Здравейте, приятели. Всеки българин знае кой е Уилям Гладстон. Това е човекът, който привлича вниманието на световната общественост към България, по време на Турското робство.В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаването на Априлското въстание, в Англия се сформира движение за защита на българите, наречено “българска агитация”. Гладстон става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента чрез множество дебати, речи и памфлети, сред които най-известният му “Българските ужаси и Източният въпрос” (1876). В него той осъжда зверствата на Османската империя срещу българите и настоява пред света за незабавни действия.Няколко години по-късно България вече е свободна страна. При Гладстон пристигат нашенци, чиято задача е да му поднесат своите благодарности от името на народа. огава той изрича няколко много важни неща, които от днешна гледна точка са може би едно от най-стряскащите и категорични пророчества за България. Вижте диалогът между Гладстон и българските пратеници:
– Е, като се освободихте – запитал Гладстон пратениците – имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?
– Имаме – отговорили самоуверени пратениците.
– Какви хора имате? – Имаме и богати хора, имаме и учени.
– Ами цялостни хора имате ли? – запитал тогава Гладстон.

Пратениците го погледнали с недоумение:

– Какви са тези цялостни хора? – И богати, и учени – отвърнал Гладстон.
– Не, такива хора нямаме – отвърнали смутено пратениците.
– Тогава – продължил лидерът на английските либерали – щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии… Една печална прогноза, актуална и вярна дори след повече от 100 години. Но нека не убиваме надеждата, тя винаги умира последна и само тя ни остана…

Източник: jenatadnes.bg
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 Comments:

Публикуване на коментар

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

zonabul.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ