на стблг. четворъ в докато гръцките tessares, tettares, pissures – четири са доста по различни. Тази важна подробност не стряска специалистите изобщо.
Чадуик тълкува микенската дума аkelо като angelos-ангел, пратеник, но това е напълно невъзможно. Думата angelos-ангел, пратеник е заемка в гръцкия, тя идва от персийската anakhara-пратеник, конник носещ послание. Хубаво, но персийската дума възниква около 700 години след споменаването на акело в микенските документи, просто няма как да е древна заемка, но това не е пречка за Джон Чадуик, или пък учените разпространили виждането му. Можем ли да наречем такива действия наука?
5. Микенските титли за благородници ванакатело и лавагета нямат обяснение на гръцки. Езиковеди като Фриск, Мюлер, Ван Виндекенс и др. считат ванакатело и лавагета за заемки в гръцкия език, но и това не притеснява Чадуик и хората решили да изкарат микенците гърци. Учените не са смутени от факта, че микенските титли се срещат в почти непроменена форма при траките – ванакт, лавагета, докато по това време -VIII век преди Христа няма гръцки владетел с такава титла. Няма притеснение и от факта, че най-ранното споменаване на титлата ванакатело-цар е за човек с тракийското име Одрис. За “учените” фактите нямат значение, важно е повтарянето на определени внушения, това обаче не е научен метод.
6. Чадуик и неговите последователи премълчават и други изключително важни факти. Те просто няма как да не знаят за свидетелството на Страбон, че Пелопонес (там където е Микена) е получил името си от фригиеца Пелопс, който населил полуострова с хората си.
В работа на Софокъл също се казва, че Пелопс е варварин фригиец. Приемем ли, че микенците са де факто фригийски колонисти, става ясно защо фриги, а не гърци ползват през VIII век преди Христа микенските титли ванакт и лавагета.
7. Чадуик не се притеснява ни най-малко от факта, че не гърците, а траките издигат куполни гробници катомикенците. Отново не гърците, а траките жертват кон при погребение на благородник. Пак не гърците, а траките носят панталони като микенците. Да не забравяме, че по време на Класическия период гърците считат панталоните за варварско облекло. Как може някой да счита облеклото на дедите си за варварско?
8. Чадуик анализира Линеар А и Линеар Б, би трябвало да е изследвал и още доста писмености, но по някакъв начин е пропуснал глаголицата, която предлага 22 успоредици във форма и звукова стойност с микенския Линеар Б, а като цяло паралелите във форма са над тридесет. При старобългарските руни и Линеар Б паралелите са над 40, но в този случай Чадуик и хората му имат извинение. През 50-те години на ХХ век се знаеше твърде малко за руните на дедите ни. Понастоящем обаче има данни, какво е извинението на днешните учени в такъв случай?
БР- Български руни
ЛП – Линеарна писменост от Бронзовата епоха на Балканите
9. Чадуик не е притеснен, че особеностите на микенските диалекти не се срещат в нито един от гръцките диалекти от историческия период. В микенския език се среща екане и якане, същата особеност се среща в тракийския, т.е. древнобългарския език. В различни документи срещаме вариантите пияла – пийела – фиала. Тази важна подробност е пропусната.
10. В Линеар Б не присъстват изобщо знаци отговарящи на гръцките букви Φ, Ψ, Ω, Θ, а без тях документирането на гръцката реч е невъзможно.
Като имаме предвид тези неща, смятате ли, че може да се твърди, че в микенските документи е съхранена гръцка реч? Микенският език е по-скоро древен тракийски диалект. Както езиковите особености, така същоред културни белези и исторически извори свидетелстват за това, но уви, неудобната истина е хитро пропусната.
Поредното залитане на учените, което е прието за истина засяга езика на траките, наречени в по-късни времена българи. Иначе способният лингвист Кирил Влахов споменава учуден в своя работа, че в българския не може да се намери тракийски субстрат. Това ще рече, че в българския език няма архаични думи, които да не притежават българска етимология.
В този случай най-логичното е да се приеме, че причината за това е факта, че езикът, който говорим не е нищо друго, а само развита форма на речта на Орфей и Залмоксис. Друго обяснение няма.
Ако дедите ни бяха завоеватели и различен народ от траките, то субстрат задължително щеше да присъства. Във френския има галски субстрат, в английския има уелски и гаелски субстрат, в гръцкия има тракийски/пеласгийски субстрат, в латинския има етруски субстрат, дори в древния санскрит има дравидски субстрат. Как така траки и българи ще са различни хора и няма да има тракийски субстрат в нашата реч?
Просто под влияние на чужденци някои хора решават да си затворят очите за планини от важни данни. От IV до XVвек старите българи са отъждествявани с мизите – най-ранно споменатия тракийски народ. За столиците ни Плиска и Преслав няколко летописци твърдят, че са построени по времето на Константин Велики. Строежът с квадри използван при изграждането на Плиска и Преслав е познат на траките наречени по-късно българи поне от IV преди Христа, ако и хилядолетие по-рано.
Стопанските методи на траките, техните жилища, дрехи, обичаи, погребални обреди, земеделски сечива и пастирски атрибути не изчезват след времето на Аспарух, а продължават да си съществуват. Българският фолклор е базиран на тракийската култура и религия, ние дори пазим в именната си система над двадесет названия на тракийски богове. Неотдавна генетическите проучвания доказаха, че народът наречен траки никога не е изчезвал, а само в по-ново време е познат под различно име – българи.
Това е нещо напълно нормално, в далечното минало гърците са наричани данайци, дедите на испанците носят името ибери, а при иранците срещаме голям брой алтернативни имена – перси, артеи, кефени, хорсари. Каква е пречката хората назовавани траки да са същият народ познат като българи? Няма никаква пречка.
Проблемът се състои в това, че на определена група хора истината не отърва. Тези индивиди подемат кампания за очерването на името ни, за скриване на нашия принос към европейската култура, а и за промиването на съзнанието на лековерните наши сънародници. Действията на чужденците са разбираеми, но какво би оправдало някои наши учени. До 1989 година те можеха да се оправдаят с натиск от Москва. Хубаво, но какво попречи след падането на тоталитаризма да се каже истината?
Тази истина е в полза на българския народ. Чалгата и униженията бликащи от разични медии смачкаха душата и съзнанието на много от нас. Стигна се до там, че някои приеха бедността за нормално състояние. Това е печално, страшно, потресаващо е, примирението е последната врата, зад която стои пълното заличаване на личноста.
Смачкан народ се управлява лесно, но след време винаги се появява съпротива. Не всеки се предава и този, който е успял да запази себе си, ще изпълни сърцето си с гняв, а дори и омраза. Озлобеният човек е способен на ужасни неща, но вината за това не е негова. Отговорни са тези, които са го довели до състояние на скот и са му отнели и последната капчица достойнство.
Без самочувствие и национална гордост никой народ не може да оцелее. Това се знае от разумните политици, винаги се е знаело от държавниците дори и тези от древността. Те са се грижели поданиците им да ходят с високо вдигната глава. Поради тази причина гърците позаемат от преданията на дедите ни и ги вплитат в своите митове. Римляните си приписват троянски произход, а в по-късни времена германците са правят на арийци без да са такива.
Ние няма нужда да лъжем, няма нужда да се правим на това, което не сме. Достатъчно е само да знаем истината за миналото си. Достатъчно е да знаем, че във вените ни тече кръвта на Залмоксис и Орфей, на мъдрият цар Ситалк и смелия Спартак. Достатъчно е да знаем, че дарбите на предците ни са закодирани в нашите гени и само чакат удобен момент да бъдат отключени, а ключът е националната гордост.
Когато някой расте със съзнанието, че предците му са първите благородници, той ще се държи като благородник защото благородството задължава. Такъв човек ще страни от пороците и вместо да падне в плен на слабостите, непрекъснато ще се стреми да се усъвършенства, да стане силен, почтен, добър и смел като хората преди него. Такъв човек е здраво звено от верига, която няма късане. Такъв човек е истински Българин.




Член на илюминатите с нови разкрития за сектата

 

Една от основните теми на теоретиците на конспирацията от години са илюминатите, а тези дни американските медии непрекъснато лансират „историята” на един член на организацията, който е решил да разкрие някои неща.
След разказа му, може би за първи път виждаме истинската картина за това, което се случва вътре в тайното общество, след показанията на един техен бивш член пред американските медии.
Някогашният, предполагаем член на илюминатите твърди, че е бил въведен в нея, когато е бил само на 19 години, но след една среща, казва той, просто трябваше да се измъкна от организацията. Той твърди ,че е бил член на илюминатите 47 години.
Освен това твърди ,че сегашният президент на САЩ Барак Обама също е член на илюминатите, подчертава също, че световните лидери се подготвят да празнуват Третата световна война в специално изработени бункери. Както казва той, един от най-големите бункери се намира под летището в американския град Денвър.
„По света има общо 439 бункери. Всеки един от тях, както и базите са контролирани от илюминатите. По-голямата част от тях се намират в Сао Пауло в Бразилия. В един от бункерите могат да се скрият 5 хиляди души и там да останат цели 10 години“, казва той и добавя:
“ Лично аз бях в този бункер и той е по-голям от всеки, който можете да си представите. В бункера е планирано да влязат най-богатите 5 хиляди души, най-умните и най-влиятелните хора в света, които биха били защитени там и от термонуклеарна война, природни или всякакви други глобални бедствия „.
Според неговите думи, ключови личности от историята като Леон Троцки, Ейбрахам Линкълн и Саддам Хюсеин, са пребивавали в този бункер по време на големи конфликти.
Още една от неговите теории е, че има поставена ХААРП система под Тихия океан, която се различава от тази, която досега е позната на обществеността, тъй като се използва за контрол на времето, пише разкрития.ком. И бурите и ураганите, които вилнеят в последните години се дължат на нея.
Според него, президентът на Русия, Владимир Путин също е член на илюминатите и е поставен начело на Русия, за да управлява Азия.
И докато едни твърдят, че става въпрос, за човек, който иска да привлече вниманието върху себе си и да стане известен, теоретиците на конспирацията твърдят, че има данни, които показват, че някои от изнесените неща са верни.


13-годишният Джеръми от Великобритания претърпява ужасяващ инцидент в река. Успяват да извадят момчето едва, когато се е нагълтало с много вода. Транспортирано е в спешното отделение в Ипсуич, но според лекарите вече е късно. Кислородът до мозъка му на практика е спрян, което значи само едно – несъвместими с живота поражения.



Детето прекарва в кома близо 40 минути, след което се случва чудо – жизнените му показатели се променят и то започва да се възстановява и връща към живота. Лекарите нямали обяснение. След няколкодневен престой в болницата детето било контактно и поискало да говори с майка си Джорджина. Кратко след това жизнените показатели на Джеръми пак се влошили и той издъхнал, предава freaklore.com, предаде bradva.bg.

Днес майката на Джеръми сподели пред света, важното послание от сина й, след като се е върнал за кратко от смъртта.

Детето разказало, че Исус му е показал бъдещето на света, а то съвсем не е розово! Детето е имало видения за Третата световна война, но тя нямало да се води между земни сили.

Джеръми видял, как демони, които първоначално се представят за миролюбиви извънземни същества пристигат на Земята и не след дълго обявяват война на човечеството. Те буквално изяждали хората пред очите му! Никоя нация по света не била подготвена. Исус, който го водил за ръка му показал как чудовищата превръщат Земята в ад.

Може би звучи налудничаво, но най-светлият ум на планетата ни Стивън Хокинг не веднъж е казвал, че една от най-сериозните заплахи за човечеството са агресивно настроени извънземни същества, които безспорно ще стигнат и до нашата изостанала планета в един момент. Дали това не са демоните, които е видял Джеръми!?

Момчето разказало, че е Исус го е завел и в Рая. Видял е царство от Кристал с улици от злато. Казал на майка си, че всеки, който стигне до там може да бъде какъвто си иска и да придобива какъвто пожелае облик.

Момчето казало на майка си, че той пръв ще отиде в Рая, а скоро след това тя и брат му ще го последват, и ще бъдат отново заедно. Джеръми предрекъл, че големият му брат ще направи огромната грешка да стане войник и ще загуби живота си без време. Скоро след това и майка им ще последва децата си.

Мнозина могат да решат, че това са трескави видения на умиращо дете, но лекарите са изумени от отличното физическо състояние на момчето по време на разказа и последвалата му изненадваща смърт. Сякаш е било изпратено от ония свят да предаде това послание на майка си.

Въпреки молбите на майката, днес големият брат на Джеръми е военнослужещ, изпратен в конфликта в близкия изток. Жената трепери, че пророчеството на малкото й дете ще се сбъдне.


Hякoй мoжe дa ce yчyди, нo тaзи плaнинcкa вepигa e eдин oт нaй-cилнитe eнepгийни цeнтpoвe в cвeтa. He cлyчaйнo eдин oт гoлeми дyxoвни yчитeли – Пeтъp Дънoв e избpaл дa пpeпoдaвa cвoитe ypoци тoчнo в Pилa. Paйoнът oкoлo Ceдeмтe pилcки eзepa имa изключитeлнo cилнa eнepгия и пo-чyвcтвитeлнитe xopa вeднaгa мoгaт дa yceтят тoвa.


На 30 юни към 22:30 ч. внезапно прекъсва електрозахранването и цяло румънско селище потъва в тъмнина.
Това не е голяма изненада за жителите на Нанещи.

И друг път се е случвало да спира тока, но са го възстановявали бързо, в рамките на половин час. Този път остават на тъмно повече от час. В селището живее и пенсионираният професор по филология Танасаш Агафитей, който пръв дава свидетелски показания за случилото се.

Той излиза от къщата си, за да провери дали цялото село е все още на тъмно. Тогава вижда червеникава светлина в небето, която сякаш се приближава от север.
Агафитей решава, че е самолет, но светлината приближава, остава няколко секунди неподвижно в небето, след което от нея излизат концентричен кръг светлина, разделен на отделни сегменти. Кръгът започва да се върти все по-бързо и да се разширява постепенно, приближавайки се към земята.

Той става толкова широк, че вероятно обхваща цялото селище.
Проф. Агафитей смята, че някой си прави шега с някакво високотехнологично устройство.
По същото време агромеханикът Димитри Жужал се прибира към Нанещи с колелото си. Той също забелязва странните светлини над селото и как се разширяват. Наблюдава в продължение на няколко минути, чудейки се какво става.
Странното събитие е видяно от почти всички жители на селището.
На другия ден проф. Агафитей съобщава за случилото се на пресата и в няколко печатни издания излиза информация за необикновеното събитие. Сформирана е комисия за изясняване на ситуацията. Един от участващите в нея е сержантът в оставка Георгиус Кохал, който е председател на румънската Асоциацията за изследване на Неидентифицирани аерокосмически феномени.Кохал споделя, че един от основните проблеми при подобни случки в Румъния е, че
хората отказват да говорят за случилото се,
опасявайки се, че ще ги помислят за луди. Но при събитието в Нанещи, свидетелите са много. Поне 50 души признават, че са видели светлините в небето, а седем от тях дават официални писмени показания.

Комисията, разследваща случая, разглежда няколко възможни варианта. Един от тях е, че светлинният феномен е причинен от геофизични процеси в земните недра. Нанещи е разположен в силно земетръсната област Вранча. Има доста свидетелства, че над такива области, особено преди земетресение, се наблюдават необясними светлинни феномени в небето.
Най-скорошен пример затова е земетресението в италианския град Акуила през 2009 г., когато има свидетелства за странни светлини в небето. Учените предполагат, че те възникват в резултат на силно електромагнитно поле, появяващо се при тектоничното движение на някои скални пластове. Тази теория за случилото се обаче отпада, тъй като през 2001 г. в сеизмичната област Вранча не е регистрирана голяма сеизмична активност.
Другото предположение е, че това може да е феномен, като северното сияние.
През 2001 г. слънчевата активност е била в своя максимум и е възможно, макар и малко вероятно, полярно сияние да се наблюдава и доста по на юг от северната полярна окръжност.
В крайна сметка нищо не е доказано със сигурност.По време на разследването излиза наяве още един интересен и необясним факт.

 
Електрическата компания, която поддържа мрежата на района, не е регистрирала прекъсване на електрозахранването. Според нейните отчети, уредите не са отбелязали подобно нещо и не е регистриран проблем. Жителите на Нанещи твърдят, че са били без ток близо два часа. Също така, те са виждали отблясъка от светлините на съседните селища, които явно са имали ток.
Няма как да не се направи връзка между двете събития – спирането на тока и появата на странния светлинен феномен в небето, за който жителите на Нанещи ще си спомнят още дълго време.


Ако сте от хората, които вярват в призраци, то значи сте напълно наясно, че те могат да бъдат забелязани на места като болници, където се случва хора да умират.

Болниците са ужасяващи, дори когато работят, а когато са изоставени са още по страшни.
Всеки, който кара нощни смени в болница, трябва да е наясно, че те могат да бъдат страшни места. В галерията по-надолу са показани снимки и от болници, които са работели в миналото. Трябва да си доста смел, за да се разхождаш по коридорите на тези болнични заведения.
Самотно коледно дръвче в изоставена болница

Тази снимка е от изоставена болница, която трябва да бъде съборена. Изображението е шокиращо, защото на един от етажите е забелязана светеща коледна елха.Кой бди над този пациент?

Не всички вярват в духове, дори когато те са заснети ! Трудно е тази снимка да се дешифрира! Дали това е духът на починала медицинска сестра, която се грижи за пациентите от отвъдното или пък е зъгрижена роднина?Какво точно е заснела тази камера?

Това е едно от най-странните изображения, заснети в болници. Сестрата, в чиято смяна камерата заснема това странно същество, твърди, че пацинтът над чието легло стои това черно създание умира същата нощ. Страшно, нали?
Духът на малък пациент се разхожда по коридорите.


На пръв поглед тази снимка изглежда напълно нормално, докато не погледнете в долния десен ъгъл. Там ще видите едно малко момиченце, което е толкова прозрачно, че е трудно да бъде забелязано, но въпреки това е там. Лекарите от болницата са на мнение, че това детенце е починало в болницата от левкемия. В подкрепа на това твърдение е фактът, че ако се загледате внимателно ще видите, че момиченцето е без коса.Сянка на вратата
Тази фотография е една от най-страшните правени някога в болници.

 За разлика от други духове в здравни заведения, този дух не е прозрачен, а е направо черен.Драскотини по вратата.
Едно от най-страшните неща, които могат да бъдат забелязани в изоставени болници са драскотините по стените. Веднага започваме да се чудим кой и защо е направил това.Някой чака до регистратурата
Това изображение е направено в болница след залез слънце.

 По всичко личи, че странната фигура е била пациентка на здравното заведение. Може би още не знае, че е мъртва и чака да получи сведения за лечението си!

Някой стои на покрива на изоставена болница.

Тази снимка е заснета случайно, но говори сама за себе си. Този пациент най-вероятно е починал в тази изоставена болница, тъй като на изображението се вижда, че той е с болнична нощница.Стряскащо отражение
Таози снимка също е направена от медицинска сестра. Много мъртви тела влизат и излизат от болниците, така че снимки като тази може би не са необичайна за болниците.

Източник и снимки: kanal3.bg

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ